Мечът на Темида без везната е голо насилие
Грета Ганева е юрист. Водила е каузи по правата на индивида пред съда в Страсбург.
Не мога да се освободя от чувството, че изгледах онлайн значителен, дори исторически стадий от окупирането на страната ни. Някак чувствам, че в идващите години ще се връщам към вчерашното гласоподаване със загатна от лицата и думите на членовете от Висшия правосъден съвет (ВСС) и въпросът какво щеше да стане, в случай че бяха взели друго решение.
Кандидатът с фамилия, която с цел да запомня първоначално, правех асоциация с началника на полицията сред двете международни войни, е човек, който не можеш да не забележиш. Завършил " право " в така наречен Симеоновска полицейска школа, полицай по душа, както споделя сътрудник. Скъсява дистанцията незабавно с неналожителен изказ, обществено
приказва по роднински, от време на време фамилиарно. Изказванията му са в черно-бяло.
Изразява ги изрично, като последна инстанция. Или като на мач? По-скоро като на мач, последната инстанция нормално има причини, в действителност и правни учредения, въз основа на които извежда заключения, до момента в който при Новия е като при хълцането, просто му идват от вътрешната страна и не може да ги спре. Аргументите натъманява след това.
Ей по този начин, като с хълцането, е усещането, което остави изборът на единствения претендент. Още при започване на процедурата ни се даде да разберем, че е към този момент изхълцан. Той е! Решението е взето още преди да е направено предлагането, даже преди да е стартирала процедурата. А вчерашното съответствие 20 към 4 беше единствено детайл от към този момент взетото решение, тоест тия 20 членове на Висш съдебен съвет просто легитимираха избора на някой, който обаче не е избран по закон да избира.
И с цел да няма подозрение, че това е по този начин, както и че това е нормалността, самият настоящ основен прокурор ясно съобщи, че
решенията по предишни процедури за избор са се взимали в две други здания,
затова и в този момент е редно да е по този начин, а който има срещу, дано си спомни какво е било по- рано и замълчи. Някак като в постройка с червен фенер, в който маман строява непокорните с мотив по този начин е било, по този начин и ще бъде. В продължение върховен арбитър посоли още от същото, и все в поддръжка на претендента.
Картината от Висш съдебен съвет беше като прорез за положението на системата. Видяхме ситуацията все още, чухме и аргументите и имахме всички шансове да създадем проекция към бъдещето. Срамно и болнаво положение. Смразяваща проекция. И четири лъча вяра.
За представителите на прокуратурата е ненужно да се разяснява. Няма подозрение какво единение ще показват, веднага като в йерархичната им конструкция настоящият основен прокурор е посочил ясно своя заместител.
Кой храбрец ще си затрие бъдещето и няма да извърши командата?
Жалко беше да гледаме уверените им лица, обаче. Не беше задоволително да гласоподават в поддръжка, трябваше и да са сигурни, че ще останат в зоната си на комфорт, което естествено минава и през външна изява на персонална увереност по отношение на правилността на решението.
Тъжно беше и демонстрирането на зависимост от някои представители на изпълнителната власт в съдийската гилдия. Една от тях до толкоз се тормози, че ще наподобява неубедително в невербалната си връзка и дългите паузи, в които диреше мисълта си с причини " за ", че си наложи няколкократно да съобщи какъв брой била " впечатлена " от това или това в претендента. Хванах се, че ми е смешно, до момента в който се укорявах, че е в действителност тъжно.
Министърът на правораздаването, който по закон е част от Висш съдебен съвет и го ръководи, също даде своята част, като изцяло несвоевременно опита да иронизира и демотивира инакомислещите, с което само сподели недвусмислената поддръжка на изпълнителната власт за претендента.
Единствено съдиите, определени от сътрудниците си, резервираха достойноство. Професионално и персонално.
Олга Керелска, Атанаска Дишева и Красимир Шекерджиев не не помниха, че Темида държи в едната си ръка везната, с която отмерва правото, само че с другата държи меч, с който го пази. С причините и безапелационната си позиция подсетиха на обществото, че мечът без везната е голо принуждение, а единственото, което в действителност впечатлява при Гешев, е размахването на меча. Везната просто липсва. И Лозан Панов извлече заключения в тази посока от досегашната професионална кариера, което беше единствено официално позоваване, защото от обществените изяви на претендента става задоволително ясно, че това е по този начин.
И в случай че всички тези, които са взели или изнесли решението, си мислят, че мечът няма да се обърне против тях, дано им кажа, че надълбоко се заблуждават. Обличайки го с власт, без гаранции за господство на правото, вие сами ще разберете по сложния метод какво значи да се подиграеш с правната концепция, като се позоваваш на нея.
Лошото е, че ни вещаете всички характерности на тирания и произвол.
А положителният резултат може да е само това да минем като народ през отвоюването на правото и институциите си, с цел да стигнем до личното си израстване и схващане, че битката която правото изисква, с цел да се роди, в последна сметка е берекет за висша полезност.
Не мога да се освободя от чувството, че изгледах онлайн значителен, дори исторически стадий от окупирането на страната ни. Някак чувствам, че в идващите години ще се връщам към вчерашното гласоподаване със загатна от лицата и думите на членовете от Висшия правосъден съвет (ВСС) и въпросът какво щеше да стане, в случай че бяха взели друго решение.
Кандидатът с фамилия, която с цел да запомня първоначално, правех асоциация с началника на полицията сред двете международни войни, е човек, който не можеш да не забележиш. Завършил " право " в така наречен Симеоновска полицейска школа, полицай по душа, както споделя сътрудник. Скъсява дистанцията незабавно с неналожителен изказ, обществено
приказва по роднински, от време на време фамилиарно. Изказванията му са в черно-бяло.
Изразява ги изрично, като последна инстанция. Или като на мач? По-скоро като на мач, последната инстанция нормално има причини, в действителност и правни учредения, въз основа на които извежда заключения, до момента в който при Новия е като при хълцането, просто му идват от вътрешната страна и не може да ги спре. Аргументите натъманява след това.
Ей по този начин, като с хълцането, е усещането, което остави изборът на единствения претендент. Още при започване на процедурата ни се даде да разберем, че е към този момент изхълцан. Той е! Решението е взето още преди да е направено предлагането, даже преди да е стартирала процедурата. А вчерашното съответствие 20 към 4 беше единствено детайл от към този момент взетото решение, тоест тия 20 членове на Висш съдебен съвет просто легитимираха избора на някой, който обаче не е избран по закон да избира.
И с цел да няма подозрение, че това е по този начин, както и че това е нормалността, самият настоящ основен прокурор ясно съобщи, че
решенията по предишни процедури за избор са се взимали в две други здания,
затова и в този момент е редно да е по този начин, а който има срещу, дано си спомни какво е било по- рано и замълчи. Някак като в постройка с червен фенер, в който маман строява непокорните с мотив по този начин е било, по този начин и ще бъде. В продължение върховен арбитър посоли още от същото, и все в поддръжка на претендента.
Картината от Висш съдебен съвет беше като прорез за положението на системата. Видяхме ситуацията все още, чухме и аргументите и имахме всички шансове да създадем проекция към бъдещето. Срамно и болнаво положение. Смразяваща проекция. И четири лъча вяра.
За представителите на прокуратурата е ненужно да се разяснява. Няма подозрение какво единение ще показват, веднага като в йерархичната им конструкция настоящият основен прокурор е посочил ясно своя заместител.
Кой храбрец ще си затрие бъдещето и няма да извърши командата?
Жалко беше да гледаме уверените им лица, обаче. Не беше задоволително да гласоподават в поддръжка, трябваше и да са сигурни, че ще останат в зоната си на комфорт, което естествено минава и през външна изява на персонална увереност по отношение на правилността на решението.
Тъжно беше и демонстрирането на зависимост от някои представители на изпълнителната власт в съдийската гилдия. Една от тях до толкоз се тормози, че ще наподобява неубедително в невербалната си връзка и дългите паузи, в които диреше мисълта си с причини " за ", че си наложи няколкократно да съобщи какъв брой била " впечатлена " от това или това в претендента. Хванах се, че ми е смешно, до момента в който се укорявах, че е в действителност тъжно.
Министърът на правораздаването, който по закон е част от Висш съдебен съвет и го ръководи, също даде своята част, като изцяло несвоевременно опита да иронизира и демотивира инакомислещите, с което само сподели недвусмислената поддръжка на изпълнителната власт за претендента.
Единствено съдиите, определени от сътрудниците си, резервираха достойноство. Професионално и персонално.
Олга Керелска, Атанаска Дишева и Красимир Шекерджиев не не помниха, че Темида държи в едната си ръка везната, с която отмерва правото, само че с другата държи меч, с който го пази. С причините и безапелационната си позиция подсетиха на обществото, че мечът без везната е голо принуждение, а единственото, което в действителност впечатлява при Гешев, е размахването на меча. Везната просто липсва. И Лозан Панов извлече заключения в тази посока от досегашната професионална кариера, което беше единствено официално позоваване, защото от обществените изяви на претендента става задоволително ясно, че това е по този начин.
И в случай че всички тези, които са взели или изнесли решението, си мислят, че мечът няма да се обърне против тях, дано им кажа, че надълбоко се заблуждават. Обличайки го с власт, без гаранции за господство на правото, вие сами ще разберете по сложния метод какво значи да се подиграеш с правната концепция, като се позоваваш на нея.
Лошото е, че ни вещаете всички характерности на тирания и произвол.
А положителният резултат може да е само това да минем като народ през отвоюването на правото и институциите си, с цел да стигнем до личното си израстване и схващане, че битката която правото изисква, с цел да се роди, в последна сметка е берекет за висша полезност.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ