Файненшъл таймс: Пропаст разделя двата лагера сред привържениците на реформата на Еврозоната
Групата, ръководена от Германия, продължава да се опълчва на тандема Франция и Италия по въпроса за суверенните задължения. Справянето със незабавни обстановки със суверенни задължения се трансформира в съществена фронтова линия за промяната на еврозоната, разяснява английският в. Файненшъл таймс.
Двата лагера са, както наподобява, на диаметрално противоположни позиции. Ако те не реализиран компромис, малко евентуално е дълго чаканата самодейност за подсилване на защитните механизми на блока да отиде задоволително надалеч, с цел да отпаднат подозренията за неговата накърнимост при бъдещи рецесии.
В единия лагер е група страни отпред с Германия, която упорства избавителните проекти да вървят ръка за ръка с преструктуриране на съответните задължения, което постанова загуби на частните притежатели на облигации на въпросните страни. Холандският министър на финансите Вопке Хукстра, отбрани тази теза в изявление за в. "Файненшъл таймс ", оповестено в сряда. "Това е от главно значение, в случай че нещата се объркат ", сподели той.
В другия лагер са, на първа линия, държавните управления на Франция и Италия. Те настояват, че наложителното преструктуриране на задължения ще аргументи безпорядък на финансовите пазари, ще провокира риск от раздробяване на еврозоната и ще подхрани политическия екстремизъм против Европейски Съюз. По-рано този месец френският финансов министър Брюно Льо Мер дефинира предлагането за автоматизирани "подстригвания " на частните вложители като "червена линия " за Париж в договарянията за реформиране на еврозоната.
Италия може би е още по-неспокойна от Франция поради въодушевените от Германия оферти. Това едва ли е изненадващо поради обстоятелството, че държавният дълг на Италия възлиза на колосалните 2,3 трилиона евро - сума, която се равнява на към 130% от брутния вътрешен артикул.
Статистика на Европейската централна банка демонстрира, че италианските банки към момента имат съществени вложения в държавния дълг на страната, макар че са понижили от 2014 година своята експозиция до под 10% от общите си активи. В очите на Италия всяко предложение, водещо до загуби на частните притежатели на неин върховен дълг може да аргументи неразбория в банковата й система, като извади на показ порочния кръг сред свръхзадлъжнялото държавно управление и свръхизложените банки.
Дебатите сред двата лагера може да наподобяват до известна степен теоретични при сегашната относително удобна финансова обстановка в еврозоната. Понастоящем появяването на нужда която и да било страна от клуба да изиска избавителен проект наподобява малко вероятността. Само преди шест години обаче частните вложители в гръцки държавни облигации бяха принудени да одобряват "подстрижки " при това, което се трансформира в първото преструктуриране на дълг в еврозоната.
За доста политически водачи в еврозоната и частни вложители това прекарване се оказа неудовлетворително. Спасителният проект за Гърция от 2012 година включваше опит за потребление на клаузи за групово действане от британското общо право за налагане на "подстрижки ", уговорени със единодушието на квалифицирано болшинство от кредиторите.
От 35 облигации по общото право обаче бяха преструктурирани единствено 17. Притежателите на останалите 18 отхвърлиха, настоявайки за по-добри условия. В последна сметка те са съумели да обезпечат цялостно връщане на парите, съгласно изследване от предишния месец на мозъчния концерн Център за проучване на икономическата политика.
Германия, Холандия и други северни страни кредитори са непоколебими, че даже да има нов избавителен проект, целият развой би трябвало да бъде ръководен по-добре. Клаус Реглинг, ръководителят на Европейския стабилизационен механизъм, притегли вниманието към това в тирада, която произнесе на 2 февруари в Словения.
Всяка нова рамка за преструктуриране на задължения не трябва да включва автоматизирано удължение на техния падеж, предложи Реглинг. Клаузите за групово деяние обаче "може да бъдат усъвършенствани за попречване на дълги борби със (съпротивляващи се кредитори) ", както стана в тази ситуация с Гърция, сподели той.
Неговата тирада бе опит да се очертаят някои вероятни общи позиции в разногласието в еврозоната. Интервюто на Хукстра за "Файненшъл таймс " обаче загатва, че двата лагера към момента са разграничени от необятна бездна.
Двата лагера са, както наподобява, на диаметрално противоположни позиции. Ако те не реализиран компромис, малко евентуално е дълго чаканата самодейност за подсилване на защитните механизми на блока да отиде задоволително надалеч, с цел да отпаднат подозренията за неговата накърнимост при бъдещи рецесии.
В единия лагер е група страни отпред с Германия, която упорства избавителните проекти да вървят ръка за ръка с преструктуриране на съответните задължения, което постанова загуби на частните притежатели на облигации на въпросните страни. Холандският министър на финансите Вопке Хукстра, отбрани тази теза в изявление за в. "Файненшъл таймс ", оповестено в сряда. "Това е от главно значение, в случай че нещата се объркат ", сподели той.
В другия лагер са, на първа линия, държавните управления на Франция и Италия. Те настояват, че наложителното преструктуриране на задължения ще аргументи безпорядък на финансовите пазари, ще провокира риск от раздробяване на еврозоната и ще подхрани политическия екстремизъм против Европейски Съюз. По-рано този месец френският финансов министър Брюно Льо Мер дефинира предлагането за автоматизирани "подстригвания " на частните вложители като "червена линия " за Париж в договарянията за реформиране на еврозоната.
Италия може би е още по-неспокойна от Франция поради въодушевените от Германия оферти. Това едва ли е изненадващо поради обстоятелството, че държавният дълг на Италия възлиза на колосалните 2,3 трилиона евро - сума, която се равнява на към 130% от брутния вътрешен артикул.
Статистика на Европейската централна банка демонстрира, че италианските банки към момента имат съществени вложения в държавния дълг на страната, макар че са понижили от 2014 година своята експозиция до под 10% от общите си активи. В очите на Италия всяко предложение, водещо до загуби на частните притежатели на неин върховен дълг може да аргументи неразбория в банковата й система, като извади на показ порочния кръг сред свръхзадлъжнялото държавно управление и свръхизложените банки.
Дебатите сред двата лагера може да наподобяват до известна степен теоретични при сегашната относително удобна финансова обстановка в еврозоната. Понастоящем появяването на нужда която и да било страна от клуба да изиска избавителен проект наподобява малко вероятността. Само преди шест години обаче частните вложители в гръцки държавни облигации бяха принудени да одобряват "подстрижки " при това, което се трансформира в първото преструктуриране на дълг в еврозоната.
За доста политически водачи в еврозоната и частни вложители това прекарване се оказа неудовлетворително. Спасителният проект за Гърция от 2012 година включваше опит за потребление на клаузи за групово действане от британското общо право за налагане на "подстрижки ", уговорени със единодушието на квалифицирано болшинство от кредиторите.
От 35 облигации по общото право обаче бяха преструктурирани единствено 17. Притежателите на останалите 18 отхвърлиха, настоявайки за по-добри условия. В последна сметка те са съумели да обезпечат цялостно връщане на парите, съгласно изследване от предишния месец на мозъчния концерн Център за проучване на икономическата политика.
Германия, Холандия и други северни страни кредитори са непоколебими, че даже да има нов избавителен проект, целият развой би трябвало да бъде ръководен по-добре. Клаус Реглинг, ръководителят на Европейския стабилизационен механизъм, притегли вниманието към това в тирада, която произнесе на 2 февруари в Словения.
Всяка нова рамка за преструктуриране на задължения не трябва да включва автоматизирано удължение на техния падеж, предложи Реглинг. Клаузите за групово деяние обаче "може да бъдат усъвършенствани за попречване на дълги борби със (съпротивляващи се кредитори) ", както стана в тази ситуация с Гърция, сподели той.
Неговата тирада бе опит да се очертаят някои вероятни общи позиции в разногласието в еврозоната. Интервюто на Хукстра за "Файненшъл таймс " обаче загатва, че двата лагера към момента са разграничени от необятна бездна.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ