Грозде и сирене са поскъпнали най-много за последните 10 годиниOлиото,

Грозде и сирене са поскъпнали най-вече за последните 10 години
Oлиото, токът, парното, сиренето и доста други артикули и услуги, които българинът счита за ужасно поскъпнали през последните години, отстъпват шампионата на гроздето. За последните 10 години неговата цена се е нараснала с 200% при приблизително повишаване на дребната потребителска кошница с 63,6% за същия интервал.
Освен това гроздето е единствената храна,  чиято консумация българинът очевидно е понижил
за времето от началото на 2014 до края на 2024 година Потреблението на всичко друго – повече или по-малко поскъпнало за този интервал от време, се е нараснало. Това демонстрира нова обява на Национален статистически институт за междинните цени на стоките и услугите
за последното десетилетие и потреблението им.
От данните проличава, че това утрояване на цената важи както за десертното грозде, по този начин и за виненото, тъй като виното също е измежду топ 15 на най-поскъпналите артикули и услуги за последното десетилетие въпреки и единствено със 108%.
Ако през 2014 година междинната цена на кг грозде на пазара е била 1,11 лева, то в този момент към този момент коства 3,34 лева
Между 2014 и 2018 година цената на този плод не демонстрира някакви особени придвижвания. Но през идната 2019 година се случи невероятна суша, която понижи добивите с 30-40%. Гроздето бе прибрано месец-два по-рано от естественото и доста стопани тогава се оплакаха, че
в действителност са набрали стафиди,
от които няма по какъв начин да добият вино. Самото вино от тази и идната годишна продукция като се изключи че бе по-скъпо, не бе и по никакъв начин хубаво поради прекомерно високото наличие на захар в плода.
Статистиката на земеделското министерство демонстрира,
че от едновремешните 77 хектара лозови насаждения към днешна дата са останали под 60 хиляди. Лошото в тази ситуация е, че сушата не беше единствено локално събитие, а
засегна цялото Средиземноморие
и освен това състояние вносът няма по какъв начин да се усили с изключение на на по-високи цени.
Горе-долу редом с цената на гроздето нагоре потегля
и цената на виното. Национален статистически институт явно следи единствено най-евтините виновност на пазара, защото от обявата излиза, че литър вино през 2014 година у нас е коствал приблизително 3,41 лева Но в този момент същото коства 7,13 лева
Само че  потреблението на вино в България не понижава
с изключение на през самата 2019 година като еднократен резултат. Даже в противен случай: през 2014 година едно приблизително домакинство в България е изпивало 4,7 литра вино, а през 2024 година – 6,5 литра. Това е за цяла година, и то за приблизително домакинство, което у нас е формирано от 2,6 души.
Ефектът понижаване на потреблението редом
с покачването на цената не важи за никоя друга стока от дребната потребителска кошница, с изключение на за гроздето, демонстрират данните.
Например междинната цена на кг ягоди преди 10 години
е била 3,46 лева, а през днешния ден е към този момент 7,85 лева Но преди време потреблението е била по кило и триста грама средногодишно на домакинство, а през днешния ден е към този момент по 2 кг.
При бананите, чиято цена
за 10 години се е вдигнала с към 50%, нарастването на потреблението е даже двойно

– от 11 на 20 кг годишно. Плодовете и зеленчуците несъмнено водят класацията на най-поскъпналите за последното десетилетие артикули.
Бялото саламурено краве сирене също не им отстъпва.
През 2014 година кг от него е коствал на пазара приблизително по 6,02 лева, до момента в който през днешния ден е към този момент по 13,66 лева

Трудно може да се разбере по кое време тъкмо е имало ценови взрив, цените му през целия този интервал се усилват гладко. Но това не пречи

през днешния ден българинът да употребява с 12% повече от това сирене

спрямо преди 10 години.

Потреблението на други плодове и зеленчуци, мляко, яйца, масло и салами също се усилва за последните 10 години, и то с доста повече (виж инфографиката).

Много от главните хранителни артикули, които в всеобщото схващане са неведнъж поскъпнали, в действителност не са. Типичен образец за това е слънчогледовото олио. Литър от него е коствал 2,62 лева през 2014 година, а сега се продава по 2,92 лева, което е едвам с 11% от горната страна. Вярно е, че през 2022 година междинната му цена е била близо 5 лв. бутилката, само че това се дължеше на краткротраен резултат от войната в Украйна и обстоятелството, че тогава в нашия район се стигна до шоково повдигане на цените на слънчогледа. Щом търговията се отпуши, нещата пристигнаха на местата си. Освен това, в случай че се гледа потреблението му, тя съвсем не се повлиява за тези 10 години.

Консумацията на месо през последните 10 години

е една от най-големите потребителски промени у нас

То се усилва с темпове, които нямат нищо общо с цените на тези артикули. Например свинското е поскъпнало за времето сред 2014 и 2024 година с не повече от 3 лв. килото – от 7 на 10 лв.. Но пък потреблението от едновремешните 17 кг на домакинство в този момент е стигнало до 27 кг.

Агнешкото, чиито цени всеки Великден провокират отвращение, се е вдигнало даже двойно за това десетилетие, въпреки че към момента е прекомерно ниско –
сега по 2 кг годишно на домакинство.
Малотрайните и трайните салами демонстрират сензитивно по-голяма консумация, която е повишена с към 44% за този интервал. Твърде допустимо е потребителските трендове особено при храните
да се дължат и на стилното въодушевление по здравословно хранене
През това десетилетие да вземем за пример е настанала съвсем цялостна подмяна на маргарина с краве масло. Потреблението на масло се е нараснало с 39%, а то въпреки всичко е поскъпнало с 90% за този интервал. Маргаринът е поскъпнал със 102%,
само че неговата консумация се е нараснала с нищожните десетина %.
Според обявата от нехранителните артикули най-вече за последното десетилетие нарастват мъжките ризи и дървата за огрев – и двете артикули с по 108% за времето сред 2014 и 2024 г.