Горски гущери мутират, за да оцелеят в града
Гущери, които в миналото са живели в горите, само че в този момент се заселват из жилищни региони, се трансформират генетично, с цел да оцелеят в града, откриха откриватели, представени от АП.
Кафявият гущер с блестящо оранжево ветрило на шията Anolis cristatellus е развил специфични люспи, с цел да се придържа по-добре към гладки повърхности като стени и прозорци и е придобил по-големи крака, с цел да спринтира през открити сектори, настояват учените.
Ставаме очевидци на хода на еволюцията, сподели Кристин Уинчъл, професор по биология в Нюйоркския университет и основен създател на проучването, оповестено в понеделник в американския „ Сборник на Националната академия на науките “.
„ Тъй като урбанизацията се ускорява по света, значимо е да разберем по какъв начин организмите се приспособяват, с цел да могат хората да проектират градовете по способи, които поддържат всички скотски типове “, сподели Уинчъл.
Проучването проучва 96 гребенести гущера, сравнявайки генетичния състав на горските жители с този на живеещи в столицата на Пуерто Рико, Сан Хуан, както и в северния град Аресибо и западния град Маягуес. Учените разкрили 33 гена в генома на гущера, които са трайно свързани с урбанизацията.
Уинчел заяви, че физическите разлики на гущерите наподобява са отразени на геномно равнище.
Ако градските популации се развиват с паралелни физически и геномни промени, може даже да сме в положение да предвидим по какъв начин популациите ще реагират на урбанизацията, единствено като гледаме генетичните маркери, сподели тя, представена от Българска телеграфна агенция.
Мутациите в тези гущери, чиято дълготрайност на живота е почти 7 години, могат да настъпят доста бързо, в границите на 30 до 80 генерации, и им разрешават да избягат от хищници и да оцелеят в градските региони, добави Уинчъл. По-големите крака, да вземем за пример, им разрешават да тичат по-бързо през парещ паркинг, а специфичните люспи - да се задържат върху повърхности, доста по-гладки от дърветата.
В хода на изследването учените преследват десетки гущери, ловейки ги с голи ръце или употребявайки пръти с малко ласо в края, с цел да ги заловен.
„ Изисква се малко процедура “, прецизира Уинчъл.
Понякога им се постанова да желаят позволение да хващат гущери от домовете на хората.
Сред обичаните находки на Уинчъл е необичаен гущер албинос. Тя също по този начин попадна на съвсем 20-сантиметров образец - значителен за типа, който назовава „ Годзила “.
Проучването се концентрира върху възрастни мъжки гущери, тъй че не е ясно дали женските се трансформират по същия метод или със същата скорост като мъжките. Под въпрос е още и в кой миг тъкмо от живота на гущера настъпват измененията.
Кафявият гущер с блестящо оранжево ветрило на шията Anolis cristatellus е развил специфични люспи, с цел да се придържа по-добре към гладки повърхности като стени и прозорци и е придобил по-големи крака, с цел да спринтира през открити сектори, настояват учените.
Ставаме очевидци на хода на еволюцията, сподели Кристин Уинчъл, професор по биология в Нюйоркския университет и основен създател на проучването, оповестено в понеделник в американския „ Сборник на Националната академия на науките “.
„ Тъй като урбанизацията се ускорява по света, значимо е да разберем по какъв начин организмите се приспособяват, с цел да могат хората да проектират градовете по способи, които поддържат всички скотски типове “, сподели Уинчъл.
Проучването проучва 96 гребенести гущера, сравнявайки генетичния състав на горските жители с този на живеещи в столицата на Пуерто Рико, Сан Хуан, както и в северния град Аресибо и западния град Маягуес. Учените разкрили 33 гена в генома на гущера, които са трайно свързани с урбанизацията.
Уинчел заяви, че физическите разлики на гущерите наподобява са отразени на геномно равнище.
Ако градските популации се развиват с паралелни физически и геномни промени, може даже да сме в положение да предвидим по какъв начин популациите ще реагират на урбанизацията, единствено като гледаме генетичните маркери, сподели тя, представена от Българска телеграфна агенция.
Мутациите в тези гущери, чиято дълготрайност на живота е почти 7 години, могат да настъпят доста бързо, в границите на 30 до 80 генерации, и им разрешават да избягат от хищници и да оцелеят в градските региони, добави Уинчъл. По-големите крака, да вземем за пример, им разрешават да тичат по-бързо през парещ паркинг, а специфичните люспи - да се задържат върху повърхности, доста по-гладки от дърветата.
В хода на изследването учените преследват десетки гущери, ловейки ги с голи ръце или употребявайки пръти с малко ласо в края, с цел да ги заловен.
„ Изисква се малко процедура “, прецизира Уинчъл.
Понякога им се постанова да желаят позволение да хващат гущери от домовете на хората.
Сред обичаните находки на Уинчъл е необичаен гущер албинос. Тя също по този начин попадна на съвсем 20-сантиметров образец - значителен за типа, който назовава „ Годзила “.
Проучването се концентрира върху възрастни мъжки гущери, тъй че не е ясно дали женските се трансформират по същия метод или със същата скорост като мъжките. Под въпрос е още и в кой миг тъкмо от живота на гущера настъпват измененията.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ