Гугъл почете Елза Ласкер-Шюлер
" Google " уважи Елза Ласкер-Шюлер . Тя е немска поетеса и драматург, известна с бохемския си метод на живот в Берлин.
Тя беше една от дребното дами, свързани с експресионистичното придвижване.
Елза Ласкер-Шюлер съумява да избяга от нацистка Германия и доживява остатъка от живота си в Йерусалим.
По майчина линия Елзе Ласкер-Шюлер произлиза от испански евреи - сефарди, а дядо ѝ е бил основен равин в синагога.
Елзе Ласкер-Шюлер е считана за основоположник на литературния експресионизъм, изразен в стихосбирката ѝ " Моите чудеса " (1911). Творбите ѝ, постоянно илюстрирани от самата нея, са проникнати от мрачното схващане за непоправимата съсипия на междучовешките връзки - отмирането на любовта поетесата възприема като завършек на света.
В стиховете ѝ границата сред " лирика и истина " се стапя в едно мислено царство на словесна музика с мистично, фантастично и екзотично звучене, подбудено от ориенталски и юдейски съновидения.
Особено присъщи са поетическите ѝ книги " Староеврейски балади " (1913), " Куполът " (1920), " Тива " (1923), " Концерт " (1932) и - последната - " Моето синьо пиано " [1] (1943). Карл Краус назовава Елзе Ласкер-Шюлер " най-яркото и най-непроницаемо лирическо събитие на съвременна Германия ".
Тя беше една от дребното дами, свързани с експресионистичното придвижване.
Елза Ласкер-Шюлер съумява да избяга от нацистка Германия и доживява остатъка от живота си в Йерусалим.
По майчина линия Елзе Ласкер-Шюлер произлиза от испански евреи - сефарди, а дядо ѝ е бил основен равин в синагога.
Елзе Ласкер-Шюлер е считана за основоположник на литературния експресионизъм, изразен в стихосбирката ѝ " Моите чудеса " (1911). Творбите ѝ, постоянно илюстрирани от самата нея, са проникнати от мрачното схващане за непоправимата съсипия на междучовешките връзки - отмирането на любовта поетесата възприема като завършек на света.
В стиховете ѝ границата сред " лирика и истина " се стапя в едно мислено царство на словесна музика с мистично, фантастично и екзотично звучене, подбудено от ориенталски и юдейски съновидения.
Особено присъщи са поетическите ѝ книги " Староеврейски балади " (1913), " Куполът " (1920), " Тива " (1923), " Концерт " (1932) и - последната - " Моето синьо пиано " [1] (1943). Карл Краус назовава Елзе Ласкер-Шюлер " най-яркото и най-непроницаемо лирическо събитие на съвременна Германия ".
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ