Гумощник – селото, което плени племенницата на Ескобар, но остава...
Гумощник идва от остарялата дума „ гумно “ – харман, място за вършеене на зърно. Името подсказва античния икономически дух на селото, ситуирано в полите на Балкана, край реката Видима. Днес жителите и туристите се къпят в реката без боязън – водата е бистра, рибките плуват към тях.
През лятото къмпингари идват с кемпери и палатки и остават с месеци, привлечени от спокойствието и чистия въздух.
Ангелина – пазителката на духа
Вече три десетилетия Ангелина Георгиева е секретар на локалното читалище и отговорник за църквата. Тя е живата нишка, която свързва предишното с сегашното, страж на паметта и повествовател за чужденците, които по-често от българите търсят пътя към Гумощник.
Храмът на Фичето и чудният иконостас
В сърцето на селото е храмът „ Св. Николай Летни “, издигнат през 1838 година Той е част от възрожденски архитектурен комплекс дружно с килийното учебно заведение и е разгласен за монумент на културата. Легендата гласи, че в градежа са взели участие възпитаници на Кольо Фичето, а може би и самият занаятчия.
Църквата впечатлява с дебели зидове и величествена архитектура, а иконостасът е същински шедьовър. Майстори от Ново село изрязват подиуми, в които библейските истории се преплитат със обществени поуки – пийнал кръчмар, който разрежда виното си и носи бъчва като наказване, или лъв, тъпчещ турчин с фес. В изяществото на резбата посетителят може да „ чете “ историята като книга.
Паметникът на „ Титаник “ – неповторим в Европа
В двора на църквата се издига единственият у нас, а може би и в Европа, монумент на починалите от кораба „ Титаник “. Изсечен е от голям гранитен пай, откъртен от близка канара.
От 38 българи, намерили гибелта си в ледените води на Атлантика през 1912 година, осем са били от Гумощник. Те продали нивите си, взели заеми и тръгнали да търсят нов живот в Америка. Днес имената им са изписани върху камъка – Пейо Колчев, Пенко Найденов, Илия Стойчев, Лалю Йонков, Марин Марков, Лазар Минков, Стойчо Михов и Недялко Петров.
Училището, което учи и през днешния ден
До църквата стои килийното учебно заведение от 1829 година – единственото оживяло в Ловешка област. Възстановено през 70-те години, през днешния ден то демонстрира на посетителите по какъв начин са учили децата преди два века – с пясъчни плочи за писане, калеми и мастилници.
На стената висят и табелки „ измамник “ или „ подбудител “, които непослушните деца са носили през селото като урок по почтеност.
Глинената къща и битът на предците
В махала Лакарево се издига глинена къща, запазила образа на бита отпреди 200 години. Девет души спели косо на едно легло, с бебе в цедка над тях.
Прозорци във всекидневната нямало – с цел да не виждат турците дали има живот вътре. А задната врата водела право към Балкана – път за избавление.
Живата традиция
Днес синът на Ангелина – 32-годишният Стойчо, който се занимава с образни и театрални резултати, строи параклис. „ Искам да оставя нещо след себе си “, споделя той, доказвайки, че в Гумощник традицията не е застинала в музей, а продължава да се твори.
Селото, което чужденците обичат, а българите не помнят
В Гумощник към този момент са стъпвали туристи от Франция, Калифорния, Индия. Дори племенницата на Пабло Ескобар е гостувала и оставила тефтерче с бисерни камъни като подарък. „ Чужденците идват, а нашите хора не знаят “, споделя с усмивка Ангелина.
Село с река, в която още плуват рибки, с черква на Фичето, монумент за „ Титаник “ и пазители като Ангелина – това е Гумощник. Място, където предишното и сегашното се срещат, само че като че ли повече чужденци го виждат, в сравнение с българи.
Констанца Илиева
През лятото къмпингари идват с кемпери и палатки и остават с месеци, привлечени от спокойствието и чистия въздух.
Ангелина – пазителката на духа
Вече три десетилетия Ангелина Георгиева е секретар на локалното читалище и отговорник за църквата. Тя е живата нишка, която свързва предишното с сегашното, страж на паметта и повествовател за чужденците, които по-често от българите търсят пътя към Гумощник.
Храмът на Фичето и чудният иконостас
В сърцето на селото е храмът „ Св. Николай Летни “, издигнат през 1838 година Той е част от възрожденски архитектурен комплекс дружно с килийното учебно заведение и е разгласен за монумент на културата. Легендата гласи, че в градежа са взели участие възпитаници на Кольо Фичето, а може би и самият занаятчия.
Църквата впечатлява с дебели зидове и величествена архитектура, а иконостасът е същински шедьовър. Майстори от Ново село изрязват подиуми, в които библейските истории се преплитат със обществени поуки – пийнал кръчмар, който разрежда виното си и носи бъчва като наказване, или лъв, тъпчещ турчин с фес. В изяществото на резбата посетителят може да „ чете “ историята като книга.
Паметникът на „ Титаник “ – неповторим в Европа
В двора на църквата се издига единственият у нас, а може би и в Европа, монумент на починалите от кораба „ Титаник “. Изсечен е от голям гранитен пай, откъртен от близка канара.
От 38 българи, намерили гибелта си в ледените води на Атлантика през 1912 година, осем са били от Гумощник. Те продали нивите си, взели заеми и тръгнали да търсят нов живот в Америка. Днес имената им са изписани върху камъка – Пейо Колчев, Пенко Найденов, Илия Стойчев, Лалю Йонков, Марин Марков, Лазар Минков, Стойчо Михов и Недялко Петров.
Училището, което учи и през днешния ден
До църквата стои килийното учебно заведение от 1829 година – единственото оживяло в Ловешка област. Възстановено през 70-те години, през днешния ден то демонстрира на посетителите по какъв начин са учили децата преди два века – с пясъчни плочи за писане, калеми и мастилници.
На стената висят и табелки „ измамник “ или „ подбудител “, които непослушните деца са носили през селото като урок по почтеност.
Глинената къща и битът на предците
В махала Лакарево се издига глинена къща, запазила образа на бита отпреди 200 години. Девет души спели косо на едно легло, с бебе в цедка над тях.
Прозорци във всекидневната нямало – с цел да не виждат турците дали има живот вътре. А задната врата водела право към Балкана – път за избавление.
Живата традиция
Днес синът на Ангелина – 32-годишният Стойчо, който се занимава с образни и театрални резултати, строи параклис. „ Искам да оставя нещо след себе си “, споделя той, доказвайки, че в Гумощник традицията не е застинала в музей, а продължава да се твори.
Селото, което чужденците обичат, а българите не помнят
В Гумощник към този момент са стъпвали туристи от Франция, Калифорния, Индия. Дори племенницата на Пабло Ескобар е гостувала и оставила тефтерче с бисерни камъни като подарък. „ Чужденците идват, а нашите хора не знаят “, споделя с усмивка Ангелина.
Село с река, в която още плуват рибки, с черква на Фичето, монумент за „ Титаник “ и пазители като Ангелина – това е Гумощник. Място, където предишното и сегашното се срещат, само че като че ли повече чужденци го виждат, в сравнение с българи.
Констанца Илиева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ