Гущер
Гущерите са едни от най-интересните и разнородни типове диви животни на планетата и са привлекли вниманието на индивида от Древността. Най-забележителната им дарба, с която са заинтригували индивида е способността им да се освобождават от опашката си при опасност от хищници, а тя след това израства още веднъж в първичния си тип. Това същинско знамение в природата се получава като влечугото с мощни контракции на мускулите откъсва опашката си, с цел да избяга от нападателя си.
Други типове гущери имат не по-малко забавен предпазен механизъм. Наречен е подправена гибел. Животното симулира гибелта си, с цел да откаже хищника от плячката.
Настина гущерите са удивителни същества с доста благоприятни условия и вариации, които са завладяващи от анатомична позиция, защото има типове гущери без крайници, които се бъркат със змиите. Сред голямото многообразие е мъчно да се ориентират хора, които не са експерти с цел да изберат от кой тип да бъде техният домакински любим, тъй като гущерите не са единствено измежду природата, а хората постоянно отглеждат някои типове от тях като домашни питомци, да вземем за пример хамелеоните и брадатия змей.
Класификация и обща характерност на гущера
Гущер, латинско наименование lacertilia, е групово име за разнообразни типове влечуги от подвид Гущерови и принадлежащи към семейство Гущери. В разреда на Люспестите те са родственици със змиите.
Семейството им включва към 5 хиляди разнообразни типа, вариращи по мярка от мъници по няколко сантиметра, до огромни и хищни гущери, които са по няколко метра, измерени от главата до върха на опашката. Най-известните са геконите, игуаните, хамелеоните, вараните и слепоците.
Те принадлежат към влечугите, което значи, че са студенокръвни. Склонни са да са по-активни нощем, защото денем избират да се излежават, с цел да се топлят на слънцето, сходно на студенокръвните си родственици - змиите.
Повечето типове гущери са безвредни за хората, като се изключи най-големият от тях- Комодският варан. Той е единственото от тези влечуги, които дебне и убива хора. Някои типове гущери имат отровна захапка, само че никой, като се изключи Дракона от Комодо, няма толкоз мощна отрова, че да навреди на индивида. Болезненото захапване от гущер нормално се предизвиква повече от мощните му челюсти, в сравнение с от отровата.
Разпространение и местообитания на гущера
Тази група влечуги и необятно публикувана, липсват единствено в Антарктида и океанските островни вериги. Повечето са четириноги и бягат със мощно придвижване настрана. Само някои са изгубили краката си и наподобяват повече на змии. Някои са мощно териториални, като гущерите Дракон и населяват горите. Те могат да се плъзгат и се обагрят в ярки цветове за привличане на партньорки и заплашване на противници.
Макар че избират по-топлия климат, те са доста адаптивни и живеят във всякаква среда, изключвайки единствено най-екстремната. Срещат се до 5 хиляди метра надморска височина. Повечето живеят на земята, само че има и такива като морската игуана, чиято среда на живот е водата.
Виждаме гущерите измежду скалите, по високите елементи на постройките, защото множеството от тях са отлични катерачи. Обитават пукнатини, пещери, други са измежду дърветата и те съставляват по-голямата част от типовете, живеещи на независимост. Обичат слънчеви места, защото обичано занятие им е да се припичат на блестящо слънце.
Описание на гущер
Най-често гущерите имат заоблени торсове, издигнати глави, крепящи се на къси шии, четири крайника и дълги опашки. Гущерите и змиите споделят квадратна преносима кост, което прави черепите им доста преносими.
Като множеството влечуги, кожата им е покрита с люспи от кератин. Това ги пази от пострадване от околната среда, а също така резервира влагата в телата им. Затова те могат да процъфтяват в някои от най-сухите места на земята. Кожата им е жилава и се отделя, когато животното пораства, т.е. те сменят кожата си през целия си живот.
Повечето типове имат непрекъснати зъби, поради диетата им, само че някои имат и променливи, като да вземем за пример зъби резци начело и кътници за мелене откъм гърба. Езикът им най-често е дълъг, раздвоява се и животното го употребява за проучване на околната среда. Геконите облизват с него очите си, а хамелеоните го употребяват като инструмент за лов.
Структурата на краката им разрешава да се катерят отвесно нагоре. Две типа могат да тичат, изправени на задните си крайници и опашката си, а няколко типа могат да се плъзгат.
Очите на гущерите са доста комплицирано устроени, като някои могат да движат зрителния си орган без значение като хамелеоните, други като игуаните имат на главата си фоточувствителен орган, който открива придвижвания и с това примитивно око откриват хищници, които ги дебнат от горната страна.
Мексиканският гущер, както и Комодският варан са отровни, те създават 9 класа отрови, отровни и за хората.
Размножаване на гущерите
Гущерите разчитат на вътрешно оплождане както всички типове от тяхната група влечуги. Повечето гущери се развъждат посредством снасяне на яйца, само че има и такива, които раждат дребните си.
Женската отсрочва яйцата в предпазена конструкция, сходна на гнездо или в пролука. Понякога ги поставя просто на земята. Според типа снася от 1 до няколко едри яйца, до десетки дребни. Повечето яйца имат кожести черупки, което разрешава продан на вода. Ембриона се храни от питателните субстанции на жълтъчето. Женската нормално изоставя яйцата незабавно откакто ги снесе. Малките се излюпват след 300 дни, а женската се връща, с цел да им помогне да се измъкнат от могилата, където са снесени яйцата.
Живородните гущери раждат витални и добре развити дребни, които наподобяват на дребни възрастни. Много типове от живораждащите се развъждат без мъжки.
Полът на дребните се дефинира от температурата в мястото, където са яйцата. Ниските температури създават повече женски, а високите - повече мъжки.
Поведение и метод на живот на гущерите
Повечето от гущерите са дневни хищници, макар че има дейни и нощем, най-много геконите. Гущерите не умеят да контролират телесната си температура и това ги принуждава да се напичат на слънцето, с цел да получат задоволително топлота.
Всички имат забавно държание. Някои могат да трансформират цвета си, сливайки се с околната среда. Съвършената мимикрия, която демонстрират, ги прави доста адаптивни и оцеляващи.
Други алармират посредством стойка на тялото, надуване, с цел да станат по-масивни, обагряне в ярки цветове и разнообразни сигнали като наклоняване на телата, с цел да се видят цветовете им. Повечето при поява на опасност съскат като множеството влечуги. Някои хамелеони вибрират по дърветата, с цел да споделят.
Хранене на гущерите
Повечето гущери са хищници и се хранят с инсекти, дребни безгръбначни, ловят бръмбари, скакалци, крилати термити и паяци. Ловуват из засада и мълниеносно изстрелват към жертвата езика си, който е леплив, с цел да я приберат в устата си. Често се хранят с по-дребни представители на типа си или на близкородствени човеци.
Отглеждане на гущер като домакински любим
Тъй като някои от типовете гущери са изумително забавни създания, хората ги отглеждат като домашни любимци. Този избор е улеснен от обстоятелството, че тези животинки са непретенциозни и не изискват специфични условия или грижи.
Единственото изискване е да се поддържа подобаваща температура, мокрота и осветеност, наподобяващи тези в естествената им среда. Терариумът, който нормално съставлява жилището им е нужно да бъде добре осветлен, топъл и мокър, което изисква постоянно напръскване с вода.
Тъй като те имат потребност да се крият както в естествените си местообитания, лампата, осигуряваща светлина, би трябвало да бъде на единия завършек на терариума, а на другия да бъде малко по-хладно, по -тъмно и да има сложена растителност, тъй че ситуацията да прилича естествената.
Храната на гущерите включва главно инсекти, само че твърдо сварените яйца също са отлично лакомство за тях. Диетата им може да се разнообрази с нарязани зеленчуци или части месо.
Трябва да се има поради, че всеки тип има своите особености и те би трябвало добре да се познават, когато се взима за развъждане представител на някой тип.
Хората най-често отглеждат гекони, тъй като са по-дребни и не основават проблем с размера си и площта, която изискват. Непретенциозни са и във връзка с храната.
В доста домашни терариуми се отглеждат брадати дракони. Неговото жилище би трябвало да се захлупва и да се сменя с растежа на животното. Иначе това е извънредно обществено създание, което се трансформира в същински член на фамилията.
Хамелеоните са желани от всички фенове на екзотични животни поради смяната на цвета и ярките им багри. Те са подобаващи за домашни любимци, тъй като са и доста издръжливи. Стига да имат растения към себе си, от които мощно се нуждаят, както и в естествената си среда.
Игуаните са сигурно най-популярните измежду домашните питомци - гущери. Те са и от най-сложните за развъждане, имат много условия и би трябвало да им се отделя време, когато да се пускат от клетките си. Тъй като по-едрите от тях са доста мощни, е нужно да се държат надалеч от дребни деца. Грижите за игуаните са сериозен ангажимент.
