Хари ХаралампиевСлед дълга борба на мотиви за и против, осмелявам

Хари Харалампиев

След дълга битка на претекстове „ за ” и „ срещу ”, пресрамвам се да изразя визията си за т. н. „ Съдебна промяна ”, която напоследък е прекомерно настояща.
В послеслова на една от книгите ми, озаглавена „ Съдии, въпросът ви принадлежи ”, написах: „ Злободневна тематика е промяната в правораздаването. Развиват се тези за нуждата от нея. Мнозина не се уморяват да повтарят: „ Реформи, промени са нужни ”. Какво следва да се реформира – отговор няма. И за това, когато на всяко второ изречение се споделя „ Реформи, промени са нужни ”, без да се сочат, това е нервозен тик, заекване.
В тези, които упорстват за правосъдни промени зървам

изтезаване на духа и суетност

Мисля, че отдавна концепцията за промени в правосъдната система се дирижира от хора със съмнителни упоритости.
Тя е сложена на тестване от лица, непрекрачили правосъдните зали, непознаващи настоящото право и законите на тези зали. И за това, изправени сме пред уродливите белези на некомпетентността, която като пълзящ бурен, който, като откри плодородна почва в публичната равнища избуява и за това нанася несгоди, затормозява и уронва престижа на правосъдната система.

Понеже пиша това, което мисля, без да се поддавам на съображения, изключително когато пазя своите убеждения, подсещам:

Липсата на подготвеност е обществена опасност,

публичен планктон, клатещ се на повърхността на времето.

На ратуващите за правосъдна промяна предлагам: Прекрачете прага на правосъдните зали, в които се твори правораздаване. В тях, само в тях съществува нравственос, която е куражът да бъдете съответни и самостоятелни. Единствено правосъдните зали дават безпощадния отговор на въпроса „ Кой кой е в правото? ”

И за това битката за съхраняването на правораздаването е незабавно нужна на обществото, което се задъхва от невъзмутимата интензивност на некомпетентните.
Отношението на мнозина към правосъдната система е комбинация от боязън и злоба. И за това пледират за промени.

Като логика на психиката, като настройка, като липса на филантропична философия и демократично образование е вътре в тях. Време е да се проумее: Правосъдната ни система не следва да понася недостоен наставнически звук.

За мнозина промяната в правосъдната система се показва в дезавуирането на основния прокурор Иван Гешев. И то от кого? От тези, които преди време излязоха пред правосъдните покои в негова отбрана, а по-късно го предадоха, което е

чиста проба грубиянство

Един прокурор, па бил той и Главен, е останал самичък, предаден от своите. И за това ще заплати тежък налог, само че още по-тежък налог ще заплати правосъдната система.

Ние, практикуващите адвокати, желаеме във Висшия правосъден съвет да намерят място прокурори – притежаващи изискат жанр, с език по-бърз от мисълта им, а не такива, които търсят думите и се препъват в тях, стопират се постоянно, с цел да намерят вярната дума, която все им се изплъзва.
Да помнят казаното от Джоузеф Конард: „ Единственото, по отношение на което човек може да извърши изменничество, е неговата съвест ”.
Случващото се в Родината ни приканва да се вгледаме в себе си, да се замислим за някои моменти от нашия живот, когато ни изневерява възприятието за правдивост, да забележим истината такава, каквато е, тъй като тя не може да се загъне в хартия, защото прегаря лъжите, измамите и фалшификациите и нейният пушек работи издайнически.
И да не забравяме, че моралът е полезност от върховен порядък.