Характерът е съдба.“ ~ Хераклит От хиляди години ние хората,

„ Характерът е орис. “ ~ Хераклит

От хиляди години ние хората, имаме вяра в ориста: някаква сила – духове, богове или Бог – ни принуждава да действаме по избран метод. От самото ни раждане целият ни живот е предначертан: писано ни е да успеем или да се провалим. Сега виждаме света по напълно друг метод. Вярваме, че в огромна степен направляваме това, което ни се случва, че сами сътворяваме личната си орис. Понякога обаче може да изпитаме мимолетно чувство на съдба, близо до това на нашите предшественици. Може би персоналните ни връзки не вървят или кариерата ни буксува и тези компликации поразително припомнят нещо, което ни се е случило в предишното. Или осъзнаваме, че методът ни на работа по дадена задача би трябвало да се промени – бихме могли да създадем нещата по-добре. Опитваме се да променим методите си, само че най-после вършим всичко тъкмо по същия метод и получаваме съвсем същите резултати. За миг може да си помислим, че някаква зла мощ, някакво проклинание ни слага в същите обстановки.

Често виждаме това събитие по-ясно в дейностите на другите, изключително на околните ни хора. Например виждаме, че наш другар непрекъснато се влюбва в несъответствуващи хора или неумишлено отблъсква подобаващите. Възмущаваме се от глупавите им действия, да вземем за пример недобре премислени вложения или избор на кариера и единствено след няколко години виждаме по какъв начин повтарят същата нелепост, откакто са не запомнили урока от предходния път. Или познаваме някого, който постоянно съумява да оскърби несъответствуващия човек в несъответствуващия миг и основава неприязън към себе си, където и да отиде. Или някой изпада в рецесия, когато е подложен напрегнат, всякога по безусловно същия метод, само че упреква другите или неприятния шанс за случилото се. Ние виждаме тези закономерности, а те – не, тъй като никой не желае да одобри, че работи под някаква форма на компулсивно държание, което е отвън неговия надзор. Това е прекомерно притеснителна мисъл.

Ако сме почтени със себе си, би трябвало да признаем, че в понятието за орис има известна доза истина. Ние сме склонни да повтаряме едни и същи решения и способи за решение на проблемите. В живота ни има закономерности, изключително ясно забележими в нашите неточности и дефекти. Но има друго допустимо пояснение: ръководят ни не духове или богове, а нашият темперамент. Самата дума „ темперамент “ произлиза от старогръцки и е означавала инструмент за гравиране или печатане. Следователно характерът е нещо, което е толкоз надълбоко вкоренено или запечатано в нас, че ни кара да действаме по избран метод, неумишлено и неконтролирано. Можем да си представим този темперамент като формиран от три наложителни съставния елемент, наслоени един върху различен, с което му придават дълбочина.

Най-ранният и най-дълбок пласт идва от гените ни, от устройството на нашия мозък, което ни подготвя към избрани настроения и желания. Този генетичен съставен елемент може да направи някого податлив към меланхолия да вземем за пример. Той прави някои хора интроверти, а други екстроверти. Може да подтикне някои към несъразмерна алчност – за внимание, привилегия или благосъстоятелност. Психоаналитичката Мелани Елайн която изучавала бебета, смята, че алчните и стремящи се към владеене деца се появяват на бял свят с предразположеност към тази линия на характера. Други генетични фактори могат да ни подготвят към неприязън, тревога или неприкритост.

Вторият пласт, който се образува от горната страна, се образува през ранните години от специфичния тип обвързаност, която развиваме към майката и хората, грижещи се за нас. През първите три-четири години нашият мозък е изключително предразположен на въздействия. Преживяваме страстите доста по-силно и те оставят в паметта ни диря, доста по-дълбоки от всичко, което ще последва. В този интервал на живота си ние сме най-податливи на въздействието на другите и отпечатъкът от тези години е най-траен. Джон Боулби, антрополог и психоаналитик, изучавал модели на обвързаност сред майки и деца и дефинирал четири съществени схеми: свободна/автономна, отхвърляща, комплицирано амбивалентна и дезорганизирана. 

Свободният/автономен отпечатък идва от майки, които дават на децата си свободата да открият себе си, непрекъснато наблюдават за техните потребности, само че и ги пазят. Отхвърлящото въздействие идва от майки, които постоянно се държат дистанцирано, а от време на време враждебно и отричащо. Върху такива деца остава отпечатък от възприятие за изоставеност и мисълта, че непрекъснато би трябвало да се борят за себе си. Объркано-амбивалентните майки не са непрекъснати в своето внимание – от време на време са любвеобилни и прекадено отдадени, различен път дистанцирани поради личните си проблеми или паники. Те могат да внушат у детето си възприятието, че би трябвало да се грижи за индивида, който в действителност е задължен да се грижи за него. Неорганизираните майки дават на децата си спорни сигнали, които отразяват личния им вътрешен безпорядък и може би ранни прочувствени контузии. Децата им не вършат вярно нищо и могат да развият мощни прочувствени проблеми.

Има, несъмнено, доста нюанси на всеки тип и всевъзможни техни комбинации, само че във всеки случай качеството на обвързаност, което сме имали в ранните си години, основава дълбоки трендове вътре в нас, в частност в метода, по който използваме връзките си с другите хора, с цел да се оправяме или тушираме вътрешния си стрес. Например децата на отхвърлящи родители са склонни да заобикалят всевъзможни отрицателни прочувствени обстановки и да се изолират от усеща на взаимозависимост. За тях може да се окаже по-трудно да основават трайни връзки или може неумишлено да отблъскват хората. Децата от объркания вид изпитват мощна тревога във връзките си и изпитват доста спорни страсти. Те постоянно ще имат двойствени усеща към хората и това основава забележими закономерности в живота им, при които те преследват някого, а след това подсъзнателно се отдръпват.

По принцип, още от тези най-ранни години хората демонстрират избран звук в характера си – неприятелски и нападателен, сигурен и убеден, обезпокоителен и избягващ, нуждаещ се и комплициран. Тези два пласта са толкоз дълбоки, че не си даваме сметка за съществуването им и за държанието, което провокират, в случай че особено не поставим старания да се следим. С възрастта над тях се образува трети пласт, свързан от нашите привички и витален опит. Въз основа на първите два пласта ние сме склонни да разчитаме на избрани тактики за справяне със напрежението, търсене на удоволствия или другарство с хората. Тези тактики се трансформират в привички, които са заложени още от детството ни. В взаимозависимост от хората, с които общуваме – другари, учители, интимни сътрудници, – и от това, по какъв начин те реагират към нас, характерът ни претърпява известни модификации. Но като цяло, тези три пласта ни постановат ясни закономерности. Ние ще вземем несъмнено решение. Това е гравирано в мозъка ни неврологически. Принудени сме да повторим тези дейности, тъй като пътят към този момент с прокаран. То се трансформира в табиет и нашият темперамент се образува от тези хиляди привички, най-ранните от които са одобрени доста преди да сме били в положение да ги осъзнаем.

Има и четвърти пласт. Най-често той се развива в края на детството и юношеството, когато хората стартират да осъзнават минусите на характера си. Те вършат всичко допустимо, с цел да ги скрият. Ако усещат, че надълбоко в себе си са тревожни и плахи, осъзнават, че това не е обществено допустима линия. Научават се да я замаскират. Компенсират, като се пробват да наподобяват отворени, безгрижни или даже властни. Това още повече ни затруднява да определим естеството на характера им.

Някои черти на характера могат да бъдат позитивни и да отразяват вътрешна мощ. Например някои хора са склонни да бъдат великодушни и отворени, дружелюбни и устойчиви на напрежение. Но тези по-силни, по-гъвкави качества постоянно изискват осъзнаване и доста процедура, с цел да се трансфорат в привички, на които можете да разчитате. С годините характерът ни нормално отслабва. Все по-трудно демонстрираме емпатия. Ако сме рефлексивно великодушни и отворени към всички, може да се окажем в огромна неволя. Самоувереността без съответна самокритика и надзор може да се трансформира в надутост. Без умишлено изпитание тези мощни страни могат да се изхабят или да се трансфорат в недостатъци. Това значи, че най-слабите страни на нашия темперамент са тези, които основават навиците и натрапчивото държание, тъй като не изискват старания или практики за поддържането им.

И най-после, можем да развием спорни черти на характера, може би произлизащи от разликите сред нашите генетични предразположености и ранните ни въздействия, или от родители, които ни постановат разнообразни полезности. Можем да се усещаме по едно и също време идеалисти и материалисти и двете да се борят в нас. Законът остава същият. Противоречив темперамент, който се развива в ранните години, просто ще демонстрира различен тип образец, с решения, които нормално отразяват колебливостта на индивида или се люшкат в разнообразни крайности.

Като откривател на човешката природа вашата задача е двояка: на първо време би трябвало да опознаете личния си темперамент, като анализирате доколкото можете детайлите от предишното си, които са взели участие в неговото образуване, както и закономерностите, главно отрицателни, които забелязвате, че се повтарят в живота ви. Невъзможно е да премахнете този отпечатък, който предопределя вашия темперамент. Той е прекомерно бездънен. Но когато го опознаете, може да се научите да смекчавате или прекъсвате някои отрицателни трендове. С усилена работа може да превърнете негативите и слабостите на своя темперамент в действителни прерогативи. Може да се опитате да си създадете нови привички и модели на държание и по този начин интензивно да моделирате характера и ориста си, която зависи от него. 

На второ място, би трябвало да развивате своите умения да преценявате характера на хората, с които поддържате връзка. Разглеждайте характера като главен фактор, когато избирате човек за работа или съкровен сътрудник. Това значи да отделяте на характера повече внимание, в сравнение с чара, интелигентността или репутацията. Способността да наблюдавате характера на хората – по техните дейности и модели на поведение – е безусловно належащо обществено умеене. Благодарение на нея ще избягвате решения, които могат да ви причинят проблеми – избор на незапознат лидер, нечестен бизнес сътрудник, подъл помощник или несъответстващ брачен партньор, който може да токсини живота ви. Но това умеене би трябвало да се развива умишлено, тъй като ние, хората, нормално не го притежаваме по рождение.

От: „ Законите на човешката природа “, Робърт Грийн, изд. „ Сиела “, 2020 година
Снимка: goodreads.com