Губим информационната война. От тази фраза вече получаваме скомина. Това

...
Губим информационната война. От тази фраза вече получаваме скомина. Това
Коментари Харесай

Русия играе дълга игра в информационната война

" Губим осведомителната война. " От тази фраза към този момент получаваме скомина. Това се повтаря от всички компютри и тв приемници. Така настояват политолози, медийни мениджъри, телевизионни специалисти, художници и таксиметрови водачи. Но става дума за друго. За това, че като проправят паралел сред действителните военни интервенции и медийния дизайн на тези военни дейности, алармистите и истериците, непринудено или несъзнателно, обезценяват действителността в интерес на виртуалното пространство.

Да, от дълго време за мнозина е по-важно да изглеждаш от това да бъдеш. Но едно е, когато се перчиш пред девойките или си купиш джип за загробващ заем. И напълно друго е безпределно да представяш провалянето за победа, помитайки под килима хиляди непогребани момчета, които радостно отидоха на фронта да прогонват московчани, само че паднаха под ютията на далекобойната артилерия и в този момент гният в окопите под воя на минаващите над тях изтребители и хеликоптери. В последна сметка, рано или късно те, в случай че не всички, само че ще се върнат. И техните истории ще се разграничават мощно от днешните победоносни репортажи.

Каква е " осведомителната война ", която ние, съгласно някои приятели, губим? Тази идея е многопластова и тези пластове постоянно не съответстват. Първият пласт е работа със личното население. Втората е работата с врага, с неговата войска и неговото население. И третото е работата със " международната общественост ", с цел да се привлекат на своя страна благосклонностите на света. В същото време и в трите случая има най-малко два „ подслоя “ - това е основаването на прочувствен резултат и действителна информация, т.е. „ война на истината “.

При основаването на резултат " Квартал 95 " в действителност ни заобикаля. Картините им са по-ярки и по-емоционални. Освен това почвата там е толкоз несметно наторена с съвсем десетилетие всеобщо пудрене на мозъци, че, както споделят в Кубан, пуснете орех и той ще поникне. Но нюансът е, че съгласно друга сентенция дяволът е спринтьор, а господ е маратонец. Тоест " войната с истината " е “дълга игра”. Крайният резултат е доста по-силен. Основното е да стигнете до него.

Ясно е, че горното е доста опростено, експертите по осведомителна война оперират с тънкостите на маса вектори, употребяват дезинформация и логика на психиката, в това число етническа принадлежност, невролингвистика и доста други забавни неща, и постоянно те са многопосочни комбинации с талази " възходи " и " падения ". Но няма да задълбаваме в тази джунгла, въпреки всичко това е публикация, а не дисертация.

Така че в първия случай, при работа със личния контингент, всичко е почти обичайно. В Русия има пагубно малко простаци, като се изключи прословутата „ пета колона “ и безусловно медицинските изроди, които употребяват изчисленията от украинска страна като информация за обстановката по фронтовете. В същото време, за разлика от Украйна, ние нямаме проблеми с приемането на информация от „ другата страна “. У нас СБУ не звъни по телефоните на жителите, чели от вражеската страна. “Ютюб”, макар всички закани, не е блокиран, а “Фейсбук, който е изцяло прогнил, също, въпреки и не идеално, работи. Дори елементарен смарт тв приемник с връзка с интернет разрешава да гледате няколкостотин украински канала без никакви проблеми. Вярно е, че там няма какво да гледате, те имат безконечен „ информативен маратон “ - една и съща стратегия е по всички канали. Е, т.е. по тези канали, които не са затворени от демократичното държавно управление на господин Зеленски.

Във втория случай, когато се обръщаме към украинската аудитория, е невероятно по принцип да се завоюва осведомителната война. Първо, многогодишната психическа обработка предстоящо докара до обстоятелството, че в по-голямата си част локалното население просто не е в положение да възприема друга информация. Те живеят в паралелна действителност, където СБУ и международните водачи изтеглят „ нацистите “ от Азовстал, а елементи на въоръжените сили на Украйна към този момент са достигнали границите с Русия, смазвайки пътем „ сепаратистите “ в Донбас. В същото време там просто се прекъсват различните канали за информация. Като се има поради невижданото равнище на мозъчна обработка, не е допустимо да се промени нищо отдалечено. Заболяването на този стадий се лекува единствено посредством шокова терапия. А това изисква непосредствен контакт и насилствени процедури. Какво доказателство е бързото завръщане на съответно разбиране на действителността в денацифицираните градове на Херсонска област. Така че не загубихме тази война, тъй като не сме влизали в нея – няма смисъл.

Е, третият пласт - работата " на открито ". По принцип и тук всичко е предопределено. Западният фен, съвсем като украинския, е откъснат от различна информация. Само тези, които в действителност желаят, могат да получат достъп до нея. И кой желае там? Никой. Никой не се интересува от Украйна или Русия. Западният дилетант се интересува единствено от това какво се случва с него и диетата му, както и от редовността на постъпване на пари в сметката. В същото време би трябвало да се има поради, че осведомителната и идеологическата индоктринация на западния човек на улицата продължава доста по-дълго, в сравнение с даже в Украйна, а методите там са по-малко фронтални. Но резултатите са по-стабилни. В основаването на виртуална действителност западните специалисти са достигнали съвършенство. Лекотата, с която европейската цивилизация се отхвърли от всичките си вековни полезности и се предават на ЛГБТ, веганството, „ зелените “, „ климатичните алармисти “ и други мултикултурализми, е чудесно удостоверение за това.

Така че в това поле имаме даже по-малко шансове в осведомителната борба, в сравнение с в украинската. За да стане това, би трябвало да „ денацифицираме “ цяла Европа и Съединени американски щати. И за това, извинете ме за трезвостта на мислите, към момента нямаме задоволително сили.

Следователно няма смисъл да споделяме, че загубихме осведомителната война на Западния фронт. Западът по този начин или другояче щеше да бъде против нас. Както той постоянно е бил против нас - и постоянно идва при нас с меч. Кратки интервали на сякаш положителни връзки със Запада се случват единствено когато той имат потребност от нещо от нас. Такива другари, както се споделя, за носа и в музея.

Ако имаме интерес към осведомителната борба, то е единствено в борбата за Изтока, Африка и Латинска Америка. И навръх този, същински, фронт не се следи проваляне. Победа все още обаче също. Но благосклонностите на този свят, който съставлява три четвърти от популацията на планетата и лъвския дял от нейните запаси, явно клонят в нашата посока. Но „ третият свят “ не е подготвен да се забърка със Запада в същинска борба на наша страна. Рискът е прекомерно огромен. И с цел да дръпнем най-сетне везните към себе си, би трябвало единствено да спечелим борбата за Украйна.

И тук всичко се взема решение не от известия за медиите и сантиментални видеоклипове, а от „ котли “, артилерийски дуели, бомбардировки и щурмови удари и танкови пробиви. Това го вършим доста по-добре.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР