Хамстерът, или хомякът, е сладък и обичан домашен любимец, но

Хамстерът, или хомякът, е сладостен и обичан домакински любим, само че с изключение на в домовете на хората, той може да бъде срещнат и в дивата природа, където демонстрира непредвидени страни от характера на този скотски тип.

Милиони животни от този тип, които през днешния ден живеят в домове и лаборатории по света, произлизат от едно свърталище, получено от професор Ахарони през 1930 година. След сполучливото си възпроизводство този тип шества по света като домашно и лабораторно животно, само че малко на брой знаят, че това са единствено няколко типа, а останалите са на процедура непознати, отвън зоологическите среди.

С какво може да ни изненада хомякът, откакто се срещнем с него? С доста неща и тъкмо по тази причина е толкоз забавно животно.

Местообитание на хомяка

Cricetus cricetus е латинското наименование на приблизително огромен гризач, нормално именуван елементарен хамстер. Сексуално диморфен гризач с неповторима багра със крепко тяло, тъпа глава, къси крайници и обикновена опашка, той е най-големият хамстер и единственият тип в жанр Cricetus.

Лесно се разпознава по цветния модел от контрастни тъмни и светли зони. Тъй като разпространяването му се простира от Северозападна Европа до Източен Китай през 5500 километра ниска надморска височина земеделска земя, степи и горски степи, постоянно употребяваният термин европейски хамстер е подвеждащ. Както географският обсег, по този начин и относителното обилие започнаха да понижават през 60-те години на предишния век в западния завършек на неговото разпространяване и в този момент типът е предпазен от Бернската спогодба и Директивите за фауна, флора и местообитания.

Обикновено хомяк се среща в ниско ситуирани аграрни земи с меки глинести или льосови почви, макар че може да населява и ливади, градини или живи плетове. Среща се от Белгия и Елзас на запад, до Русия на изток и България на юг. Значителна популация се открива в централното гробище на Виена в Австрия.

Как наподобява хомякът

Европейският хомяк има натъртено тяло, покрито с червеникаво-кафява до сиво-кафява четина по страничните и гръбните страни. Техните муцуни, устни, гърла, бузи и крайници са бели, а вентралната им повърхнина е черна, отсам и името, което от време на време ги назовават чернокоремни хомяци.

Те имат изпъкнали, тъмни очи и необятни, наклонени ноздри. Съзъбието им се състои единствено от резци и кътници. Лицевите им мустаци са прави и твърди и се срещат в до 30 кафяви или бели косми от всяка страна.

Подметките на предните им крайници имат пет възглавнички, до момента в който задните им лапи са доста по-дълги и имат шест възглавнички. Ушите им са ориентирани дорзомедиално и са междинни на дължина от 2, 3 до 3, 2 сантиметра. Те имат къси опашки с дължина от 3 до 6 сантиметра, с косми, по-къси от тези по останалата част от тялото им.

Мъжките имат приблизително тегло от 451 грама, до момента в който женските приблизително 359 грама. Възрастните мъже имат междинна дължина от 24, 1 cантиметра, до момента в който женските са приблизително почти 23, 7 сантиметра.

Възрастните животни нормално доближават своя оптимален размер на тялото, дължина и маса, през юни-юли и по-късно го поддържат до есента.

Поведение на хомяка

Европейските хамстери са нощни, самотни ровещи гризачи, чието държание зависи от сезона. В края на лятото те стартират да натрупат ресурси от телесни мазнини и гръбната им четина потъмнява за зимен сън, който настава от средата на октомври доникъде на март. Те спят зимен сън в свито състояние с изпънати предни крайници и се разсънват на всеки 5 до 7 дни, с цел да се хранят. По време на зимен сън те могат да бъдат открити в дупките си до 2 метра подземен, за разлика от това да бъдат открити на 30 до 60 сантиметра дълбочина през лятото.

Те основават извънредно обширни тунели, състоящи се от жилища, складове и тоалетни. Техните тунели нормално са с диаметър от 8 до 9 сантиметра с няколко изхода. Възприемат се като мощно адаптивни, заради техния диетичен опортюнизъм и способността да се ровят в градски условия. Животното употребява своите бузни торбички, с цел да транспортира храната назад в дупката си. Това е доста нападателно животно към представители на личния си тип, с изключение на през размножителния интервал.

Комуникация при хомяка

Тези зверчета употребяват образна връзка, вокализация, тайни и допиране, с цел да поддържат връзка между тях. Например по време на размножителния сезон женските тичат в осмици, до момента в който мъжките издават желание за чифтосване с възходяща мощ преди чифтосване.

Европейските хамстери също създават тайни от хълбочните си органи, с цел да маркират своите територии. Част от нападателната им връзка се състои в сумтене, храчене и мобинг. Когато се бият, европейските хамстери ще се борят, ще стоят на задните си крайници, ще скачат и ще хапят.

Хранене на хомяка

Европейският хомяк е зърнояден, тревопасен тип, тъй като яде треви, семена, зърна, корени, плодове и бобови растения. Въпреки това, той не се отхвърля от протеини, яде инсекти и ларви на инсекти.

Самият хомяк в дивата природа е храна за хищните птици, лисиците и язовците. В градските региони те също е плячка на дивите котки и кучета. Тъй като са заседнали, нормално са в сигурност от хищници, до момента в който не изоставен дупките си.

Размножаване на хомяка

Обикновените хамстери имат безразборна система на чифтосване с голям брой чифтосвания за размножителен сезон. За да привлекат сътрудник, женските ще тичат в осмици. Заинтересованите мъжки тичат компактно зад тях и издават чифтосване с възходяща мощ. Европейските хамстери се съвкупляват няколко пъти, преди чифтосването да завърши.

Всяко свърталище се състои от 3 до 7 дребни, които се раждат със затворени очи. Женските могат да се чифтосват още веднъж малко след раждането на първото си свърталище, което значи, че е допустимо да са бременни, до момента в който към момента дават мляко за първото си свърталище. Бременността продължава от 18 до 21 дни и бебетата се отбиват до 30 дни.

Има малко информация по отношение на мъжките наставнически грижи при европейските хамстери. Въпреки това се счита, че е малко или никакво, заради тяхната безразборна система на чифтосване. Майките обаче ще кърмят дребните си към 4 седмици и са извънредно териториални, което е форма на експанзия за отбрана на потомството.

В плен живеят доста по-кратко, тъй като не спят зимен сън. Достигат до 4 - годишна възраст.

Роля на хомяка в екосистемата

Европейските хомяци са най-вече тревопасни и употребяват храна, която намерят. Те служат като плячка на доста месоядни животни в техните местообитания и също по този начин служат като инженери на екосистеми посредством тяхното ровене.

Факти за хомяка

Тези животни въобще не разграничават цветове, имат неприятно зрение. Природата ги е компенсирала с отличен слух и подушване.

Специалистите са пресметнали, че всяка година от живота им се равнява на 25 години от човешкия живот.

Когато излезе на разходка, животното намира противоположния път към дома по миризмата, която оставя, изпусната от специфични жлези.

В дивата природа хомякът се къпе с пясък.