Черни облаци над Гърция
Гръцкият министър председател Алексис Ципрас обмисля осъществяване на референдум по отношение на Преспанското съглашение при започване на 2019 година. Причината е разтърсеното доверие в ръководещата партия и надвисналите черни облаци, предвещаващи предварителни избори. С направените нови рокади в държавната скица тази седмица Ципрас закупи политическо време за сметка на гръцкия народ, който брутално бе подложен на колене с внезапно обедняване за няколко години.
Независимо от този ход, сегашното за държавното управление продължава да е изключително токсично след смъртоносните пожари в Мати-Атики, а и изгодите от напускането на меморандумите не са забележими. Социологическите изследвания демонстрират спад на доверие към ръководещата партия и безусловно изборно владичество на опозиционната „ Нова Демокрация “ в лицето на водача й Кирякос Мицотакис.
„ Няма да организирам референдум и не се опасявам от манифестации “, съобщи на 13 юни министър председателят в изявление за държавната телевизия ЕРТ с претекст, че съглашението не изисква смяна в гръцката конституция, само че изисква конституционно преразглеждане в Скопие. Изглеждаше оптимист, че договорката ще мине през гръцкия парламент и по този начин ще нападна главната съпротива.
„ Историята ще ме съди “, сподели тогава Ципрас пред ЕРТ, само че месеци по-късно нещата наподобяват друго и министър председателят е обезпокоен. Когато поставиш под опасност житейската вероятност на един народ и националното му самочувствие, хората стават антиевропейци, тъй като страдат от липса на работа, от липса на приходи, от липса на бъдеще. Непредвидими са. Това се случва в Гърция.
Друг отровен детайл за Ципрас е, че държавното управление не устоя публичния тест за справяне с бедствия. Библейските пожари и техните жертви като черна сянка надвиснаха над политическия неуспех и публичният яд към момента не е овладян. Гръцкият министър председател съобщи, че поема цялата политическа отговорност за пожарите. Опита се да почисти неуспеха с рокади в държавното управление като разшири политическия му диапазон възрастово и със спътници от други партии, само че народът продължава да е неудовлетворен.
Пропадна и проектът му за обилните тържества, планувани за излизане на страната от европейското „ иго “. Народът не усети финала на „ завършилата “ рецесия. Обявените проекти на държавното управление за понижаване на налозите след привършване на политиката на бюджетни икономии, осъществяваща се по искане на интернационалните кредитори надали ще смъкнат данъчното задължение, което скочи на най-високото ниво във връзка с Брутният вътрешен продукт в актуалната гръцка история и надвишава 27 %. Скоростта на „ данъчния потрес “ не е записана в никоя друга страна на еврозоната. В Гърция единствено за осем години това съответствие набъбна с цели 7 процентни пункта.
Несгодите на най-младия гръцки министър председател не стопират до тук. Заплахата на съдружния му сътрудник от националистическата партия АНЕЛ Панос Каменнос за „ избори или референдум “ по отношение на Преспанското съглашение с претекст, че би трябвало да бъде утвърдено от гръцкия народ единодушието за смяна на името „ Бивша югославска република Македония “ на „ Северна Македония “, също го изправя пред пропастта „ предварителни избори “. Правителството има гаранционен период за одобрение на съглашението до септември 2019 година
Ципрас е заобиколен от политически пропасти и замисля да се избавя с референдум. Ако проектът му се реализира и бъде изпълнено изискването на водача на АНЕЛ и боен министър Панос Каменос, тогава няма да има съдружен бракоразвод сред СИРИЗА и АНЕЛ и по този начин главната от клатещите се колони за рухване на държавното управление ще бъде укрепена.
Чрез референдума министър председателят Ципрас цели да разцепи също и опозиционната Нова Демокрация (официалната й позиция е против сделката), да се възползва от поддръжката по този въпрос на водача на лявоцентриската партия „ Потами “ Ставрос Теодоракис и да раздели демократична аудитория, която поддържа Кирякос Мицотакис, само че не е съгласна с позицията му за Скопие. Така или другояче резултатът от референдума няма да бъде обвързващ, а задачите реализирани.
В същото време министър председателят на Скопие Зоран Заев се готви за референдум на 30 септември и се пробва да убеди жителите си, че с утвърждението на съглашението от Преспа ще бъдат отворени вратите за консолидиране на Северна Македония в най-голямата отбранителна организация на планетата и в Европейски Съюз.
Продължението ще зависи от резултата на референдума. Възможното утвърждение на Преспанското съглашение от народа на БЮРМ на референдума се чака да размени идната официална процедура за преразглеждане на конституцията, защото е подозрително дали ще има депутати, които ще подценен волята на народа.
Трябва да се означи, че западните сили се стремят по всевъзможен начин изгодите да са на страната на Зоран Заев. Въпреки лекия превес на „ да “ – съгласно досегашните социалогически изследвания – в идния референдум на 30 септември съществува сериозна угриженост по отношение на скептицизма, царяш в Скопие и следствията, до които може да докара.
Ще има ли избори „ три в едно “
Ситуацията следи от близко и Европейски Съюз в лицето на еврокомисаря по разширението Йоханес Хан, с интензивни контакти сред Брюксел, Вашингтон и БЮРМ. Не е загадка, че на Запад се надяват, даже в последната минута, да се обезпечи растящата победа на „ да “ на референдума. По това време, малко преди или след приключването на процедурите за утвърждението от страна на Скопие, се чака Алексис Ципрас да приложи проекта си за референдум в Гърция, с който да разцепи опозицията и избегне предварителни избори най-малко до май 2019 година, когато се чака да направи „ три в едно “.- европейски, парламентарни и локални избори дружно.
Независимо от този ход, сегашното за държавното управление продължава да е изключително токсично след смъртоносните пожари в Мати-Атики, а и изгодите от напускането на меморандумите не са забележими. Социологическите изследвания демонстрират спад на доверие към ръководещата партия и безусловно изборно владичество на опозиционната „ Нова Демокрация “ в лицето на водача й Кирякос Мицотакис.
„ Няма да организирам референдум и не се опасявам от манифестации “, съобщи на 13 юни министър председателят в изявление за държавната телевизия ЕРТ с претекст, че съглашението не изисква смяна в гръцката конституция, само че изисква конституционно преразглеждане в Скопие. Изглеждаше оптимист, че договорката ще мине през гръцкия парламент и по този начин ще нападна главната съпротива.
„ Историята ще ме съди “, сподели тогава Ципрас пред ЕРТ, само че месеци по-късно нещата наподобяват друго и министър председателят е обезпокоен. Когато поставиш под опасност житейската вероятност на един народ и националното му самочувствие, хората стават антиевропейци, тъй като страдат от липса на работа, от липса на приходи, от липса на бъдеще. Непредвидими са. Това се случва в Гърция.
Друг отровен детайл за Ципрас е, че държавното управление не устоя публичния тест за справяне с бедствия. Библейските пожари и техните жертви като черна сянка надвиснаха над политическия неуспех и публичният яд към момента не е овладян. Гръцкият министър председател съобщи, че поема цялата политическа отговорност за пожарите. Опита се да почисти неуспеха с рокади в държавното управление като разшири политическия му диапазон възрастово и със спътници от други партии, само че народът продължава да е неудовлетворен.
Пропадна и проектът му за обилните тържества, планувани за излизане на страната от европейското „ иго “. Народът не усети финала на „ завършилата “ рецесия. Обявените проекти на държавното управление за понижаване на налозите след привършване на политиката на бюджетни икономии, осъществяваща се по искане на интернационалните кредитори надали ще смъкнат данъчното задължение, което скочи на най-високото ниво във връзка с Брутният вътрешен продукт в актуалната гръцка история и надвишава 27 %. Скоростта на „ данъчния потрес “ не е записана в никоя друга страна на еврозоната. В Гърция единствено за осем години това съответствие набъбна с цели 7 процентни пункта.
Несгодите на най-младия гръцки министър председател не стопират до тук. Заплахата на съдружния му сътрудник от националистическата партия АНЕЛ Панос Каменнос за „ избори или референдум “ по отношение на Преспанското съглашение с претекст, че би трябвало да бъде утвърдено от гръцкия народ единодушието за смяна на името „ Бивша югославска република Македония “ на „ Северна Македония “, също го изправя пред пропастта „ предварителни избори “. Правителството има гаранционен период за одобрение на съглашението до септември 2019 година
Ципрас е заобиколен от политически пропасти и замисля да се избавя с референдум. Ако проектът му се реализира и бъде изпълнено изискването на водача на АНЕЛ и боен министър Панос Каменос, тогава няма да има съдружен бракоразвод сред СИРИЗА и АНЕЛ и по този начин главната от клатещите се колони за рухване на държавното управление ще бъде укрепена.
Чрез референдума министър председателят Ципрас цели да разцепи също и опозиционната Нова Демокрация (официалната й позиция е против сделката), да се възползва от поддръжката по този въпрос на водача на лявоцентриската партия „ Потами “ Ставрос Теодоракис и да раздели демократична аудитория, която поддържа Кирякос Мицотакис, само че не е съгласна с позицията му за Скопие. Така или другояче резултатът от референдума няма да бъде обвързващ, а задачите реализирани.
В същото време министър председателят на Скопие Зоран Заев се готви за референдум на 30 септември и се пробва да убеди жителите си, че с утвърждението на съглашението от Преспа ще бъдат отворени вратите за консолидиране на Северна Македония в най-голямата отбранителна организация на планетата и в Европейски Съюз.
Продължението ще зависи от резултата на референдума. Възможното утвърждение на Преспанското съглашение от народа на БЮРМ на референдума се чака да размени идната официална процедура за преразглеждане на конституцията, защото е подозрително дали ще има депутати, които ще подценен волята на народа.
Трябва да се означи, че западните сили се стремят по всевъзможен начин изгодите да са на страната на Зоран Заев. Въпреки лекия превес на „ да “ – съгласно досегашните социалогически изследвания – в идния референдум на 30 септември съществува сериозна угриженост по отношение на скептицизма, царяш в Скопие и следствията, до които може да докара.
Ще има ли избори „ три в едно “
Ситуацията следи от близко и Европейски Съюз в лицето на еврокомисаря по разширението Йоханес Хан, с интензивни контакти сред Брюксел, Вашингтон и БЮРМ. Не е загадка, че на Запад се надяват, даже в последната минута, да се обезпечи растящата победа на „ да “ на референдума. По това време, малко преди или след приключването на процедурите за утвърждението от страна на Скопие, се чака Алексис Ципрас да приложи проекта си за референдум в Гърция, с който да разцепи опозицията и избегне предварителни избори най-малко до май 2019 година, когато се чака да направи „ три в едно “.- европейски, парламентарни и локални избори дружно.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ