Класикът Бранислав Нушич - войник в Сръбско-българската война и ”Разказите на един ефрейтор”
Грехота е да опустошаваш къща… И сърцето ми се сви от някакво възприятие за грях, грях, който не бях направил, само че който въпреки всичко усещах и като собствен, и се озъртах в близост с взор, търсещ разтуха. “
Нушич следва кървавите следи нса войната. Срещат български боец, погубен от патрон. После им докарват пленници. Четирима. Единият от тях споделя историята на убития. Млад човек от село с млада булка, която го чака; постоянно казвал на смешка: „ Всички ще изгинете, доста свят ще изгине, но аз ще се върна, сърцето ми подсказва, че ще се върна. “
Войнишката орис става още потежка, когато сърбите стъпват на българска земя, непозната земя. Вместо нападателни врагове, както са представяни българите от сръбската агитация, бойците срещат от другата страна на границата селяните от граничните села, които по нищо не се разграничават от тях.
„ Та желаех да ти река, ефрейторе, че тия хора не са отговорни нито пред бога, нито пред хората. Виждаш ли, можехме и ние като тях да бъдем пленници, а те да ни карат. “
"...Мигар те не са хора, а, ефрейторе? На, виж ги по какъв начин, съвсем родни братя, не оставят ранения, а всички го носят, туй са същински хора. Аз крещя, че не е срамно да им оказа помощ, пък вие какво щете, казвайте, туй е то! “
И сръбският боец хваща носилката с ранения българин и стартира да го носи, в продължение на час. Така е било. В тези студени вечери преди основното стълкновение сърби и българи си приказват човешки и псуват крал Милан, хвърлил във война едни бедняци против други.
Върнал се жив от войната Нушич явно е бил надъхан зле към двореца отпред с крал Милан Обренович – основният провинен за войната. Написва разказите и едно стихотворение, които биват окачествени като „ антидинастични “.
Нушич споделя по какъв начин е умрял от раните си един от героите на Сръбско-българската война. А на погребението му, на което се стича цялостен Белград, не се явява никой от двореца, който по това време е ангажиран с погребението на някаква престаряла дворцова дама. Нушич насочва своя укор към краля. За тази своя смелост той е наказан на две години затвор за засегнатост и по този начин се озовава в Пожаревацкия затвор, а по-късно е обитавал за известно време в България като политически бежанец.
На 2 ноември 1885 година Сърбия афишира война на България. На 16 ноември стопират военните дейности.
Нушич следва кървавите следи нса войната. Срещат български боец, погубен от патрон. После им докарват пленници. Четирима. Единият от тях споделя историята на убития. Млад човек от село с млада булка, която го чака; постоянно казвал на смешка: „ Всички ще изгинете, доста свят ще изгине, но аз ще се върна, сърцето ми подсказва, че ще се върна. “
Войнишката орис става още потежка, когато сърбите стъпват на българска земя, непозната земя. Вместо нападателни врагове, както са представяни българите от сръбската агитация, бойците срещат от другата страна на границата селяните от граничните села, които по нищо не се разграничават от тях.
„ Та желаех да ти река, ефрейторе, че тия хора не са отговорни нито пред бога, нито пред хората. Виждаш ли, можехме и ние като тях да бъдем пленници, а те да ни карат. “
"...Мигар те не са хора, а, ефрейторе? На, виж ги по какъв начин, съвсем родни братя, не оставят ранения, а всички го носят, туй са същински хора. Аз крещя, че не е срамно да им оказа помощ, пък вие какво щете, казвайте, туй е то! “
И сръбският боец хваща носилката с ранения българин и стартира да го носи, в продължение на час. Така е било. В тези студени вечери преди основното стълкновение сърби и българи си приказват човешки и псуват крал Милан, хвърлил във война едни бедняци против други.
Върнал се жив от войната Нушич явно е бил надъхан зле към двореца отпред с крал Милан Обренович – основният провинен за войната. Написва разказите и едно стихотворение, които биват окачествени като „ антидинастични “.
Нушич споделя по какъв начин е умрял от раните си един от героите на Сръбско-българската война. А на погребението му, на което се стича цялостен Белград, не се явява никой от двореца, който по това време е ангажиран с погребението на някаква престаряла дворцова дама. Нушич насочва своя укор към краля. За тази своя смелост той е наказан на две години затвор за засегнатост и по този начин се озовава в Пожаревацкия затвор, а по-късно е обитавал за известно време в България като политически бежанец.
На 2 ноември 1885 година Сърбия афишира война на България. На 16 ноември стопират военните дейности.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ