Учени искат да защитят видовете на Земята, като ги запазят криогенно на Луната
Група учени са създали проект за запазване на типовете на Земята в криогенно биохранилище на Луната. Предназначен за избавяне на типове при положение на злополучие на Земята, проектът употребява кратери, които са непрекъснато в сянка и затова са задоволително студени, с цел да разрешат криогенно опазване на биологичен материал без потребление на електричество или течен азот.
Статията, оповестена в списанието BioScience, се основава на сполучливото криоконсервиране на кожни проби от риба и обрисува способ за основаване на биохранилище, което би запазило проби от други типове в сигурност.
„ Първоначално едно лунно биохранилище ще бъде ориентирано към най-рисковите типове на Земята през днешния ден, само че крайната ни цел ще бъде да съхраним множеството типове на Земята “, споделя Мери Хагедорн, криобиолог-изследовател в Националния зоопарк и Института по биология на Смитсониън и водещ създател на публикацията. „ Надяваме се, че споделяйки нашата визия, група ни ще може да откри спомагателни сътрудници, с които да се обсъдят заканите и опциите и да проведем нужните проучвания и проби, с цел да трансформира това биохранилище в действителност. “, допълва Хагедорн пред BBC.
Идеята за лунното биохранилище е въодушевена от Глобалното вместилище за семена в Свалбард, в Арктика на Норвегия, което съхранява повече от милион разновидности на семена за опазване на разнообразието на културите.
Въпреки че растителните кафези могат да се съхраняват в арктически условия, животинските кафези би трябвало да се съхраняват още по-студено, най-малко на -196 градуса по Целзий, с цел да бъдат непокътнати. За да се доближат нужните температури тук, на Земята, са нужни течен азот, електричество и човешки личен състав. Но при положение на световна злополука, доставката на който и да е от тези три детайла може да бъде уязвима, поставяйки в заплаха биохранилището.
За да понижат този риск, Хагедорн и екипът ѝ оферират метод по какъв начин криоконсервацията може да бъде реализирана пасивно и да кацне на Луната. Лунните полярни райони са дом на кратери, които са в непрекъсната сянка заради тяхната ориентировка и дълбочина и могат да доближат температури до -246 градуса по Целзий. След това екипът обмисля по какъв начин да блокира радиацията, която би увредила ДНК на пробите, и предлага съхраняването им подземен или в конструкция със стени, направени от лунни скали. Необходими са спомагателни проучвания на резултатите от излагането на радиация върху криоконсервирани проби, както и резултатите от микрогравитацията.
„ Ние не споделяме какво ще стане, в случай че Земята се провали – в случай че Земята бъде биологично унищожена, това биохранилище няма да има значение. Това има за цел да помогне за компенсиране на естествени бедствия и, евентуално, да усили галактическите пътувания. Животът е скъп и, доколкото знаем, необичаен във Вселената. Това биохранилище обезпечава различен, успореден метод за запазване на скъпото биоразнообразие на Земята. ", споделя още Хагедорн.
Роб Брукър, началник на екологичните науки в Института Джеймс Хътън в Шотландия, който не е взел участие в проучването, сподели, че документът „ е забавна и провокативна публикация, която акцентира загубата на биоразнообразие на Земята и сериозната нужда да увеличим напъните си за природата опазване. "
Снимка: НАСА
Статията, оповестена в списанието BioScience, се основава на сполучливото криоконсервиране на кожни проби от риба и обрисува способ за основаване на биохранилище, което би запазило проби от други типове в сигурност.
„ Първоначално едно лунно биохранилище ще бъде ориентирано към най-рисковите типове на Земята през днешния ден, само че крайната ни цел ще бъде да съхраним множеството типове на Земята “, споделя Мери Хагедорн, криобиолог-изследовател в Националния зоопарк и Института по биология на Смитсониън и водещ създател на публикацията. „ Надяваме се, че споделяйки нашата визия, група ни ще може да откри спомагателни сътрудници, с които да се обсъдят заканите и опциите и да проведем нужните проучвания и проби, с цел да трансформира това биохранилище в действителност. “, допълва Хагедорн пред BBC.
Идеята за лунното биохранилище е въодушевена от Глобалното вместилище за семена в Свалбард, в Арктика на Норвегия, което съхранява повече от милион разновидности на семена за опазване на разнообразието на културите.
Въпреки че растителните кафези могат да се съхраняват в арктически условия, животинските кафези би трябвало да се съхраняват още по-студено, най-малко на -196 градуса по Целзий, с цел да бъдат непокътнати. За да се доближат нужните температури тук, на Земята, са нужни течен азот, електричество и човешки личен състав. Но при положение на световна злополука, доставката на който и да е от тези три детайла може да бъде уязвима, поставяйки в заплаха биохранилището.
За да понижат този риск, Хагедорн и екипът ѝ оферират метод по какъв начин криоконсервацията може да бъде реализирана пасивно и да кацне на Луната. Лунните полярни райони са дом на кратери, които са в непрекъсната сянка заради тяхната ориентировка и дълбочина и могат да доближат температури до -246 градуса по Целзий. След това екипът обмисля по какъв начин да блокира радиацията, която би увредила ДНК на пробите, и предлага съхраняването им подземен или в конструкция със стени, направени от лунни скали. Необходими са спомагателни проучвания на резултатите от излагането на радиация върху криоконсервирани проби, както и резултатите от микрогравитацията.
„ Ние не споделяме какво ще стане, в случай че Земята се провали – в случай че Земята бъде биологично унищожена, това биохранилище няма да има значение. Това има за цел да помогне за компенсиране на естествени бедствия и, евентуално, да усили галактическите пътувания. Животът е скъп и, доколкото знаем, необичаен във Вселената. Това биохранилище обезпечава различен, успореден метод за запазване на скъпото биоразнообразие на Земята. ", споделя още Хагедорн.
Роб Брукър, началник на екологичните науки в Института Джеймс Хътън в Шотландия, който не е взел участие в проучването, сподели, че документът „ е забавна и провокативна публикация, която акцентира загубата на биоразнообразие на Земята и сериозната нужда да увеличим напъните си за природата опазване. "
Снимка: НАСА
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ