Хакерските войни са онзи тих фронт, в който всяка една

Хакерските войни са оня спокоен фронт, в който всяка една страна стартира да влага от зората на интернет. В началото на новото хилядолетие ще се появят най-различни играчи в кибер пространството, опитващи се да открият скъпа информация, която да продадат на най-големия покупател. Това е епохата на тъмната мрежа и всичко може да бъде намерено и продадено. Ако не вярвате на нас, обърнете внимание на Христо Грозев, който употребява целия съветски кибер фронт за следствия. В зората на интернет борбите ще открием и известните бели рицари.

Такъв представител е Шон Карпентер, който дълго време извършва една забавна задача за американското разузнаване, армията и ФБР. През 2005 година поема една персонална самодейност да преследва китайски хакер на име Titan Rain. Шон също приема друга идентичност – Spyderman. В това гонене ще запише всяко едно записване на данни и нерегламентирано деяние в мрежата, като няма да се откаже да даде информацията на проверяващите. Шон работи за компанията Sandia National Laboratories. Именно там се организират най-различни нуклеарни опити и участва информацията за нуклеарния боеприпас на Съединени американски щати.

Шон е взел участие в разбиването на федерално закононарушение и оказва помощ на проверяващите по отношение на опити на хакери да източат информация от компанията Lockheed Martin през 2003 година Само няколко месеца след тази офанзива ще забележи сходна в своята лична компания.

По остаряло предписание, множеството хакери желаят да открият колкото се може повече информация, която да употребяват и дават. Веднъж откакто са в системата, майсторите ще се опитат да компресират информация и по-късно ще я изпратят до свои лични станции в Южна Корея, Хонконг и Тайван, преди да стигне до Китай.

Една от първите здания на Sandia Labs

Винаги съумяват да изоставен безшумно и да заличат всички следи, като че ли в никакъв случай не са били в системата. Изчакват няколко дни и повтарят същите дейности, а най-често имат потребност от 10 до 30 минути, с цел да смучат информация като паразити. Повечето хакери, най-малко тези, които Карпентер е следил, бързо стартират да се вълнуват от пробива в системата и вършат доста неточности от неспокойствие, само че тези са напълно друга бира – те просто знаят къде да пипат и какво да вършат.

Използвайки тяхната методика, Шон стартира да ги следи и наблюдава мрежата от компютри, до момента в който най-после всичко се трансферира в южната провинция на Гунагдонг. Атаката най-често се случва единствено от три китайски рутера, които постоянно работят като първата връзка за интернет.

Да откриете произхода на хакерите е нещо извънредно рядко и съвсем невероятно. Китай има извънредно ниска отбрана, най-малко по това време и постоянно прави някои глупави осъществявания в мрежата, само че през днешния ден обстановката е в пъти по-различна. Преследването на такива „ доброжелатели “ идва с доста високи опасности и условия. ФБР и всяка друга разследваща организация ще се изправи против стена от легални проблеми, както и с потребността от много фрагменти, които да се внедрят в задгранични територии, с цел да отстраняват съперника от вътрешната страна.

Вашингтон въобще не приказва за Titan Rain, а всички елементи по случая се считат за класифицирани. ФБР въпреки всичко се стреми да локализира агресорите, изключително откакто следите водят до държавното управление на Китай. Логично е, че подозираната страна отхвърля да спомага по отношение на това следствие и даже твърди, че обвиняванията нямат безусловно никакъв смисъл по тематиката, с цел да може да се приказва за каквито и да било типове активност.

Тайната е нарушена, когато някои издания схващат, че въпросните хакерски офанзиви се считат за едни от най-сериозните в кибер пространството на американската мрежа. Всичко стартира от 2003 година с придобиването на познания по отношение на този тип набези. Хакерите съумяват да пробият защитните стени на военна база, да се поинтересуват от опциите на НАСА и даже да пробият системата на Световната банка. В един миг съумяват да откраднат даже програмен продукт за обмисляне на полети.

Повечето данни не са класифицирана загадка, само че това не значи, че скоро няма да има и разкрития. Министерството на защитата ясно показва, че сходни офанзиви може да са опит за доста по-високи благоприятни условия и пробив в системата, който най-вероятно ще нанесе вреди за милиони долари.

По това време излиза наяве, че ФБР просто няма нужните майстори в мрежата, с цел да се преследват всички сметки и да се ударят всички нападатели. Това е и мястото на свободните контрактори с задоволително познания, способни да бъдат назначени и пуснати на бойното поле.

Това е ролята на Карпентер, който счита да се намеси и от 2004 година погва Titan Rain. Тук идва и първият проблем, публично излиза наяве, че американската войска и разузнаването няма никакво право да употребява американски жители. Шон ще покаже капацитет и неговите началници ще го срещнат с фрагменти от ФБР. Двете институции и Карпентър ще работят напълно за потребностите на следствието. Те ще употребяват дребните часове на нощта, с цел да наблюдават за китайската интензивност в идващите пет месеца. Информацията разрешава стартирането на следствие и по-бързи защитни ограничения, само че сътрудниците от Sandia не са изключително щастливи от двойната игра.

Шон е оголен прекомерно бързо, следва уволняване и елиминиране на всички права в системата. Проблемът е, че Шон събира информация денем, която да употребява като примамка за нощното ловене на китайски хакери. ФБР освен не се отхвърля от своя нов чиновник, само че и удостоверява, че от самото начало е имала цялостна визия за неговата активност. Преди въобще да се стигне до каузи и наказания, ФБР прекарва много време в разглеждане на неговата активност, с цел да заключи, че няма причина да се повдига още едно дело.

Има разумна причина за елиминирането на външни фактори в едно следствие: страхът, че информацията може да бъде уязвима за повече от една група, опцията за корист с данните или директното наемане на противников сътрудник. Думите на белия рицар зад клавиатурата ще демонстрират, че държавното управление на Съединени американски щати би трябвало да влага в доста по-висока и скъпа система за сигурност, в случай че не чака през идващите години да се появи ново китайско супер оръжие.

Най-забавното е, че Шон има усет за играта на нерви с китайските си сътрудници. След като съумява да открие техните рутери, идната значима стъпка е да конфигурира програмен продукт, който да изпраща писмо на неизвестен Yahoo акаунт, с цел да покаже броя на всички връзки. Към момента на неговото следствие, пощата е била заредена с повече от 23 хиляди връзки в интернет. Това най-вероятно изяснява и за какво множеството хакерски офанзиви не могат да бъдат открити толкоз елементарно. Неговите калкулации демонстрират, че съперника в мрежата разполага с сред 6 до 10 работни станции, а зад всяка една от тях има към три рутера.

Откраднатите файлове се подреждат в зомби сървъри в Южна Корея, преди да бъдат изпратени в Китай. В един от тях ще бъдат открити данни за аерокосмически полети и детайлни схеми за задвижваща система, слънчеви панели и информация за резервоарите, които ще би трябвало да оказват помощ на НАСА за достигането на Марс. В различен открива информация за армейски хеликоптери. До този миг ФБР и Пентагона, в това число и Вашингтон, отхвърлят да одобряват, че става въпрос за държавна хакерска офанзива, само че всеки различен експерт ще удостовери тъкмо противоположното. Мотото на китайското държавно управление е, че всичко се краде, а в границите на 5-10 години ще се развие и добави като нова технология.

През 2005 година Шон осъзнава, че работи самичък против една от най-големите хакерски обединения. Колегите от ФБР стопират да споделят с него. Причината е, че Карпентер също е обект на следствие и бюрото желае да разбере какво се случва с предоставената информация. След толкоз сериозна работа, Шон се усеща предаден от своите лични работодатели, които са желали да схванат повече за съперника си. Най-странното е, че този човек работи в ера, когато ФБР желае да знае повече за новите технологии, само че се опасява от всички и всичко, което може да им навреди, елиминирайки всевъзможни шансове за развиване и отбрана на скъпата си информация.

Старите работодатели завеждат дело против самия IT експерт, като настояват, че точно той е помагал за кражбата на програмен продукт и е изнасял данни за други институции. Шон изтърпява делото и завежда ответно против старите си работодатели, което носи сумата от 4.7 милиона $ с таксите за юриста. Карпентер продължава да работи за разнообразни охранителни компании, предлагайки услугите си на преследвач в мрежата, както и на експерт по отбраната.