Лютият сос хариса - изпитание за сетивата
Хариса, този тунизийски пикантен сос, съставлява необикновено пикантна паста. Тя се употребява всеобщо в северноафриканската кухня на Мароко, Тунис и Алжир.
Основните съставки на сос хариса са лютите чушки, които са комбинирани с чесън, кориандър, кимион, лимонен сок и зехтин.
Те могат да се нагаждат, според от географската област, в която се подготвя сосът. Най-честите добавки са червени чушки, морска сол, ким, фенел или глава лук, нарязана на едро.
Пастата е тестване даже за най-големите фенове на лютото. У нас тя може да се открие в арабските магазини или в специализиранте магазини за подправки. Продава се в торбичка, в консервена кутия, кенчета или даже в найлонов плик. Освен от магазина, хариса може да се подготви и вкъщи.
Домашната хариса е лесна за подготвяне. С потреблението ѝ обаче би трябвало да се внимава, заради наситения и натоварен усет. За задачата лютите чушлета се почистват от семето. За по-богат мирис, подправките могат да се запекат в парещ тиган.
Чушките се пасират жестоко в блендер. Добавят се и останалите съставки и се пасира до приемане на паста. Консистенцията е по желание – от кремообразна до по-едра. Ако вашата хариса стане прекомерно гъста, се прибавя зехтин.
Домашно приготвената хариса се прибира в ледник в стъклен съд за 24 часа. Това разрешава на всички аромати да се смесят. Полученото може да се консервира. Ако ще се съхранява за по-дълго в хладилника, се налива тъничък пласт зехтин.
Хариса не е за всеки. Тя може да се употребява както независимо, по този начин и като гарнитура към ястието. На Запад пастата се употребява за овкусяване на разнообразни сосове за месо, патладжан, сандвичи и спагети. В Тунис пък с хариса се подправят риба, нахут, кускус, козе и агнешко месо.
В някои европейски страни съществува процедура да се намазва на филийки за закуска. Както и да я консумирате обаче, наложително изискване е здрав корем и висок афинитет към люто.
