Гурмани е имало и преди 6000 години: Учени са реализирали

Гурмани е имало и преди 6000 години: Учени са осъществили реституция на храна останала върху съдове употребявани преди 6000 години. Храната – или, по-точно, ястието е един детайл от по-широка реституция направена на храненето и храните 4500 години преди Новата епоха.

Това, което са намерили в паниците на античните е била същинска изненада – просто, само че изтънчено ядене, даже от днешна позиция. Състои се от хайвер от шаран, подготвен в рибен бульон. Керамичната купа, в която е приготвено ястието е запечатана с някакви листа, преди този момент сварени на пара и най-вероятно допринасящи за усета и аромата на гозбата.

Всичко това, нещо като рибена чорба, има малко корейски привкус или може би е близка до тайландската кухня. Според специалистите, няма да е анахронизъм и през днешния ден в менюто на някой първокласен ресторант в Ню Йорк или Токио.

Това особено ядене обаче е било приготвено преди близо 6000 години, покрай днешните граници на Берлин.
Съставките на ястието са били разпознати от учени, водени от Анна Шевченко от Института за молекулярна клетъчна биология Макс Планк в Дрезден.

Учените са разкрили съставките на храната като са анализирали протеините, съдържащи се в тънка кора от антична храна, открита прилепнала към дребна жестоко направена керамична купа, открита в археологически обект, наименуван Фризак 4 (Friesack 4), в региона на Бранденбург. Самата купа е била датирана посредством радио-въглероден способ и се оказало, че е направена към 4300 години пр.н.е.

Откритието е показано в списание PLOS One от Ана Шевченко и сътрудниците й, като те означават, че множеството археологически подходи за проучване на исторически хранителни субстанции не са в положение да дефинират дефинитивно типа на употребяваните ястия.

Предположенията – постоянно доста точни – би трябвало да се вършат въз основа на изотопи, мазнини и няколко общи биологични маркери, както и индиректни доказателства, в това число артефакти, модерни творби на изкуството или писмен материал, наличието на тоалетните и така нататък

Протеиновият разбор е относително ново поле, наречено протеомика, което дава доста по-подробни резултати.
Древните протеини, изясняват създателите, разкриват характерни за възрастта си модификации, които им разрешават да се разграничават от по-новите замърсители, които може да са проникнали в храната за хилядите години.

Много протеини също са характерни за обособените типове, позволявайки на животните и растенията да бъдат несъмнено разпознати, а измененията в техните биологични свойства, направени от ензимите, дават опция за знания по отношение на методите на готвене и рецептите в които са употребени продуктите.

От друга страна, керамичната купа, изследвана от учените, е един от към 150 000 артефакта, до момента изкопани от находището Friesack 4. Обширната сбирка включва доста части от глинени и каменинови произведения, както и такива, направени от кости, дърво, смола и рога.

Почти всички елементи, възобновени от обекта, датират от Mезолита (Средната каменна епоха), интервал, който се движи от към 13 000 до 300 година пр.н.е.

Първоначалният протеинов разбор на „ изгорелите органични отлагания “, прилепнали към група от 12 части, които дружно съставляват негледжосана, загладена, тъмнокафява, 10-сантиметрова купа, демонстрира воден генезис.

За да се разпознават вярно възрастта и типовете и да се отстраняват по-късно вкараните замърсители – в това число кератони, получени от индивида, частици от пръстите на археолозите и предходни откриватели, частите от купата и наличието на храна по тях, би трябвало да се сравнят с по-нови и съвременни еквиваленти.

За задачата, Шевченко и сътрудниците й закупуват хайвер от шаран от рибна плантация в Дрезден доставят и 125 мг рибена мускулна тъкан, получена от норвежка сьомга (Salmo salar). Сьомгата е варена 30 мин. в 300 мг. солена вода. След това учените го смесват с няколко маркиращи детайла и отделят съставни елементи, които употребяват като общоприета маса за съпоставяне.

След като всички проби са били извършени, идентификацията на хайвер от шаран в купата е безапелационна. Анализът не демонстрира съществуването на никакви микроорганизми, които нормално се свързват с ферментацията на храните, по тази причина е доста евентуално хайверът да е бил напълно свеж, когато е подложен в гърнето.

Рибеният хайвер, означават откривателите, може да се употребява „ на скара, печен, маринован, пушен, изсушен и също варен в бульон “.

В този случай те демонстрират, че има ясни доказателства, че е „ термично обработен “, само че са вероятни по-специфични допускания за метода на подготвяне. Те прибавят, че е „ подготвен в дребен размер вода или рибен бульон “.

Електронната микроскопия, осъществена върху самата купа, разкрива органична кора към ръба, което допуска, че е „ евентуално тя да е била покрита с листа “. Уви, растителните типове не могат да бъдат избрани, оставяйки под въпрос дали готвачите от каменната епоха са употребявали материала единствено с цел да запазят топлината или да прибавят различен благоуханен профил към чинията.

Кората от храна в друга купа, подложена на разбор с методите на протеомиката от Шевченко и сътрудниците й, допуска, че в нея е било готвено „ свинско месо с кости, сухожилия и/или кожа “.

Според създателите на проучването, доказателствата събрани от керамиката открита във Friesack 4, сочат, че стереотипните облици на хора от Мезолита, които се хранят единствено с големи количества месо, са неправилни.

Менюто им е било много по-разнообразно, като за някои в него е влизал и рибният хайвер, останал и до през днешния ден първокласна храна за хората.