Харизмата е онова магическо излъчване, от което се възхищаваме и

Харизмата е това магическо лъчение, от което се възхищаваме и постоянно бихме желали да притежаваме. Сигурно всеки от нас познава най-малко един подобен човек, който има тази притегателна мощ, към която никой не остава апатичен. И която никой не може да изясни.

Думата харизма идва от гръцкия език харис – подарък от бога, възвишен. Гърците са приемали харизматичността на владетелите си или на жреците си, като необичаен подарък от боговете, който дава на тези хора да застават отпред на живота им. И до момента е по този начин – харзиматичните хора управляват, увличат, стоят отпред на масите с голяма лекост и умеене, което не се учи на никое място – те го имат.

Кое отличава харизматичния човек?

Той просто е друг от масата, само че най- значимото – по един непонятен метод. Никой от подвластните му не може да изясни какво у индивида го кара по този начин мощно да му се възхищава и да желае да е в компанията му. Харизматичността е по-силна от рационалните аргументи.

Харизматичният човек е самонадеян, без да се натрапва и да го показва. Вътрешното успокоение, вярната (само) оценка и непоколебимост на характера са към този момент толкоз рядко срещани, че постоянно будят първоначално интерес, само че в следствие – непреодолима притегателна мощ и боготворене.

В него има нещо загадъчно. Може да е приказлив, да обича да държи речи или да е затворен и хората да се въртят към него като мушици към пламък, само че постоянно има нещо премълчано, той в никакъв случай не се разкрива до дъно и пази от време на време съзнателно тази загадъчност като оръжие за неотслабващ интерес.

Той ви води към премеждие. Или най-малко дава поръчки то скоро да се случи. Събитията към харизматичния човек постоянно са вълнуващи. Той е във ураган на някоя преживелица, споделя за нея или тя скоро следва. Не губим детайла на тайнственост от самото начало – въпреки всичко друго главно качество е да не стопира да изненадва.

Той умее да приказва. Не безусловно да държи дълги речи, въпреки тъкмо това на множеството им се отдава до съвършенство. Понякога единствено няколко незавършени фрази карат останалите да не стопират да мислят за този човек и да го последват на всички места.

Външният тип е много мощен детайл в харизмата на индивида. Не става дума за съблазън, някакъв издирван резултат по какъв начин да въздействат на близките посредством външния си тип или полов заряд. Има и хора с непривлекателни тела, които имат харизма, само че нормално чертите и типа на харизматичния човек има някаква необикновеност, нещо, което ги разграничава от масата.

Други качества, които имат харизматичните хора е възприятието за комизъм. Хуморът е най- директният метод да спечелим някой и да създадем усещане, стига да умеем. А те умеят – една дума на място, иронична забележка или даже помръдване на веждите с подигравка, приковават към тези хора. Дар словото е също в техния боеприпас. Не многословни, само че казаното е постоянно на място, когато се постанова, могат да изнесат къса тирада и да повлекат масите след себе си.

Те са непредвидими и това е заковаващата им мощ. В свят, цялостен с рутина и досада, с посредствени хора и хрумвания, харизматичната персона е пресен полъх напразно, който може бързо и без забележима причина да се трансформира в плевел вихър. Обещанието за премеждие, веднага, по-късно, е последната частица от невидимата верига, с която притеглят хората към себе си.

Истинският харизматичен човек обаче постоянно е доброжелателен. За разлика от манипулаторите и енергийните вампири, те не употребяват въздействието си с користни цели – в противен случай. Щедро се раздават на познати и непознати – без изпитание, без избрана цел, само че и без да се разкриват до дъно. Всички имат възприятието, че пред тях стои вълнуваща мистерия, която неустоимо желае да бъде позволена. Но не го разрешава.

Можем ли да увеличим персоналната си харизма? Изкусителна мисъл е това, нали? Да придобиеш харизма по някакъв метод, по някакви правила. Ако не разпознавате себе си в някои от горните качества, може би сте надалеч от харизмата.

Но постоянно можете да увеличите обаянието си като:

бъдете толерантни към другите
умеете да ги изслушвате
не говорите многословно за себе си
сте търпеливи в общуването
се усмихвате повече

За хората, които имат харизма, може да важи изразът „ дарени от боговете ”, само че действително излъчването им е цялост от житейския им опит и мъдростта, която са събрали по пътя, прочувствената им просветеност и характерност. Нещата, които са разбрали за хората и за себе си, бурните житейски събития, те са съумели да интегрират в едно мощно обществено умеене, носещо им власт. Но тънкия миг в тази власт е тя да остане безкористна и да не стане оръжие за операция.