Гърция настоява пред ЕС за съвместен отбранителен дълг
Гръцкият министър председател Кириакос Мицотакис настоя през днешния ден преди срещата на върха на водачите на Европейски Съюз, че блокът би трябвало да играе по-голяма роля в намирането на десетки милиарди евро, които страните да могат да заплащат за увеличените военни разноски.
Мицотакис съобщи, че ще употребява срещата в Брюксел, с цел да призове блока да стигне до „ преломна точка, в която осъзнаваме, че би трябвало да поемем по-голяма отговорност за европейската защита “ и да поддържа заемите в целия Европейски Съюз за общи планове.
„ Моят мотив е доста елементарен — в случай че защитата е основно европейско публично богатство, имаме потребност от европейски структури и европейско финансиране, с цел да развием нашите отбранителни качества “, сподели Мицотакис. „ Има слон в стаята. Не приказваме намерено за това, само че можем ли да си представим сюжет, в който имаме взаимен европейски механизъм за заеми, ориентиран към поддръжка на европейски отбранителни планове? “, добави той.
„ Със сигурност бих подкрепил това, при изискване че има планове, които ясно се квалифицират като европейско публично богатство... дано използваме европейски пари, с цел да вършим неща, които може да не сме в положение да създадем на национално равнище “, сподели Мицотакис.
Докато Европейската комисия показа поредност от проекти за разхлабване на фискалните правила и позволяване на столиците да вземат повече заеми за финансиране на огромна стратегия за превъоръжаване, страните останаха в патова обстановка във връзка с концепцията за шерване на дълга, с цел да се отключат спомагателни средства. Идентифицирани са поредност от трансгранични планове, в това число ограничения против дронове, само че значително националните държавни управления би трябвало да създадат вложенията сами.
„ Мисля, че предизвикването е дали можем да имаме в допълнение финансиране и дали това в допълнение финансиране може да бъде обвързано с условия, които ни тласкат към по-силна подготовка “, сподели Мицотакис, „ което би било взаимно възлагане на публични поръчки, създаване на нови технологии, изключително дронове и изкуствен интелект, и мисля, че Комисията и европейските институции би трябвало да имат ясна роля. “
Фискално консервативни страни като Холандия обичайно се опълчват на нови механизми за взаимен дълг за подсилване на потенциала за разноски в други страни.
В изявлението Мицотакис насочи и предизвестие по отношение на екологичните цели, защото ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е изправена пред протест от страни, които се притесняват, че зелените политики и задачите за климатична индиферентност вредят на техните стопански системи.
„ Бях доста, доста явен – зеленият преход не може да бъде самоцел “, сподели Мицотакис. „ В противоположен случай може да осъзнаем в един миг, че участваме в неверна конкуренция. Това би трябвало да бъде уравновесено с конкурентоспособността и да предизвиква или най-малко да не попречва общественото доближаване. “
„ Не ми се желае да давам точна цифра, само че последните 10, 15 или 20 % от зеления преход сега са плашещо скъпи и даже нямаме технологиите, с цел да реализираме тази цифра “, добави той.
Мицотакис съобщи, че ще употребява срещата в Брюксел, с цел да призове блока да стигне до „ преломна точка, в която осъзнаваме, че би трябвало да поемем по-голяма отговорност за европейската защита “ и да поддържа заемите в целия Европейски Съюз за общи планове.
„ Моят мотив е доста елементарен — в случай че защитата е основно европейско публично богатство, имаме потребност от европейски структури и европейско финансиране, с цел да развием нашите отбранителни качества “, сподели Мицотакис. „ Има слон в стаята. Не приказваме намерено за това, само че можем ли да си представим сюжет, в който имаме взаимен европейски механизъм за заеми, ориентиран към поддръжка на европейски отбранителни планове? “, добави той.
„ Със сигурност бих подкрепил това, при изискване че има планове, които ясно се квалифицират като европейско публично богатство... дано използваме европейски пари, с цел да вършим неща, които може да не сме в положение да създадем на национално равнище “, сподели Мицотакис.
Докато Европейската комисия показа поредност от проекти за разхлабване на фискалните правила и позволяване на столиците да вземат повече заеми за финансиране на огромна стратегия за превъоръжаване, страните останаха в патова обстановка във връзка с концепцията за шерване на дълга, с цел да се отключат спомагателни средства. Идентифицирани са поредност от трансгранични планове, в това число ограничения против дронове, само че значително националните държавни управления би трябвало да създадат вложенията сами.
„ Мисля, че предизвикването е дали можем да имаме в допълнение финансиране и дали това в допълнение финансиране може да бъде обвързано с условия, които ни тласкат към по-силна подготовка “, сподели Мицотакис, „ което би било взаимно възлагане на публични поръчки, създаване на нови технологии, изключително дронове и изкуствен интелект, и мисля, че Комисията и европейските институции би трябвало да имат ясна роля. “
Фискално консервативни страни като Холандия обичайно се опълчват на нови механизми за взаимен дълг за подсилване на потенциала за разноски в други страни.
В изявлението Мицотакис насочи и предизвестие по отношение на екологичните цели, защото ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е изправена пред протест от страни, които се притесняват, че зелените политики и задачите за климатична индиферентност вредят на техните стопански системи.
„ Бях доста, доста явен – зеленият преход не може да бъде самоцел “, сподели Мицотакис. „ В противоположен случай може да осъзнаем в един миг, че участваме в неверна конкуренция. Това би трябвало да бъде уравновесено с конкурентоспособността и да предизвиква или най-малко да не попречва общественото доближаване. “
„ Не ми се желае да давам точна цифра, само че последните 10, 15 или 20 % от зеления преход сега са плашещо скъпи и даже нямаме технологиите, с цел да реализираме тази цифра “, добави той.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ