Хаджи Димитър не е загинал под връх Бузлуджа! Ето къде е лобното му място
Хаджи Димитър не е умрял под връх Бузлуджа, както счита формалната история, а под връх Кадрафил в Средна гора, на няколко километра над село Свежен. Стотици българи се изкачват до средногорския връх при започване на август, с цел да се поклонят на гроба на хаджията и да почетат паметта му. А преди дни гл. ас. Олег Константинов, негови студенти от Благоевград и хора от Брезово и Свежен са намерили и лобното място на войводата и камъка, под който е заровен преди 150 години.
Тленните остатъци на героя са останали в земята няколко години. След това са извадени от там и са предадени на майка му, написа plovdivnow.bg.
„ От години знаем за този камък. 88-годишният свеженец Христо Свинаров, чийто дядо се е грижил за Хаджи Димитър, доста ни е разказвал за мястото. Аз персонално към този момент три лета се пробвам да го открия”, заяви през днешния ден кметът на Свежен Христо Енков, който заведе публицисти и историци до гроба. Тази година били готови с лавинни сонди – с каквито търсят затрупани от лавина. „ Обходихме целия телен и сондирахме. В един миг едно от момчетата видя камъка и сподели: Ето го. Той се показваше напълно малко, целият зеленясал. Едва се виждаше”, описа кметът.
Завели и Христо Свинаров, който като дете ходел там с дядо си. Отдалеч възрастният мъж познал мястото, прекръстил се и споделил: Това е. В годините той постоянно разказвал на съселяните си за огромното дърво, под което е заровен хаджията. Камъкът пък бил търкулнат от една равнища, с цел да се постави там вместо кръст. В това начинание взели участие дядото на Свинаров и мърченически говедари, които приживе носели храна и вода на войводата и лекували раните му. Най-странното е, че в радиус от 10-ина метра не пораства нищо. Въпреки че в близост е гора, към камъка няма нито шубраци, нито дървета. Местните споделят, че като че ли 150 години Господ го е запазил. Като знак от Всевишния е и лъчът светлина, който пада върху лобното място и го огрява. В непосредственост са непокътнати и основите на овчарника, от който са вземали мляко и сирене за ранения воин. По-нагоре, при Дядовата Чонова барака, е изворът, от който са носели вода.
„ Хаджи Димитър не е умрял в багра на Бузлуджа, бил е тежко ранен. Няколко четници го измъкват и го носят над Свежен, където остава 14 дни до гибелта си. Минават през село Турия, нощуват на една воденица. След това минават през къщата на свещеника на Турия и оттова го носят горе, под връх Кадрафил. Намерихме хипотетичния път, по който са минали. Проходихме го и това лято за първи път ще създадем поход от Бузлуджа до връх Кадрафил”, уточни Христо Енков.
В поддръжка на тази доктрина има и няколко неоспорими обстоятелството. На първо място това е националната памет. Второ, непокътнат е формален документ, пълномощие, което Общинският съвет на Сливен издава на майката на Хаджи Димитър, с цел да пристигна в Свежен да вземе костите му. Има непокътната и преписка сред тукашния и домлянския кмет. „ Българската православна черква изпраща викария на Пловдивския митрополит, с цел да опее Хаджи Димитър в Свежен. И това също е документирано”, изясни кметът. В справочник на Сливен от 30-те години на предишния век една от забележителностите е гробът на хаджията, за който е написано „ умрял на връх Кадрафил”.
В поемата си „ Хаджи Димитър” пък Христо Ботев доста тъкмо разказва мястото на кончината му - ядосаното слънце, небето с обсипаните звезди, жътварките нейде исамодивите не са метафора, а самата истина. Под Кадрафил е имало ниви, които са се жънели през лятото. Затова в стихотворението е написано: “Жетва е в този момент... Пейте, робини, тез тъжни песни!” Само тук е можело да се чуят тези песни, не и на Бузлуджа. А над камъка има място, наречено Самодивското сборище. Навремето и хайдутите избягвали да минават оттова, тъй като имало самодиви.
„ Все още не сме решили дали ще разкопаваме мястото, с цел да търсим костици. Ако го създадем, то ще е в съгласие с Министерство на културата, процедурата е дълга. Със сигурност ще мислим по какъв начин да притеглим туристи, само че няма да вършим бутафории, с цел да възвръщаме колибите. Всичко ще е в синхрон с природата и ще е подчинено на уважението на българина към историята. Вероятно на мястото на камъка ще сложим един кръст и ковчеже за свещи, а в близост ще сложим осведомителни табели”, изясни Христо Енков.
Тленните остатъци на героя са останали в земята няколко години. След това са извадени от там и са предадени на майка му, написа plovdivnow.bg.
„ От години знаем за този камък. 88-годишният свеженец Христо Свинаров, чийто дядо се е грижил за Хаджи Димитър, доста ни е разказвал за мястото. Аз персонално към този момент три лета се пробвам да го открия”, заяви през днешния ден кметът на Свежен Христо Енков, който заведе публицисти и историци до гроба. Тази година били готови с лавинни сонди – с каквито търсят затрупани от лавина. „ Обходихме целия телен и сондирахме. В един миг едно от момчетата видя камъка и сподели: Ето го. Той се показваше напълно малко, целият зеленясал. Едва се виждаше”, описа кметът.
Завели и Христо Свинаров, който като дете ходел там с дядо си. Отдалеч възрастният мъж познал мястото, прекръстил се и споделил: Това е. В годините той постоянно разказвал на съселяните си за огромното дърво, под което е заровен хаджията. Камъкът пък бил търкулнат от една равнища, с цел да се постави там вместо кръст. В това начинание взели участие дядото на Свинаров и мърченически говедари, които приживе носели храна и вода на войводата и лекували раните му. Най-странното е, че в радиус от 10-ина метра не пораства нищо. Въпреки че в близост е гора, към камъка няма нито шубраци, нито дървета. Местните споделят, че като че ли 150 години Господ го е запазил. Като знак от Всевишния е и лъчът светлина, който пада върху лобното място и го огрява. В непосредственост са непокътнати и основите на овчарника, от който са вземали мляко и сирене за ранения воин. По-нагоре, при Дядовата Чонова барака, е изворът, от който са носели вода.
„ Хаджи Димитър не е умрял в багра на Бузлуджа, бил е тежко ранен. Няколко четници го измъкват и го носят над Свежен, където остава 14 дни до гибелта си. Минават през село Турия, нощуват на една воденица. След това минават през къщата на свещеника на Турия и оттова го носят горе, под връх Кадрафил. Намерихме хипотетичния път, по който са минали. Проходихме го и това лято за първи път ще създадем поход от Бузлуджа до връх Кадрафил”, уточни Христо Енков.
В поддръжка на тази доктрина има и няколко неоспорими обстоятелството. На първо място това е националната памет. Второ, непокътнат е формален документ, пълномощие, което Общинският съвет на Сливен издава на майката на Хаджи Димитър, с цел да пристигна в Свежен да вземе костите му. Има непокътната и преписка сред тукашния и домлянския кмет. „ Българската православна черква изпраща викария на Пловдивския митрополит, с цел да опее Хаджи Димитър в Свежен. И това също е документирано”, изясни кметът. В справочник на Сливен от 30-те години на предишния век една от забележителностите е гробът на хаджията, за който е написано „ умрял на връх Кадрафил”.
В поемата си „ Хаджи Димитър” пък Христо Ботев доста тъкмо разказва мястото на кончината му - ядосаното слънце, небето с обсипаните звезди, жътварките нейде исамодивите не са метафора, а самата истина. Под Кадрафил е имало ниви, които са се жънели през лятото. Затова в стихотворението е написано: “Жетва е в този момент... Пейте, робини, тез тъжни песни!” Само тук е можело да се чуят тези песни, не и на Бузлуджа. А над камъка има място, наречено Самодивското сборище. Навремето и хайдутите избягвали да минават оттова, тъй като имало самодиви.
„ Все още не сме решили дали ще разкопаваме мястото, с цел да търсим костици. Ако го създадем, то ще е в съгласие с Министерство на културата, процедурата е дълга. Със сигурност ще мислим по какъв начин да притеглим туристи, само че няма да вършим бутафории, с цел да възвръщаме колибите. Всичко ще е в синхрон с природата и ще е подчинено на уважението на българина към историята. Вероятно на мястото на камъка ще сложим един кръст и ковчеже за свещи, а в близост ще сложим осведомителни табели”, изясни Христо Енков.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ