Грехът стана мода - Отче, на някого сте казали, че

Грехът стана мода

- Отче, на някого сте споделили, че ще има война. Така чухме, правилно ли е?

- Аз нищо не споделям, а хората приказват каквото си желаят. А и да знам нещо, за какво да го кажа?

- Какво варварско нещо е, отче, войната!

- Ако хората нямаха тази... „ изтънченост ” в прегрешението, нямаше да стигнат до това безчовечие. Още по-варварска е нравствената злополука. Хората се унищожават душевно и телесно. Някой ми споделяше: „ Казват за Атина, че е „ джунгла ”, а никой не си потегля от там! Всички я назовават „ джунгла ” и всички се събират в джунглата ”. На какво са замязяли хората? Досущ като животните! Знаете ли какво вършат животните? Влизат първоначално в обора и замърсяват всичко с изпражнения... После изпражненията стартират да прегарят. Щом стартират да прегарят, животните усещат топлота. Сърце не им дава да се махнат от обора, там са спокойни. Та по този начин и хората усещат топлината на прегрешението и сърце не им дава да се махнат. Разбират, че вони, само че от онази топлинка не им дава сърце да се махнат. Ето, в случай че в този момент в обора влезе някой, не може да издържи на вонята. Но оня, който си е непрекъснато в обора, не му пречи, привикнал е към този момент!

- Отче, някои споделят: „ Да не би единствено през днешния ден да бърка светът? А в Рим в миналото какво е било?... ”

- Та тогава са били езичници в края на краищата. И това, което споделя свети деятел Павел (вж. Рим. 1:24-32), се отнасяло за ония езичници, които приели кръщение, само че имали неприятни навици. Нека не вземаме за образец упадъка от всяко време. Днес прегрешението е трансфорат в мода. Ние сме православна страна и гледай какво става. А какъв брой повече останалите! И неприятното е, че тъй като прегрешението е мода, актуалните хора, в случай че видят някого да не следва потока на времето, да не прави грехове, да е малко благоверен, го назовават изостанал и ретрограден. Те смятат за обидно човек да не бърка, а считат прегрешението за нещо прогресивно. Това е най-лошото от всичко. Ако актуалните хора, които живеят в прегрешението, най-малко осъзнаваха това, Бог щеше да ги помилва. Но те оправдават неоправдаемото и възхваляват прегрешението. Това е и най-голямата нападка против Светия Дух - да смятат прегрешението за напредък, а нравствения човек да назовават изостанал. Затова огромна премия, огромна цена имат ония, които се подвизават в света и опазват живота си чист. Някога в случай че някой е бил безнравствен или алкохолик, се срамувал да излезе на пазара, тъй като щял да изпита хорското пренебрежение. И в случай че някоя жена била кривнала малко от правия път, не се осмелявала да излезе на открито. И това било един тип спирачка за индивида. Днес в случай че някой живее вярно, в случай че да вземем за пример някоя госпожица живее благочестиво, споделят: „ А бе, тази къде живее! ” Но и изобщо, когато преди светските хора правили някакъв грях, горките, чувствали своята прегрешение, понавеждали глава и не се подигравали на оня, който живеел духовно, в противен случай гордеели се с него. Сега нито усещат виновност, нито имат респект. Изравниха всичко със земята. Ако човек не живее по всемирски, му се подиграват.

Съвестта приказва

Макар че Франция е развита страна, напоследък осемдесет хиляди души са станали мюсюлмани (казано е през ноември 1988). Защо ли? Защото са трансформирали прегрешението в мода. Обаче съвестта ги гризе и се пробват да я успокоят. И както античните елини, с цел да оправдаят пристрастеностите си, измислили дванадесетте богове, по този начин и тези търсят да намерят някоя вяра, която да оправдава пристрастеностите им, с цел да намерят покой. Затова ислямът ги устройва. Позволява им да имат колкото желаят дами, за отвъдния живот им дава обещание една планина пилаф, едно езеро кисело мляко, една река мед! И колкото и грехове да имат, когато умрат, в случай че ги умият с топла вода, очистват се! Отиват при Аллах чисти! Какво друго желаят? Всичко е подредено! Но французите няма да намерят покой. Искат да се успокоят, само че няма да могат, тъй като за пристрастеностите няма опрощение. Каквото и да вършат хората, колкото и безчувствени да са, отново няма да намерят покой. Стремят се да оправдаят неоправдимото, само че вътрешно се изтезават, изтерзани са. Затова търсят развлечения, вървят по кръчми, напиват се, гледат телевизия. Т.е. губят си времето в нелепости, с цел да се самозабравят, тъй като ги гризе съвестта. И като спят, мислиш, че намират покой ли? Има съвест! Първото Свещено Писание, което Бог дал на прародителите, е съвестта и ние я получаваме от родителите си като ксерокопие. Колкото и човек да потиска съвестта си, в себе си бива изобличаван. Затова споделят: „ Яде го от вътрешната страна ”. Да, няма нищо по-сладко от това човек да е със спокойна съвест. Чувства себе си вдъхновен, полита.

На който стопанин работиш, от него ще ти бъде заплатено

Отдалечените от Бога хора постоянно остават без успокоение и се мъчат двойно. Който не има вяра в Бога и в бъдещия живот, като се изключи че си остава неутешим в този живот, осъжда своята душа на страдания и във вечността. На който стопанин работиш, от него ще ти бъде заплатено. Ако работиш на черния стопанин, още от тук ти прави живота черен. Ако работиш на прегрешението, ще ти бъде платено от дявола. Ако работиш на добродетелта, ще ти бъде платено от Христа. И колкото повече работиш за Христа, толкоз по-чист ще ставаш, толкоз повече ще се радваш. А ние си споделяме: „ Да не сме луди да работим за Христа? ” Но това е ужасно! Да нехаем за Христовата жертва, осъществена за индивида! Христос бе разпнат, с цел да ни избави от прегрешението, с цел да очисти целия човешки жанр. Какво е направил Христос за нас? Какво вършим ние за Христа?

Светът желае да бърка, само че желае и Бог да е добър. Той да ни прости, а ние да бъркаме. Значи ние да си вършим каквото си желаеме, но и Той да ни прости. Всякога да ни прости, а ние нашата да си знаем. Хората нямат религия, по тази причина се нахвърлят на прегрешението. Цялото зло потегля от там - от безверието. Не имат вяра в отвъдния живот, по тази причина и нищо не ги интересува. Извършват неправди, изоставят децата си... Стават едни работи... тежки грехове. Дори светите Отци не са предвиждали такива грехове в свещените догми - както за Содом и Гомор Бог е споделил: “Не имам вяра да правят такива грехове, дано ида да видя! ” (вж. Бит. 18:21). Ако хората не се разкаят, в случай че не се върнат при Бога, губят безконечния живот. Трябва да се помогне на индивида да почувства най-дълбокия смисъл на живота, да се съвземе, с цел да усети Божията разтуха. Целта е индивидът да се издигне духовно, не просто да не бърка.

Из: „ Слова Том 1. С болежка и обич за актуалния човек “, Старецът Паисий Светогорец, Издателство Манастир „ Св. Вмчк Георги Зограф “, Света Гора - Атон, 2006 година