Григор Лилов в последния си анализ на ситуацията у нас,

ЕВРОТО – ШОКОЛАДОВАТА КУТИЯ, КОЯТО ГОРЧИ: Григор Лилов за „щуротията“ на референдума

Григор Лилов в последния си разбор на обстановката у нас, политическа и освен, преглежда концепцията за референдум за въвеждането на еврото в България, като я дефинира като „ дивотия “ и я слага в исторически и стопански подтекст.

Авторът изяснява, че левът неведнъж е банкрутирал преди Валутния ръб, който обезпечава непоклатимост посредством привързване към еврото.

Референдум по интернационалните контракти е противоконституционен, а еврото се показва като стабилизираща „ шоколадова кутия “, потребна, въпреки и горчива. Григор Лилов приключва с видео от времето на Тодор Живков и на самия Живков, с цел да илюстрира историческата тежест на валутните рецесии и да си напомним едни други времена.

публикува целия текст без редакторска интервенция.

РЕФЕРЕНДУМ ЗА ЕВРОТО ЛИ? – ЩУРОТИЯ! ЗАЩО?

***** Левът е хронично фалираща валута. *** А имало ли е изобщо нефалираща валута? *** Фактически лев няма – Борда го обезглави и ампутира ръцете му. И популярност Богу! *** Ако обаче имаше референдум за Борда, той щеше да бъде отритнат – националната воля неведнъж е кръговиден простак. Виждаме го десетилетия наред по гласуванията й. *****. „ Призовавам народните представители, в случай че към момента имат някакво останало достолепие и някакво почитание към волята на хората и към правилата на демокрацията, да отидат още през днешния ден в личното си деловодство. Мога да им оказа помощ с входящия номер, с който разполагам. Нека вземат от деловодството моето предложение за осъществяване на референдум и претекстовете към него, да ги внесат в пленарната зала, да ги дебатират, да гласоподават и да се произнесат ясно – ще се съобразят ли с волята на хората или ще я подценен “, съобщи президентът откакто Конституционният съд почете жалбата му против дейностите на някогашната шефка на Народното събрание Киселова, която отхвърли импортираните от Радев материали за референдум.. Една скоба: един от съдиите е бил срещу – Борислав Белазелков, обаче обществото не знае какви са претекстовете му. Други двама съдии – Соня Янкулова и Атанас Семов са подкрепели решението, като са изразили обаче по-различни мнения. За страдание на уеб страницата на съда е оповестено само мнението на Соня Янкулова. Моето мнение: настояването на президента до Конституционния съд трябваше да се отхвърли, а партиите, подкрепящи Радев, да внесат казуса за непозволените дейности на парламентарната шефка в пленарната зала. И едвам след парламентарно решение по него, в случай че нужният брой депутати поддържат противоправните дейности на Киселова, решението им да влезе за изговаряне от Конституционния съд..

Сега, както прочетохте, Радев твърди, че предлагането му е в деловодството и не е върнато на президентството. Така че няма нужда да го внася още веднъж.

В случая президентът е прав: откакто е заведено в деловодството, няма по какъв начин да бъде заличено от него. Един административен орган или едно съдилище могат да отхвърлят жалбата ви, само че тази тъжба остава в техните регистри. Ако отхвърлянето бъде анулирано от от по-висш административен орган или съд, жалбата ви влиза за ново изговаряне..

Но в действителност налице е най-евтина измама.

Защото какъвто и да е референдум по присъединението на България към НАТО, към Европейски Съюз, към еврото е антиконституционен. Такъв е и всеки опит за референдум – да вземем за пример даже и за денонсиране на наши контракти с Русия (има изговаряне на Конституционния съд по този проблем). Защото още в член 5 на Конституцията е записано, че интернационалните контракти, утвърдени по парламентарен ред, обнародвани и влезнали в действие за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат преимущество пред тези правила на вътрешното законодателство, които им опонират. Предвидено е още, че контракти, като този за участието в Европейския съюз се ратифицират с конституционно болшинство. ____________________________ Договорът за присъединението на България към Европейски Съюз е утвърден от Народното събрание на 11 май 2005 година с гласовете на необикновено болшинство – 231 депутати от общо 240 по състав. Приемането на еврото, при отговарянето на избрани финансови критерии, е част от този контракт. В Закона за референдумите пък е записано, че „ Референдум по въпроси, уредени в подписани от Република България интернационалните контракти, може да се създава преди тяхната ратификация “. ____________________________

Да припомня, че тогава, преди две десетилетия нито една съществена партия не провежда подписка за референдум както за Европейски Съюз, по този начин и за НАТО.

А и да имаше, беше ясно по какъв начин ще завършат тогава – с голямо болшинство „ за ” влизането ни в тези две организации.. Другата страна на казуса – онази отвън правото и тази за икономическата целенасоченост от въвеждане на еврото също е ясна. 1. Защо някои страни в Европейски Съюз не са го приели – тъй като по този начин са преценели. А за какво десетки други съюзни страни са го приели – тъй като по този начин са си решили. 2. Каква би трябвало да е преценката за нас? Фактическата – от 1997 с Валутния ръб българският лев е целофан върху кутията с шоколада еврото. Целофан е, тъй като Борда ампутира главата и ръцете на лв., като го лиши от автономия и го подчини на еврото. Ако народът и всякакви партии желаят независим лев и самостоятелна парична единица, както настояват, би трябвало наложително да изискат и анулацията на Валутния ръб! 3. Да, ами даже съперниците на еврото не слагат този въпрос. Лошо ли нещо е Валутния ръб? Категорично не!

Това се потвърди по неоспорим метод от миналите съвсем три десетилетия!

Но в случай че тогава, през 1997 имаше извършен референдум за Борда, резултатът щеше да е явен – народът с голямо болшинство и изцяло ахмашки щеше да го отхвърли. Да припомня, че освен експерти-многознайковци и учени с „ подготвеност ”, само че и ръководещото тогава страната Съюз на демократичните сили и даже Командира – Иван Костов, бяха изрично срещу Борда и се мотивираха по този начин – само че няма различен излаз, тъй като от Запада ни сложиха ултиматум! Родната олигархия беснееше, че я лишиха от най-голямата опция за най-мащабна кражба от обществото – хиперинфлация и амортизация – банкрути на лв.. Не се срамя: гордея се, че аз с моята брачна половинка имаме принос в това въвеждане и поставения ултиматум, за което даже и до момента всевъзможни ръководещи партии и властници не престават да се се пробват да ни удавят в капка вода. 4. Тази шоколадова кутия с еврото добра ли е за българите? Да – добра е! Ще горчи ли? – Също да, тъй като ще създаде релативно висока инфлация заради вътрешните у нас политики на ръководещото Задкулисие. Според моята преценка като макроикономист тя ще към 30% действителна (родната статистика обаче ще я тушира с формалната стъкмистика). Но и същинският шоколад – черният, също горчи. Но пък е надалеч по-полезен и здравословен от млечния, както се знае и е доказано от науката и медицината!

5. Без еврото каква е прогнозата?

– Не е настоящето ни състояние, а е тежка финансова злополука с хиперинфлация в границите на идната година, година и половина и надлежно голяма икономическа рецесия. Например без еврото Гърция с дълговата й рецесия щеше да изпие горчивата чаша до самото й дъно – аржентинска хиперинфлация и амортизация на драхмата (която еврото премахна) с хиляди и хиляди проценти. Сега отпи горчиви глътки от тази чаша, само че финансите и стопанската система на съседите не умряха (както над 10 пъти се е случвало в нашата история около „ постоянния ” лев). 6. Стабилни ли са националните валути – които и да са те? – Не! Единствената национална валута, която в никакъв случай не е банкрутирала през столетията, е американският $. („ бел.: за Борда аз предлагах привързването да е към $, а не към марката). Втората нефалираща от основаването си през 1848 година е швейцарският франк (има обаче частична обезценка с 30% през 1936 година като разследване от Великата депресия). Други такива национални валути няма! Дори немската марка, британската лира и йената са аварирали неколкократно. 7. Фалираща валута ли е българският лев? –Да! Зрялото потомство и по-възрастните помнят банкрутите му през 1990-1991 година и 1996-1991 година Обезценката през първия интервал е 7.2 пъти с ценовата промяна в края на зимата през 1991 година, а до края на същата година инфлацията на цените на дребно доближи съвсем 10 пъти (920%. – надлежно и обезценката на лева). В следващата злополука през 1996-1997 година обезценката на лв. беше 44 пъти по формалния курс на Българска народна банка за първите месеци на 1997 година по отношение на съответния интервал на предходната година. След въвеждането на Борда поради съзнателно надценения курс на лв. (да има евтини долари и дойче марки за бизнеса) остана остатъчна инфлация към 30% до края на онази година. 8. Фалирал ли е левът при капитализма преди Втората международна война? – Да! Особено след Балканската, Междусъюзническата и Първата международна война и в хода на Втората международна война (съответно 14 пъти и 12 пъти обезценка)

9. Фалирал ли е левът при комунизма?

– Да! Официално на два пъти.

През 1951 година с парична промяна банковите сметки съгласно тип и размери са обезценени с 33 до 200 пъти, а цените на дребно са инфлирали 25 пъти. През 1962 година е осъществена втора парична промяна – деноминация, само че статистическите и финансови данни за обезценката на лв. и инфлацията на цените и до момента са загадка, а мълчешком националната ни валута е обвързана със руската рубла. Освен това в тези комунистически десетилетия левът е фалирал, въпреки и необявено, още 4 пъти. Вкл. и в последните години на оня строй с по този начин наречените механически банкрути (временна неспособност за разплащания и погасяване на задълженията).. *** Заради носталгията по подправеното мнимо комунистическо великолепие на лв. давам едно видеоткровение от последните години на тоталитарния режим на „ другаря ” Тодор Живков – по едно и също време началник на управителната партия и на страната.