Григор Лилов е журналист и писател, финансов и икономически анализатор.

Григор Лилов е публицист и публицист, финансов и стопански анализатор. Завършва публицистика в Софийския университет „ Свети Климент Охридски “, а след това и стопанска система в УНСС. Пише публикации за вестниците The Economist и Financial Times. Автор на книгите „ Най-богатите българи " - том 1 и 2, „ Либийска връзка “, „ Тайният план Бойко Борисов “, " Тайните на огромните играчи “ - том 1 и 2, " Ъндърграунд:1 ", " Ъндърграунд:2 ", " Операция Президент ", " Дуел ", " Политиците. Парите! Мръсните им секрети! ", " BG милиардери. Парите им! Скандалните им секрети! "

-29 година от началото на прехода доживяхме арести на олигарси. Не са ли прекомерно закъснели?

-Закъснели са освен арестите, а и целият български преход, в случай че съпоставяме с измененията, осъществени в другите някогашни страни от Варшавския контракт. Т.е. ние изоставаме безнадеждно след времето. Има огромна разлика сред арести и произнесени присъди на всички инстанции. И до момента в България са осъществени доста арести, само че нямаме нито една действителна присъда за подобен вид хора, на такова ниво в бизнеса и в елита на страната. Дори да се произнесе присъда на първа инстанция, тя пада на втора или на последна инстанция във Върховния съд.

Така че е допустимо да сме очевидци на следващия спектакъл. Възможна е обаче и една друга догадка - България потегли към Еврозоната, само че нашите сътрудници деликатно следят процесите у нас и слагат своите условия. Ние сме молител, застанал пред прага на Еврозоната. Спомням си по какъв начин преди повече от десетина години по същия метод застанахме пред прага на НАТО и на Европейския съюз. Тогава импровизирано ни беше казано да не мечтаем за приемане в тези структури, в случай че не бъде поразчистен българският задоволително подкупен, мафиотизиран и престъпен пейзаж. Спомням си какво стана тогава, какъв низ от поръчкови, и до момента неразкрити убийства, последва, по какъв начин една от най-могъщите групировки - ВИС, изчезна от хоризонта напълно. И по какъв начин на друга формация - СИК, беше съществено орязано въздействието на босовете. В тези години беше ударен и бизнесът, в това число с убийството на мастити, по този начин наречени предприемачи, като Илия Павлов, Емил Кюлев.

Така че сега може би има някакво повтаряне на тези процеси, само че естествено в надалеч по-цивилизован вид. Каквото и да си приказваме, участието ни в Европейски Съюз оказа дисциплиниращо влияние върху българските елити. Проблемът е, че за разлика от преди, когато е посегнато и на по-високи етажи, в случай че приемем горната догадка, в този момент това няма да се случи. Лица от вида на Ветко Арабаджиев напълно не са най-съществените образци за бизнес пейзажа на България, както и на пейзажа, обвързван с така наречен сива и черна стопанска система. Има други, надалеч по-значими фигури, само че към тях не се протяга ръка. Няма и да се посегне.

Т.е. евентуално сме очевидци на нещо като реплика, за пред западните ни сътрудници - би трябвало да свършим нещо, с цел да получим шансове за Еврозоната.

-Това значи ли, че у нас всички промени се правят под външен напън?

- В България всички съществени промени се случват единствено и само по този начин. Ако не беше банкрутирал социализмът и не беше външният напън, нямаше да го има този вътрешен прелом преди 29 години, наименуван 10 ноември. Ако не беше този напън извън, нямаше изобщо да бъде въведен валутният ръб.

Сега още веднъж имаме следващия външен напън. Ясно ни се споделя: Трябва да извършите нужните промени, както и нужното разчистване на вашия дом. И у нас стартира да кипи активност, в това число и арести.

- Чуха се оценки, че това е опит за проверка на прехода...

- Никаква проверка на прехода не може да се направи в България, най-малко от нейния бизнес и политически хайлайф, по простата причина, че точно те са най-облагодетелствани от този преход. Да го ревизират, значи да ревизират себе си и да се лишат от благосъстояние. Така че би трябвало да разчитаме на някакви други механизми.

Заради дейностите под външен напън обаче се вземат решение и вътрешни проблеми, тъй като, естествено, изпразнените бизнес територии ще бъдат заети от други, по-свои хора.

-Ясна ли е към този момент истината за митичните куфарчета, в които са раздадени парите на социалистическа България?

-Ясна е неофициалната истина. През 1990 година се водеше следствие против Тодор Живков, тогавашното Главно следствено ръководство изнасяше данни пред публицистите за маздата на Владко Живков, за парите, отпускани на семейството от Управление безопасност и охрана (Пето управление н за покупка от Кореком. Тогава бях написал: Дреболии, мъгла, зад която, в дълбоката сянка на тишината и тайната се крият милиарди долари. Това бяха тъкмо от тези „ куфарчета ”, каквато е известната дефиниция, на раздаваните пари. Всъщност огромните пари бяха подадени на открито в западни банки. Например в Дойче банк имаше депозит от 5 милиарда $ на българската страна, които просто бяха присвоени. Когато изтече срокът на този 5-годишен депозит, изработен в края на 1988 година, ръководещите у нас, които до тогава неодобряваха договорката по външния дълг, се затичаха да подписват съглашение. Защото в противоположен случай тези пари щяха да бъдат блокирани или конфискувани от кредиторите.

Така че нещата се знаят, в това число от аналитичните центрове и разследващите централи на нашите сътрудници. Липсва обаче политическа воля да се огласи тази истина и да се възстановява българската реалност. За страдание, липсва и публичен напън за това.

-Колко са изнесени от България след 1989 година пари?

-Да, става въпрос за голям запас. По мои оценки от началото на прехода, по данните и банковите сметки, които съм събрал, става дума за сума от порядъка на 13-14 милиарда $. В момента се счита, че са 30 милиарда. Това са парите, изнесени от България, само че това не значи, че са налични - техните господари ги прахосаха за всевъзможни нелепости - безконечен низ от любовници, яхти, парцели по всички краища на света.

-Знаят се и хората, а за какво никой не ги търси?

-Подобни процеси се разиграха и в други страни от някогашния социалистически лагер. Там обаче мащабите бяха доста по-малки, а и процесът на плячкосване беше спрян доста уверено. Например в Полша половината от първичните милионери и мултимилионери на прехода към този момент са в пандиза.

-Станахме очевидци на няколко преразпределения - след групировките пристигнаха олигарсите. Докога по този начин?

-Преразпределение у нас постоянно е имало. През 1993 година имаше един прославен елитарен Клуб Г-13, който включваше най-богатите хора. Днес някой да си спомня имената на Георги Агафонов, Валентин Моллов?

Процесите на преразпределение ще продължат.

-Колко са олигарсите у нас?

-Основната част от финансовото и бизнес пространство на България действително е концентрирано в към 300 фамилии, от които 24-26, по мои оценки, в действителност са практическите господари. Формално то е разпръснато в хиляди така наречен подставени лица. И това се знае, само че очевидно българското общество не желае промени тук. Предпочита алтернативата - Терминал 2. Всичко по-предприемчиво си взема багажа и се изнася. Ако не беше Терминал 2, в България сигурно щеше да има гражданска война. Той обаче понижава общественото напрежение, служи за нещо като клапан за изпускане на парата, с цел да не гръмнем.

-Хората се питат по какъв начин комсомолски деятел като Николай Банев става един от най-богатите българи?

-О, не е единствено той. Ако погледнете листата на другите богаташи, съвсем всички са със същия обществен генезис. Сред тях няма инцидентен човек. Днес не можеш да бъдеш някой, в случай че през вчерашния ден си бил никой, е популярна фраза на Иво Прокопиев, притежателя на групата „ Капитал ”.

Много от тези хора, с изключение на на елементарни длъжности преди 10 ноември, са били и агентура на репресивния уред. И тъкмо поради това, че са подвластни, че са обвързани, им бяха дадени пари. Те се дават на такива хора, с цел да бъдат държани изкъсо.

Не си мислете обаче, че парите на тези хора им основават господство. България е задоволително бедна страна и задоволително подвластна от всевъзможни външни центрове на въздействие - както западни, по този начин и източни. Има задоволително механизми, посредством които те да бъдат държани под надзор.

- Оказва се, че против богаташите, на които мнозина завиждат, се упражнява шантаж?

-Това не са най-големите играчи, същинските притежатели. Да, има и хора с големи благоприятни условия, които не са подставени лица - като Валентин Златев и други. Но зад такива фигури като Ветко Арабаджиев, Миню Стайков, Баневи, стоят напълно други тласъци и лица. Независимо че парите им могат да бъдат проследени до офшорки, връзките опират до могъщи наднационални финансови образования.

Безспорно измежду олигарсите има завършени първа и второкласен. Докато на тези от втората категория може всичко да им се случи, първата категория е недосегаема. Сега палачинката се обърна за следващ път и тези, които са по-тясно свързани с избрани среди в някогашната комунистическа партия, и имат по-видими връзки от другите с съветските олигархични групировки, попаднаха под ударите. Вероятно ще се измъкнат, като си платят. Сигурно даже ще бъдат наказани на първа инстанция, под интернационален напън, само че във Върховния съд ще се окажат почтени и делото ще бъде върнато за ново разглеждане - обичания трик у нас.

Да, атакуваните олигарси ще изгубят огромна част от благосъстоянието си, което ще бъде взето от други олигарси. До идващото превръщане на палачинката.

-След 29 години преход вижда ли му се краят на този развой?

-Докога ще продължи процесът - до момента в който българското общество покорно търпи това и до момента в който го търпят западните му сътрудници. Те няма да търпят постоянно и най-после ще вземат много по-решителни ограничения. Както се случи в Италия с интервенция „ Чисти ръце ”.

Ще ни оказват помощ да изпълним такава интервенция, както помогнаха на Италия. Никой не си прави илюзии, че „ Чисти ръце ” е плод на италианския хайлайф. Там бяха съдени осмина министър председатели, от които петима бяха наказани. Бяха съдени над 1000 депутати, а 500 бяха вкарани в пандиза.

Всичко това не го свърши италианският хайлайф, а група магистрати и следователи, които се употребиха с извънредно мощна поддръжка извън, от западните сътрудници на Италия. Вярно, над половината от тях починаха, само че останалите свършиха работата.

Това стана, когато се взе геополитическото решение за приемане на еврото като общонационална валута в Европа. Никой не желаеше да допусне в новата валута на Европа мафия като италианската, ползваща се с политическа защита.
Вероятно този вид ще бъде прибавен и за България.

-Историческата ни орис ли е причина за държанието ни?

-500 години сме били под иго, през което е било обезглавявано всичко, което стърчи над оплитам. Самото възприятие за единство, за общественост, за общи цели, за общо благополучие е било задоволително изкоренено. По-късно пропагандата при социализма демагогски спекулираше тъкмо с това, а на процедура се правеше тъкмо противоположното. Така че 500 плюс 50 години се образува избран народен нрав. Това изяснява за какво на нацията ни липсва чувство за страна. Тук се мисли ден за ден, липсва нюх, че самостоятелният ни разцвет доста зависи от общия. И до момента в който не разберем, че тъкмо корупцията е големият проблем на България, ще сме очевидци на парадокси и нещастия.