Група експерти с опит в управлението, обединени в Институт за

Група специалисти с опит в ръководството, обединени в Институт за ново икономическо мислене, ще показа в Софийския университет книгата си „ България в Европа: Изоставане или догонване “. Автори са Александър Томов, Гарабед Минасян, Трифон Митев, Мария Видолова, Борис Попиванов,  Мария Пиргова и професор Ганчо Ганчев, учител в Стопанския факултет, който  сподели за предаването „ Нещо повече “ по „ Хоризонт “:
„ Моят раздел е отдаден на проблемите на догонващия напредък в България. Сметките, че с цел да стигнем Европа са нужни 70 или 230 години са направени малко случайно. Ако ускорим растежа от тези към 3% сега на 6-7, в границите на няколко години ще можем очевидно да подобрим икономическото състояние и да се доближим в по-голяма степен до приходите в Средна Европа. Въпросът не е толкоз драматичен и изоставането не е чак  толкова невероятно да бъде възпрепятствано “.  

Плоския налог остава доста значим въпрос от позиция на обществената конструкция и разпределението на приходите. От позиция на икономическия напредък обаче, проблем остават  макроикономическите проблеми като валутния ръб

„ В този смисъл, решимостта на държавното управление да направи някакви крачки за влизане в еврозоната е нещо позитивно. Но, може би най-важното е динамизиране на капиталовия климат. Въпросът зависи както от макроикономическата политика, по този начин от данъчната политика, по този начин и от проблемите, свързани с правораздавателната система и по този начин нататък “.

Проблемът с работната мощ също е значителен, само че икономическият риск е факторът, който отблъсква вложителите от България, както и неефективната банково- финансова система.

Ускорено повишаване на работната заплата е действителен късмет български служащи, които живеят в чужбина, да се върнат назад, добави той.

Ние на практика нямаме финансов пазар, за разлика от съвсем всички останали страни в близост, в това число Румъния. Една от аргументите за по-високия напредък на Румъния е по-доброто действие на тяхната фондова борса и финансовия пазар, който е опция за финансиране на вложенията. Изследванията на Световния стопански конгрес демонстрират, че има съществено закъснение на българския капитал, на българския бизнес от позиция на мениджмънта, на маркетинга, на владеенето на модерни форми на привличане на вложения и на финансов инженеринг. Нашият бизнес е доста изостанал във финансово отношение!

Това закъснение не разрешава да приличаме високо рентабилни вложения в новите браншове. В тях не могат да бъдат привличани вложения по класическия метод, в това число да кажем по линията на еврофондовете.  Планът „ Юнкер “ се базира на финансов инженеринг, на комплицирани финансови схеми, посредством които могат да се финансират краткотрайните браншове. Тук България съществено изостава! “

Инженери и служащи са нужни на остарялата стопанска система. Новата стопанска система е насочена към облачни услуги, финансови технологии и други Затова е нужна и нова тактика в региона на образованието.

В отчета на ЕЦБ не е ясно посочено, че България не е подготвена за Банковия съюз, безапелационен е още специалистът. Големите банки у нас са огромните транснационални и западни банки, които по този начин или другояче към този момент са в този съюз, добави той

ЕЦБ и МВФ се притесняват, че в банковата ни система има „ неприятни механизми за пране на пари “ в подтекста на свадите в Естония и Латвия.

„ Нашите банки са джуджета спрямо такива великански банки като Дойче банк “, добави той.