Гуверньорът на БНБ Димитър Радев заедно с управителите на централни

Гуверньорът на Българска народна банка Димитър Радев дружно с шефовете на централни банки и ръководители на надзорни органи от още деветнадесет страни - членки на Европейския съюз, разгласиха взаимно подписано писмо до Европейската комисия. В него те упорстват новият законодателен пакет на Европейската комисия да резервира до момента контрактуваните Базелски правила за обезпечаване на бистрота, равно отнасяне и съпоставимост сред банките в Европейския съюз, при съблюдаване на периодите за въвеждане на новите финансови условия В писмото се показва, че Европейската комисия приготвя законодателно предложение за използване на финалните елементи от световно контрактуваната рамка " Базел III " за банките. Във връзка с това, шефовете на банковите регулатори декларират, че подкрепят цялостното, навременно и поредно използване на всички аспекти на Базелската регулаторна рамка. " Според нас използването й би трябвало да се придържа по едно и също време към същността и посланията на наредбите в съглашението Базел III. Непълното съблюдаване на Базелската рамка не би било в интерес за Европа. Пандемията от COVID-19 демонстрира, че по-устойчивите банки са по-способни да поддържат действителната стопанска система даже и по време на рецесия. Осигуряването на резистентност на банките е добра причина за стопански напредък, нещо, от което Европа явно се нуждае. Придържането към Базелската рамка също по този начин би улеснило наблюдението над банковия бранш, защото улеснява сравнението сред другите банки. Това от своя страна би спомогнало за по този начин нужното преструктуриране на европейския банков бранш ", се споделя в писмото Според шефовете на банковите регулатори на страните от Европейски Съюз при сегашната финансова и икономическа обстановка в света въвеждането на минималните Базелски стандарти ще подсигурява стабилността. В писмото се предизвестява, че в случай че Европейски Съюз се отклони от Базелското съглашение, това може да бъде последвано и от други страни. Поради това в полза на Европейски Съюз е да приложи напълно и без промени съглашението Базел III. Това ще позволи прозрачно и съпоставимо пресмятане на рисково претеглените активи (за България това са най-много кредитите) и основаните на тях финансови съотношения за всички банки по света. По този метод ще бъдат понижени опциите за заобикаляне на тези условия. Подобни практики са установявани нееднократно, както при обособени банки, по този начин при цели банкови групи за придобиване на конкурентни преимущества или още по неприятно - за прикриване на загуби. В писмото си шефовете на банковите надзори от страните в Европейски Съюз акцентират, че използването на към този момент контрактуваните стандарти на Базел III има няколко преимущества. " Намалява се променливостта на рисково претеглените активи. Изгражда доверие в финансовите структури на банките. Подобрява се равнопоставеността сред банките, употребяващи вътрешни модели, и тези, употребяващи стандартизирани метод, както и сред другите банки, употребяващи вътрешни модели в световен мащаб. Също по този начин се покачва приложимостта на финансовите буфери. На второ място, новият Базелски типов метод за кредитен риск би трябвало да бъде прибавен по този начин, както е контрактувано в международен мащаб. Този нов метод е по-чувствителен към риска, в сравнение с предходния. При него е постигнат умел баланс сред рисковете при другите типове експозиции и ние би трябвало да запазим този баланс. На трето място, специфичните отклонения в законодателната рамка на Европейски Съюз би трябвало да бъдат сведени до най-малко. Вече съществуват някои отклонения от Базел и те би трябвало да бъдат преразгледани. Освен това Европейски Съюз би трябвало да се въздържа от въвеждане на спомагателни изключения от Базел III или от усложняване на банковата регулаторна рамка ", се споделя в писмото В него се показва, че използването на разнообразни комплицирани вътрешни модели за изчисляването на финансовите позиции на банките не води до правилно и транспарантно отразяване на поеманите опасности, поради което такива модели не би трябвало да се ползват. В умозаключение подписалите писмото шефове на надзорните органи на страните членки от Европейски Съюз упорстват за навременно и правилно използване на комплекса правила за оценка на риска и на финансовите съотношения, залегнали в Базел III. Тук би трябвало да напомним, че целият този комплекс от условия се вкарва от няколко години преди Коронавирус рецесията. Последния стадий от него трябваше да влезе в действие през 2019-а, само че точно поради пандемията европейските регулатори - ЕБО и ЕЦБ, взеха решение да отсрочат използването на тези правила за началото на 2023-а. Това отсрочване разреши на банките в страните от Европейски Съюз краткотрайно да не ползват планувания от МСФО 9 по-строг режим за заделяне на запаси по рисковете свързани с заемите. Бе дадена опция за отлагане на заплащанията по дължимите лихви и главници (т.нар. мораториум), без това да вкарва заемите в групата на преструктурираните, което съгласно надзорните правила ги прави по-рискови и товари банките, а от там и клиентите им с спомагателни разноски. Даденото отсрочване разреши банките да ползват и по-ниски коефициенти за финансова адекватност. Но всичко това би трябвало да завърши до началото на 2023-а, като разпоредбите, които краткотрайно бяха анулирани, би трябвало да бъдат въведени без промени. За това упорстват шефовете на банковите надзори на страните от Европейски Съюз. В противоположен случай съществува огромен риск рецесията от 2008-а да се повтори, само че в по-катастрофичен мащаб.