Грешките на жените около 30-те им години
Грешките са неизменима част от живота ни. Грешим като деца, тъй като още не разбираме прекалено много неща. Грешим в пубертета, тъй като мислим, че към този момент разбираме всичко. Грешим и, когато сме млади, тъй като желаеме да грабим с цялостни шепи от това, което ни предлага младостта.
“Дали грешките ни понижават с времето и когато прехвърлим 30-те сме доста по-разумни, или тогава започваме да бъркаме другаде? ”
Можете ли да кажете, че всичките ви приятелки, минали тази възраст, са вярно разсъждаващи хора? Не ви ли се коства, че на 20 бяха много по-уверени и знаещи какво желаят? Дали в този момент, притиснати от календара, не вършат нещата, тъй като „ би трябвало ”, тъй като им е пристигнало времето, а не тъй като в действителност ги желаят?
Няма подозрение, минем ли 30 също бъркаме, даже доста повече, в сравнение с когато сме на 23. Вижте къде и за какво го вършим.
Старостта
Звучи неуместно (или достоверно - зависи от коя страна на 30-те се намирате) и въпреки всичко е реалност, че прекомерно огромна част от нас дамите още на 30 стартират да считат, че към този момент са остарели, че не са задоволително мечтани и забележими. Това напълно не е по този начин. Преминем ли 30-те сме в разцвета на хубостта и женствеността си и не трябва да мислим нищо друго. Да, несъмнено е, че времето оставя следи, само че постоянно те са също толкоз красиви, колкото и самите нас, а и постоянно можем да се постараем да ги заличим. Винаги ми е било необичайно за какво в даден миг дамите стартират да крият възрастта си. Нима тя е нещо, от което би трябвало да се срамим? Животът си тече, няма по какъв начин ние да си стоим на 25. Мисълта за старостта е една от тези мисли, които могат да стартират да ни убиват постепенно и бавно, без да го осъзнаваме даже и тъкмо това е една от най-големите неточности, които вършим. Не потискайте духа си с сходни „ избрания ”. Погледнете се още един път в огледалото и изживейте на 100 % своите прелестни 30!
Време за нас
Знаете, че от вас потегля всичко. Ако извършите от себе си индивида, който желаете да бъдете, другите също ще ви виждат по този метод. На към 30 години днешната жена има или съществено се замисля за дете, дом, обвързване. Изведнъж всичко, което е желала, може да се трансформира в призрачен сън от отговорности. Помислете върху един обикновен образец - нямате време за нищо, непрекъснато ви зоват работата, сметките, децата, домът с всичките му отговорности, уикендите, в които би трябвало да се видите с другари, или пък да заведете децата на кино. Буквално няма по кое време да се погледнете в огледалото. И от това безспирно бързане нямате време даже да изберете нещо друго за обличане. Ходите с едни и същи дънки към този момент две седмици? Сещате се, че имате други само, когато сложите тези за пране. Често излизате с неизмита коса или бледи и изтощени, нямайки време за капка грим. Ами тялото ви? Нима мислите, че и в този момент може да поддържате с лекост формата, в която сте били преди 2-3 години? Дори да нямате проблеми с килограмите, не забравяйте за навременните грижи за физическата ви форма. Метаболизмът ви се забавя, а тялото има потребност от от ден на ден придвижване, с цел да е във форма. Нима се чувствате добре, не правейки нищо за себе си? Ако всеки уикенд ви е отдаден на другите и на домашните отговорности, по кое време посвещавате време на себе си? С възрастта времето за нас понижава, а с това понижава и общуването ни с нашето Аз. Ето това към този момент е голяма неточност. Задавали ли сте си въпроса що е то нравствен комфорт? Отговорът е лесен- времето за самите вас, здравословният нарцисизъм. Ако започнете от него, всичко останало ще се подрежда доста по-лесно.
Време за удоволствия
Залисани в нормалните отговорности, битовизми и от време на време изцяло безсмислени кахъри, забравяме, че животът ни след 30-те не е просто едно голямо обвързване. Живеейки в услуга на останалите и бързайки да свършим всичко по график, забравяме, че животът надалеч не е единствено вървене на работа, до магазина, да вземете детето от учебно заведение и да похапнете в някое заведение през уикенда. Не правете тази неточност непрекъснато да оползотворявате свободното си време в името на това другите да се усещат добре или пък лежешком вкъщи пред някое скучно телевизионно предаване или филм. Намерете си занимание, пътувайте, посещавайте нови места, пробвайте нови способи да се чувствате задоволени и щастливи. Щастието не е константна големина и в случай че не го „ поддържаме във форма ”, то бързо стопира да бъде наше. Почти всички споделят, че животът им след 30 е станал доста по-спокоен и логичен. А дали са се замисляли, че това успокоение прераства в досада и че този смисъл се губи, в случай че считаме, че няма какво друго свястно да намерим от тук насетне?
„ Задълженията ” ни към обществото
Една от най-болните тематики за дамите, минали 30-те и нямащи сериозен сътрудник до себе си, най-малко едно дете и сполучлива кариера. Нима в действителност живеете по някакви неписани „ правила ”, чиято съществена „ задача ” е да ви потискат? Спрете да мислите за това, че сте на 34 и Принцът още го няма. Или пък за ролята ви на майка. За всяко нещо си има време и място. И в случай че не повярвате в това, а се вкопчите в първия срещнат единствено, тъй като към този момент ви е време или пък продължите да се развивате в специалност, която в никакъв случай не сте харесвали (но парите постоянно имат думата), животът ви ще стане двойно по-сложен, неразбираем и даже подтиснат, в сравнение с в случай че просто „ дочувате ” намеци в обществото. Думите на останалите не могат да управляват живота ви- запомнете го добре и не живейте по техните „ закони ”. Създайте си лични, които ще ви създадат доста по-уверени и знаещи какво желаят дами. Да срещнете измислена обич и да я превърнете в огромната такава е невероятно. Твърде евентуално е да го разберете тогава, когато към този момент ще е малко късно. Затова, никога не мислете, че в този момент е настъпило „ късното ”.
Родителите ни
Когато създадем наше си семейство, родителите ни съвсем постоянно остават на назад във времето. Това е една от безусловно най-непростимите неточности, които вършим. Благодарността, която би трябвало да изпитваме към тях, би трябвало и да демонстрираме. Та нали и ние един ден ще бъдем на тяхно място! Представете си по какъв начин бихте се чувствали, в случай че обичаните ви деца се сещат за вас един път в месеца? Всъщност, даже да сте постигнали доста, да сте в действителност сполучливи и заети хора, в никакъв случай не трябва да забравяте, че това малко или доста дължите на родителите си. Вниманието, обичта и уважението, които заслужават те, сте задължени да показвате непрекъснато, с цел да един ден, когато ги няма, не си дадете сметка, че са имали по-голяма потребност от вас, както и вие от тях. Тогава към този момент ще е късно, тъй че...обичайте ги и им го показвайте в този момент, без значение дали сте на 30 или на 50.
Грешките са неизменима част от пътя, по който вървим. Те са тези, които ни учат, с помощта на тях помъдряваме. Хубаво е да помним и това, че в наши дни грешките не са това, което бяха. Днес не трябва да е неоправдателно да родиш на 40 или да се разведеш на 45. Единственото, което си остава наложително и след 30-те, е да останем задоволително положителни, сърцати и човечни, с една концепция по-мъдри и с доста хрумвания за...осъществяване...тепърва. Защото животът въобще не свършва с навлизането в 30-те.. Всъщност, май тогава в действителност стартира. Наслаждавайте му се, без да бягате от отговорностите, само че и без да затъвате в тях, забравяйки, че живеете веднъж и би трябвало да грабите с цялостни шепи във всяка възраст и когато и да е.
“Дали грешките ни понижават с времето и когато прехвърлим 30-те сме доста по-разумни, или тогава започваме да бъркаме другаде? ”
Можете ли да кажете, че всичките ви приятелки, минали тази възраст, са вярно разсъждаващи хора? Не ви ли се коства, че на 20 бяха много по-уверени и знаещи какво желаят? Дали в този момент, притиснати от календара, не вършат нещата, тъй като „ би трябвало ”, тъй като им е пристигнало времето, а не тъй като в действителност ги желаят?
Няма подозрение, минем ли 30 също бъркаме, даже доста повече, в сравнение с когато сме на 23. Вижте къде и за какво го вършим.
Старостта
Звучи неуместно (или достоверно - зависи от коя страна на 30-те се намирате) и въпреки всичко е реалност, че прекомерно огромна част от нас дамите още на 30 стартират да считат, че към този момент са остарели, че не са задоволително мечтани и забележими. Това напълно не е по този начин. Преминем ли 30-те сме в разцвета на хубостта и женствеността си и не трябва да мислим нищо друго. Да, несъмнено е, че времето оставя следи, само че постоянно те са също толкоз красиви, колкото и самите нас, а и постоянно можем да се постараем да ги заличим. Винаги ми е било необичайно за какво в даден миг дамите стартират да крият възрастта си. Нима тя е нещо, от което би трябвало да се срамим? Животът си тече, няма по какъв начин ние да си стоим на 25. Мисълта за старостта е една от тези мисли, които могат да стартират да ни убиват постепенно и бавно, без да го осъзнаваме даже и тъкмо това е една от най-големите неточности, които вършим. Не потискайте духа си с сходни „ избрания ”. Погледнете се още един път в огледалото и изживейте на 100 % своите прелестни 30!
Време за нас
Знаете, че от вас потегля всичко. Ако извършите от себе си индивида, който желаете да бъдете, другите също ще ви виждат по този метод. На към 30 години днешната жена има или съществено се замисля за дете, дом, обвързване. Изведнъж всичко, което е желала, може да се трансформира в призрачен сън от отговорности. Помислете върху един обикновен образец - нямате време за нищо, непрекъснато ви зоват работата, сметките, децата, домът с всичките му отговорности, уикендите, в които би трябвало да се видите с другари, или пък да заведете децата на кино. Буквално няма по кое време да се погледнете в огледалото. И от това безспирно бързане нямате време даже да изберете нещо друго за обличане. Ходите с едни и същи дънки към този момент две седмици? Сещате се, че имате други само, когато сложите тези за пране. Често излизате с неизмита коса или бледи и изтощени, нямайки време за капка грим. Ами тялото ви? Нима мислите, че и в този момент може да поддържате с лекост формата, в която сте били преди 2-3 години? Дори да нямате проблеми с килограмите, не забравяйте за навременните грижи за физическата ви форма. Метаболизмът ви се забавя, а тялото има потребност от от ден на ден придвижване, с цел да е във форма. Нима се чувствате добре, не правейки нищо за себе си? Ако всеки уикенд ви е отдаден на другите и на домашните отговорности, по кое време посвещавате време на себе си? С възрастта времето за нас понижава, а с това понижава и общуването ни с нашето Аз. Ето това към този момент е голяма неточност. Задавали ли сте си въпроса що е то нравствен комфорт? Отговорът е лесен- времето за самите вас, здравословният нарцисизъм. Ако започнете от него, всичко останало ще се подрежда доста по-лесно.
Време за удоволствия
Залисани в нормалните отговорности, битовизми и от време на време изцяло безсмислени кахъри, забравяме, че животът ни след 30-те не е просто едно голямо обвързване. Живеейки в услуга на останалите и бързайки да свършим всичко по график, забравяме, че животът надалеч не е единствено вървене на работа, до магазина, да вземете детето от учебно заведение и да похапнете в някое заведение през уикенда. Не правете тази неточност непрекъснато да оползотворявате свободното си време в името на това другите да се усещат добре или пък лежешком вкъщи пред някое скучно телевизионно предаване или филм. Намерете си занимание, пътувайте, посещавайте нови места, пробвайте нови способи да се чувствате задоволени и щастливи. Щастието не е константна големина и в случай че не го „ поддържаме във форма ”, то бързо стопира да бъде наше. Почти всички споделят, че животът им след 30 е станал доста по-спокоен и логичен. А дали са се замисляли, че това успокоение прераства в досада и че този смисъл се губи, в случай че считаме, че няма какво друго свястно да намерим от тук насетне?
„ Задълженията ” ни към обществото
Една от най-болните тематики за дамите, минали 30-те и нямащи сериозен сътрудник до себе си, най-малко едно дете и сполучлива кариера. Нима в действителност живеете по някакви неписани „ правила ”, чиято съществена „ задача ” е да ви потискат? Спрете да мислите за това, че сте на 34 и Принцът още го няма. Или пък за ролята ви на майка. За всяко нещо си има време и място. И в случай че не повярвате в това, а се вкопчите в първия срещнат единствено, тъй като към този момент ви е време или пък продължите да се развивате в специалност, която в никакъв случай не сте харесвали (но парите постоянно имат думата), животът ви ще стане двойно по-сложен, неразбираем и даже подтиснат, в сравнение с в случай че просто „ дочувате ” намеци в обществото. Думите на останалите не могат да управляват живота ви- запомнете го добре и не живейте по техните „ закони ”. Създайте си лични, които ще ви създадат доста по-уверени и знаещи какво желаят дами. Да срещнете измислена обич и да я превърнете в огромната такава е невероятно. Твърде евентуално е да го разберете тогава, когато към този момент ще е малко късно. Затова, никога не мислете, че в този момент е настъпило „ късното ”.
Родителите ни
Когато създадем наше си семейство, родителите ни съвсем постоянно остават на назад във времето. Това е една от безусловно най-непростимите неточности, които вършим. Благодарността, която би трябвало да изпитваме към тях, би трябвало и да демонстрираме. Та нали и ние един ден ще бъдем на тяхно място! Представете си по какъв начин бихте се чувствали, в случай че обичаните ви деца се сещат за вас един път в месеца? Всъщност, даже да сте постигнали доста, да сте в действителност сполучливи и заети хора, в никакъв случай не трябва да забравяте, че това малко или доста дължите на родителите си. Вниманието, обичта и уважението, които заслужават те, сте задължени да показвате непрекъснато, с цел да един ден, когато ги няма, не си дадете сметка, че са имали по-голяма потребност от вас, както и вие от тях. Тогава към този момент ще е късно, тъй че...обичайте ги и им го показвайте в този момент, без значение дали сте на 30 или на 50.
Грешките са неизменима част от пътя, по който вървим. Те са тези, които ни учат, с помощта на тях помъдряваме. Хубаво е да помним и това, че в наши дни грешките не са това, което бяха. Днес не трябва да е неоправдателно да родиш на 40 или да се разведеш на 45. Единственото, което си остава наложително и след 30-те, е да останем задоволително положителни, сърцати и човечни, с една концепция по-мъдри и с доста хрумвания за...осъществяване...тепърва. Защото животът въобще не свършва с навлизането в 30-те.. Всъщност, май тогава в действителност стартира. Наслаждавайте му се, без да бягате от отговорностите, само че и без да затъвате в тях, забравяйки, че живеете веднъж и би трябвало да грабите с цялостни шепи във всяка възраст и когато и да е.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ