Пътят на думите в Несвършващо време на Петър Стоянович
Хари Харалампиев
Писането е самотно занимание. То е изповед, пристрастеност и зов. Пишещият знае, че природата е наказала индивида, като му е дала способността да има мемоари. Всеки написа по метод, подсказан от самостоятелния му креативен натюрел.
„ Несвършващо време ” е изповедна книга, създател на която е проф. Петър Стоянович. Тя е история за генезис, почтена за почитание.
В мемоарните мемоари Стоянович е намерил най-точните и откровени думи, обърнати към себечовека, думи, грижливо подбрани, тъй като създава значими тематики, съпроводени с компликации и възземания, напомнящ ни, че сме земни.
Майсторството му на повествовател прелива от виталност. Чрез „ Несвършващо време ” създателят потвърждава, че мемоарната литература намира своето опрощение, усилва чувството за изтънчен жанр, който пали въображението и носи убеденост.
Освен всичко останало е и акт на лоялност към околните му. В записките проф. Стоянович с неподозирана лекост вкарва читателя от тематика в тематика, допира се до значими персони в родословието си и отвън него, белязали житейската и научната му орис.
Докато четях сътвореното, усетих красноречието на стила на създателя, неговата мъдрост и одушевеност на сетивата. Открил е тайните на мемоарния език, посредством който ни потапя в своето обграждане и среда в България и отвън нея, приказва ни за родителите си – знакови фигури в театралното изкуство и кинокритиката, творейки своя реалност.
Проф. Стоянович има качество, което е белег за просветеност – възприятието за комизъм. Чрез него възбужда сетивата на читателя да размишлява върху дълбоките мистерии на битието, основава една нова естетическа просвета в региона на мемоаристиката.
Свободата, с която написа, е плод на вътрешно преосмисляне на живота. У него отсъства спокойствието, задоволството от постигнатото. Вървейки по комплицираните серпентини на делниците, не се уморява. Знае, че изтощеното сърце е пагубно за създателя.
На мен ми харесва лапидарния му жанр, дръзновението, с което е заставал пред белия лист. Свободата, с която е създавал „ Несвършващо време ” е плод на едно вътрешно преосмисляне на гения за нещата, които ни заобикалят.
За проф. Стоянович в цялостна мяра са съотносими думите, принадлежащи на Жан Пол Сартр: „ Започнах живота си, както вероятно и ще го завърша – измежду книгите ”.
Мемоарите му опровергават тезата, че живеем във време на национална амнезия. Те са проява на грациозност на духа.
Писането е самотно занимание. То е изповед, пристрастеност и зов. Пишещият знае, че природата е наказала индивида, като му е дала способността да има мемоари. Всеки написа по метод, подсказан от самостоятелния му креативен натюрел.
„ Несвършващо време ” е изповедна книга, създател на която е проф. Петър Стоянович. Тя е история за генезис, почтена за почитание.
В мемоарните мемоари Стоянович е намерил най-точните и откровени думи, обърнати към себечовека, думи, грижливо подбрани, тъй като създава значими тематики, съпроводени с компликации и възземания, напомнящ ни, че сме земни.
Майсторството му на повествовател прелива от виталност. Чрез „ Несвършващо време ” създателят потвърждава, че мемоарната литература намира своето опрощение, усилва чувството за изтънчен жанр, който пали въображението и носи убеденост.
Освен всичко останало е и акт на лоялност към околните му. В записките проф. Стоянович с неподозирана лекост вкарва читателя от тематика в тематика, допира се до значими персони в родословието си и отвън него, белязали житейската и научната му орис.
Докато четях сътвореното, усетих красноречието на стила на създателя, неговата мъдрост и одушевеност на сетивата. Открил е тайните на мемоарния език, посредством който ни потапя в своето обграждане и среда в България и отвън нея, приказва ни за родителите си – знакови фигури в театралното изкуство и кинокритиката, творейки своя реалност.
Проф. Стоянович има качество, което е белег за просветеност – възприятието за комизъм. Чрез него възбужда сетивата на читателя да размишлява върху дълбоките мистерии на битието, основава една нова естетическа просвета в региона на мемоаристиката.
Свободата, с която написа, е плод на вътрешно преосмисляне на живота. У него отсъства спокойствието, задоволството от постигнатото. Вървейки по комплицираните серпентини на делниците, не се уморява. Знае, че изтощеното сърце е пагубно за създателя.
На мен ми харесва лапидарния му жанр, дръзновението, с което е заставал пред белия лист. Свободата, с която е създавал „ Несвършващо време ” е плод на едно вътрешно преосмисляне на гения за нещата, които ни заобикалят.
За проф. Стоянович в цялостна мяра са съотносими думите, принадлежащи на Жан Пол Сартр: „ Започнах живота си, както вероятно и ще го завърша – измежду книгите ”.
Мемоарите му опровергават тезата, че живеем във време на национална амнезия. Те са проява на грациозност на духа.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ