Ню Йорк Таймс: Путин получава това, което иска
Хана Нотте, The New York Times
Докато Израел и Хамас изпадат в тотална война, Русия е по-скоро вторичен състезател, в сравнение с основно настоящо лице. Няма доказателства, че Москва непосредствено е помогнала или подбудила зверската офанзива на Хамас против Израел на 7 октомври, макар някои ранни догатки. В дипломатическо отношение Кремъл също има пренебрежимо значение и не е кадърен да разсее метастазиращото напрежение. Миналата седмица ясно разкри периферния му статут. Докато президентът Байдън пътува до Израел като част от интензивните дипломатически совалки на Съединените щати в Близкия Изток, президентът на Русия Владимир Путин – който изчака близо 10 дни, преди да удостои премиер-министъра на Израел Бенямин Нетаняху с телефонно позвъняване – се насочи към Пекин. В Обединените народи съветските представители оплакваха цивилните жертви на войната и упорстваха за филантропично преустановяване на огъня. Но това не беше освен това от проява. Москва не може да уреди освобождението на заложниците от Хамас, нито да обезпечи филантропични коридори, да не приказваме за прекъсване на боевете, защото не има лостове по отношение на страните в спора.
Но макар лимитираното си въздействие Русия излиза като най-големия бенефициент от войната. С минимално изпитание Москва обира изгодите от районния безпорядък, който заплашва израелците и палестинците с съсипия и опустошаване. В три основни области – военната акция против Украйна, проектите ѝ за Близкия Изток и световната война на разкази със западните страни – Русия печели от нескончаем спор. Без да прави кой знае какво, господин Путин получава каквото желае.
На първо място и най-много, събитията в Газа разсейват западните политици и обществеността от войната в Украйна. Докато се бори в смазваща контраатака и понася непрестанни съветски бомбардировки, в този момент Украйна би трябвало да споделя ефира с Израел и палестинците. Опасенията, че западните общества стартират да изпитват „ украинска отмалялост “, задоволително основателни и преди 7 октомври, ще продължат да нарастват. За Русия това евентуално ще бъде добре пристигнал отдих от непрекъснатия надзор върху нейните закононарушения против Украйна. Всички погледи бяха ориентирани към Газа предходната седмица и заради това смъртоносна съветска ракетна офанзива над украинския град Запорожие мина под радара.
И в случай че медийното внимание е незадоволително, това важи и за боеприпасите. Господин Байдън се закле, че Съединените щати могат да поддържат потребностите за сигурност и на Израел, и на Украйна, и моли Конгреса за 105 милиарда $ незабавна помощ за покриването им. Но Израел в последна сметка може да има потребност от оръжия, които сега привършват в Украйна, в това число бойни дронове и артилерийски снаряди. Намирайки се в клопката на война на безсилие, която сама провокира, Русия би трябвало да се любува на появяването на нов и изискващ от Съединените щати спор, който изчерпва силите на нейните съперници.
Нещо повече, войната в Газа заплашва да отсрочи – в случай че не и да осуети – напъните на администрацията на Байдън за нормализиране на връзките сред Израел и Саудитска Арабия. Дори и преди този месец Вашингтон имаше херкулесовата задача да сдобри непропорционалните претенции на двете страни по отношение на гаранциите за сигурност от страна на Съединените щати, саудитската стратегия за атомна сила за цивилен цели и ориста на палестинците. Новият цикъл на принуждение в този момент заплашва самодейността като цяло.
Това би се харесало на управляващите в Москва, които постоянно са гледали на споразуменията от Абрахам – пакет от договорености сред Израел и няколко арабски страни, подписан през 2020 година, който проправи пътя за процеса на нормализиране на Саудитска Арабия, като на американски план, който измества Русия. Това разлюляване предлага на Русия повече от чистото наслаждение да види Америка в усложнение. Москва има лични проекти за нуклеарно съдействие със Саудитска Арабия и също по този начин се надява да попречи на узряването на арабско-израелско партньорство по сигурността против Иран – все по-близък съветски сътрудник.
Но най-голямата изгода за Русия може да пристигна от присъдата на международното мнение. Посланието на Москва по отношение на спора – Кремъл отхвърли да назова офанзивите от 7 октомври „ тероризъм “ и упрекна за ескалацията грешките на западните политици – слага Русия съгласно публичната настройка на огромна част от Близкия Изток. Зад баналностите за мир, апелите за отбрана на всички цивилни и признаването на Израел на правото на самоотбрана се крият подмятания за пропалестинска позиция. При отразяването в съветските медии страданията на палестинците в Газа заемат централно място, а съветските управляващи слагат вниманието си върху филантропичните проблеми, заобикаляйки всякакво непосредствено неодобрение на Хамас. Афинитетът на Москва към палестинската идея не е нов, само че Кремъл го показва все по-ясно.
Но съветските аспирации отиват оттатък Близкия Изток. Позиционирайки себе си като Давид против Западния Голиат, Русия показва войната си против Украйна като „ антиколониална “ битка за преустановяване на световното владичество на Запада, като освен това се опира на мощното неодобрение на разрастващите се страни от западната надменност и двуличие. Отговорът на Кремъл на войната в Газа, поставяйки отдалеченост сред себе си и недвусмислената произраелска позиция на Вашингтон, има за цел да продължи да експлоатира тези настройки. За Русия увеличението на разочарованието от Запада и даже спечелването на нови симпатизанти на нейното оборване на световния международен ред би било придвижване, поради което си заслужава риска да разстори Израел. Това, че сходна позиция се отразява на напрежението в Европа, е прелестен непряк артикул.
Цинизмът на Русия във всичко това е явен. Русия прикани за изключителна сесия на Организация на обединените нации по отношение на офанзивата над болница в Газа – без значение, че прекара 20 месеца в бомбардиране на жилищни здания и цивилна инфраструктура в Украйна. Но в страните, обзети от яд и тъга поради военните дейности на Израел в Газа, рецензиите на Русия се вписват в предварителните показа за Израел и неговите западни поддръжници. При това трибализиране на страданието пукнатините сред развиващия се свят и Запада се уголемяват. Русия няма да пропилее шанса да задълбочи разлома още повече.
Подкрепяйки Украйна през последните 600 дни, а в този момент заставайки до Израел след неговия най-тъмен час, Западните политици се пробваха да убедят останалата част от света, че световният ред е подложен на карта и демократичните полезности са застрашени. Но до момента в който Израел и Хамас са засмукани във ураган от принуждение, Западът е надалеч от спечелването на борбата на разказите. Украинската война отстъпи на назад във времето. Водената от Съединени американски щати дипломация в Близкия Изток е в безпорядък. А Западът и останалите стоят едни против други над пропаст от взаимно недоумение.
В това положение на нещата Русия ще направи всичко по силите си, с цел да прибере облагата в джоба си.
Инфо: " Ню Йорк Таймс "
Превод за " Гласове " Екатерина Грънчарова
