Пробив в космологията: Китай предложи нов космически детектор на гравитационни вълни
Гравитационните талази – разстройства в тъканта на пространство-времето от конфликти на свръхмасивни обекти – бяха открити за първи път през 2015 година и от този момент оказват помощ на астрофизиците да мерят параметрите на Вселената. Понастоящем главната работа по търсенето на гравитационни талази се прави от наземната обсерватория LIGO, само че тя ще бъде сменена от по-усъвършенствания галактически детектор LISA, формиран от три спътника, разграничени от милиони километри. Но не щеш ли в този момент китайските учени оферират по-ефективна структура от четири спътника.
За разлика от наземния детектор, галактическият детектор ще може да улавя гравитационните талази с по-ниска периодичност, което ще разреши да се сформира по-точна карта на звездното небе. Подобен план от дълго време се създава от Европейската галактическа организация. Лазерната интерферометрична антена LISA с дължина на интерференчното рамо 2,5 милиона километра би трябвало да се насочи в космоса през 2035 година Проектът ще продължи минимум четири години и ще коства на данъкоплатците 1,5 милиарда евро.
Китай има два лични плана за галактически детектор на гравитационни талази – TAIJI и Tianqin. Пекин има намерение да ги започва едновременно, в средата на 30-те години. Те също се състоят от три детайла, ситуирани на разстояние 2,5 милиона километра един от различен. Триъгълната настройка обаче има един минус: когато вълната се популяризира паралелно на равнината на триъгълника, става мъчно да се открие нейният източник, написа Physics World.
Тетраедърната настройка взема решение този проблем. Освен това са вероятни спомагателни комбинации от оптични пътища. Този метод дава опция за разкриване на шест режима на поляризация на гравитационните талази. Общата доктрина на относителността гласи, че гравитационните талази имат единствено два тензора на режимите на поляризация, тъй че откриването на така наречен векторни или скаларни режими на поляризация може да значи появяването на една напълно нова физика.
Недостатъците на плана за тетраедричния детектор TEGO включват на първо място неговата цена: той ще коства два пъти повече от триъгълните конфигурации. Освен това редица технологии, нужни за реализацията му, към момента не са достигнали стадия на подготвеност, тъй че няма реалистична времева рамка за стартирането на сходна обсерватория.
