Памет за Бизанти или какво му дължи България
Хари Харалампиев
Паметта – това същинско знамение на безсмъртието не ни разрешава да забравим хора и събития.
Преди време долетя вестта за гибелта на либийския юрист Осман Бизанти – единият от бранителите на българските медицински сестри по СПИН процеса.
И до през днешния ден вардя жива паметта си за него. Бизанти беше бездънен и сензитивен, в непрестанен разговор с индивида и с неговите проблеми. Любезен и непрестанно ангажиран с трескава юридическа активност. Беше със съзнанието, че е
с възприятие за задача
В Либийския развой съумях да избистря визията си за честния и достойния сътрудник. Виждах по какъв начин с твърдоглавие и безрезервност съумя да преодолее тези пречки, които правосъдната система на Либия му създаваше.
Бизанти е живо олицетворение на честността и трудолюбието. Неговият житейски и професионален път е метафора на статута на амбициозния и надарения. Съзнаваше, че геният е самостоятелност и по тази причина нито за момент не абдикира от най-парадоксалния развой, раждал се в Либия.
По време на правосъдните прения Бизанти пледираше със собствен ослепителен и несравним жанр. Изказът беше достоверен и безапелационен, с извънредно притежаване на материята.
Пледоариите му се отличаваха от безцветните и препъващи се от шаблони речи на нашите съперници.
Чрез пледоариите си Бизанти полемизираше с представителите на прокуратурата, не се уморяваше със силата на причините
да потвърждава невинността на българките
Стремеше се да разкрие истината без излишък – неподправена и негримирана.
Беше явен и безапелационен. И по тази причина пледоариите му бяха съградени с кръвта на думите. Те могат да влязат в учебниците по сладкодумство.
Към нас – българските юристи демонстрираше същинска колегиалност и искреност. Помогна ни да се докоснем до сърцевината на процеса.
Не съм уверен, че българите правят оценка куража на Бизанти да бъде бранител на нашите медицински сестри и доктор Георгиев.
И през днешния ден, години след привършване на процеса, съзнанието ми е пронизано от виковете по негов адрес, когато напуснахме постройката на Върховния касационен съд в Триполи:
„ Бизанти, ти си куче, ти си презрян изменник ”
Бях до него. Промълви: „ Разбирам ги, само че връщане обратно няма ”. След гибелта му мисля, че някоя от правосъдните зали на Софийската правосъдна палата би трябвало да носи неговото име. Бизанти заслужава. Това ще бъде знак против забравата.
Паметта – това същинско знамение на безсмъртието не ни разрешава да забравим хора и събития.
Преди време долетя вестта за гибелта на либийския юрист Осман Бизанти – единият от бранителите на българските медицински сестри по СПИН процеса.
И до през днешния ден вардя жива паметта си за него. Бизанти беше бездънен и сензитивен, в непрестанен разговор с индивида и с неговите проблеми. Любезен и непрестанно ангажиран с трескава юридическа активност. Беше със съзнанието, че е
с възприятие за задача
В Либийския развой съумях да избистря визията си за честния и достойния сътрудник. Виждах по какъв начин с твърдоглавие и безрезервност съумя да преодолее тези пречки, които правосъдната система на Либия му създаваше.
Бизанти е живо олицетворение на честността и трудолюбието. Неговият житейски и професионален път е метафора на статута на амбициозния и надарения. Съзнаваше, че геният е самостоятелност и по тази причина нито за момент не абдикира от най-парадоксалния развой, раждал се в Либия.
По време на правосъдните прения Бизанти пледираше със собствен ослепителен и несравним жанр. Изказът беше достоверен и безапелационен, с извънредно притежаване на материята.
Пледоариите му се отличаваха от безцветните и препъващи се от шаблони речи на нашите съперници.
Чрез пледоариите си Бизанти полемизираше с представителите на прокуратурата, не се уморяваше със силата на причините
да потвърждава невинността на българките
Стремеше се да разкрие истината без излишък – неподправена и негримирана.
Беше явен и безапелационен. И по тази причина пледоариите му бяха съградени с кръвта на думите. Те могат да влязат в учебниците по сладкодумство.
Към нас – българските юристи демонстрираше същинска колегиалност и искреност. Помогна ни да се докоснем до сърцевината на процеса.
Не съм уверен, че българите правят оценка куража на Бизанти да бъде бранител на нашите медицински сестри и доктор Георгиев.
И през днешния ден, години след привършване на процеса, съзнанието ми е пронизано от виковете по негов адрес, когато напуснахме постройката на Върховния касационен съд в Триполи:
„ Бизанти, ти си куче, ти си презрян изменник ”
Бях до него. Промълви: „ Разбирам ги, само че връщане обратно няма ”. След гибелта му мисля, че някоя от правосъдните зали на Софийската правосъдна палата би трябвало да носи неговото име. Бизанти заслужава. Това ще бъде знак против забравата.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ