В украинския град Сиверск на тротоара е изкопан гроб
Гробът на Олексий е изкопан небрежно на тротоара покрай една от дребното към момента стоящи здания в Сиверск, дребен град в Източна Украйна, покрай фронтовата линия на войната с Русия.
46-годишният мъж почина при ракетен удар на 30 юни, една от многото жертви на съветското навлизане в прозападна Украйна през февруари.Мястото на последния му покой пред културния център на Сиверск е единствено дребна могила пръст, покрита с две бетонни плочи - част от близката ограда - които служат за надгробен монумент. " Почивай в мир, братко мой. Обичаме те, помним те, скърбим за теб ", написа на мукавен надпис покрай спонтанния гроб. Отгоре е подложен дребен букет от жълти цветя.
" Какво да ви кажа? Той седеше там пред къщата си, имаше две ракети и той беше погубен на място ", споделя Валери, 56-годишен комшия.
Но той няма време да показа повече информация. В Сиверск е рисково да се задържиш на едно място прекомерно дълго.
Сиверск живее и диша със боязън. Градът, в който преди войната са живели към 10 000 души, от седмици е безмилостно обстрелван от намиращите се наоколо съветски сили.
Улиците му са осеяни с големи кратери, а постройките му са изпепелени от огън. Навън бездомни котки и кучета играят край останките от ракети, забити в тротоарите.
През прозорците на първия етаж на мощно развалените здания се виждат остатъци от изоставения живот: скринове, фамилни фотоси, преобърнати кресла.
- " Не мога да я оставя " -
Въпреки надвисналата заплаха някои хора излизат на улицата, разхождат се или карат колела с изражението на лица, които не се опасяват.
" Искам да си потегли, несъмнено, само че имам 90-годишна майка, която ми сподели, че ще почине тук. Не мога да я оставя ", споделя Олександър, мъж на към 60 години. Други не разполагат със средства, с цел да избягат от непрекъснатия обстрел. " Имаме си къща тук, това е работата на живота ни. И нямаме пари, с цел да си тръгнем ", споделя 50-годишната Анжела, която като множеството хора избира да назове единствено първото си име.
На входа на подземните изби, където се подслоняват останалите цивилни поданици на града, се употребяват газови нагреватели за подготвяне на храна.
Но други са се евакуирали или го вършат сега, когато боевете за Източна Украйна се ускоряват. Покрай тях минава семейство с кола с ремарке, в което има ледник и велосипед.
Разкъсано украинско знаме се вее над останките от почерняла от пламъците постройка, евентуално общежитие за служащи.
А пред една къща, съвсем превърната в пепел, лежи празен дървен ковчег.
Изглежда никой не е имал време да го употребява по предопределение. /БГНЕС, АФП
46-годишният мъж почина при ракетен удар на 30 юни, една от многото жертви на съветското навлизане в прозападна Украйна през февруари.Мястото на последния му покой пред културния център на Сиверск е единствено дребна могила пръст, покрита с две бетонни плочи - част от близката ограда - които служат за надгробен монумент. " Почивай в мир, братко мой. Обичаме те, помним те, скърбим за теб ", написа на мукавен надпис покрай спонтанния гроб. Отгоре е подложен дребен букет от жълти цветя.
" Какво да ви кажа? Той седеше там пред къщата си, имаше две ракети и той беше погубен на място ", споделя Валери, 56-годишен комшия.
Но той няма време да показа повече информация. В Сиверск е рисково да се задържиш на едно място прекомерно дълго.
Сиверск живее и диша със боязън. Градът, в който преди войната са живели към 10 000 души, от седмици е безмилостно обстрелван от намиращите се наоколо съветски сили.
Улиците му са осеяни с големи кратери, а постройките му са изпепелени от огън. Навън бездомни котки и кучета играят край останките от ракети, забити в тротоарите.
През прозорците на първия етаж на мощно развалените здания се виждат остатъци от изоставения живот: скринове, фамилни фотоси, преобърнати кресла.
- " Не мога да я оставя " -
Въпреки надвисналата заплаха някои хора излизат на улицата, разхождат се или карат колела с изражението на лица, които не се опасяват.
" Искам да си потегли, несъмнено, само че имам 90-годишна майка, която ми сподели, че ще почине тук. Не мога да я оставя ", споделя Олександър, мъж на към 60 години. Други не разполагат със средства, с цел да избягат от непрекъснатия обстрел. " Имаме си къща тук, това е работата на живота ни. И нямаме пари, с цел да си тръгнем ", споделя 50-годишната Анжела, която като множеството хора избира да назове единствено първото си име.
На входа на подземните изби, където се подслоняват останалите цивилни поданици на града, се употребяват газови нагреватели за подготвяне на храна.
Но други са се евакуирали или го вършат сега, когато боевете за Източна Украйна се ускоряват. Покрай тях минава семейство с кола с ремарке, в което има ледник и велосипед.
Разкъсано украинско знаме се вее над останките от почерняла от пламъците постройка, евентуално общежитие за служащи.
А пред една къща, съвсем превърната в пепел, лежи празен дървен ковчег.
Изглежда никой не е имал време да го употребява по предопределение. /БГНЕС, АФП
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ