Проф. Калин Янакиев: Слави Трифонов е актьор, а Бойко Борисов - сценарист
Гражданите в България би трябвало да схванат, че политическите избори са разнообразни от изборите за любим. Слави Трифонов мъчно може да повтори триумфа на Бойко Борисов, тъй като той отсъства от политическата сцена. Партиите вид „ фенклубове “ се нуждаят от своята звезда. Трифонов е единствено реализатор, до момента в който Борисов, с изключение на реализатор, е и сценарист, споделя философът проф. Калин Янакиев в разбор за БГНЕС.
Има доста прилики, само че и доста разлики сред сегашната обстановка, основала се след парламентарните избори на 4 април, и обстановката опреди 31 години, когато гласувахме за 7 Велико Народно заседание. Общото е, че и тогава, и през днешния ден една немалка част от хората гласоподаваха за края на едно много дълготрайно статукво. След 10 ноември 1989 година хората се прощаваха с едно дълголетно и тоталитарно статукво. Това, с което през днешния ден съвсем 1 милион български жители желаят да се простят, наподобява по някакъв метод на епохата на Тодор Живков. Самият министър председател Бойко Борисов през последните години замязя на Тодор Живков и като нрав, и като евтина тарикатщина, и като хвалби, които хората започнаха да възприемат по същия метод като вятър и мъгла, както възприемаха непрекъснатите триумфи на развития социализъм по времето на Живков. Хората започнаха да се простят със същия възторг, фестивалност и подигравка с Бойко Борисов, както се прощаваха с Тодор Живков. Дотук обаче е приликата, тъй като обстановката, която се сътвори след 4 април е надалеч по-сложна и по-различна.
Трудната смяна
През миналите повече от 30 години българската народна власт завоюва много неща, с много неща си казахме довиждане. Днес обаче е мъчно да се разделим със настоящето статукво, тъй като то има своите многочислени клиенти. Не споделям последователи, а клиенти, тъй като почналата като фенклуб на Бойко Борисов партия ГЕРБ, прилика с фенклуба на Слави Трифонов в днешно време, последователно се трансформира в една гигантска клиентела, която съумя да изземе даже остарялата клиентела на Българска социалистическа партия и на нейните остарели фрагменти, заради тази причина мъчно можем да се извиним с нея без един съдбоносен и всеобщ избор.
В това отношение обстановката отново си наподобява с онази след 1989 година, тъй като и тогава имаше един доста огромен оптимизъм – прощаваме се, край, свършихме. Първите избори бяха извоювани от Българска социалистическа партия, тъй като всички фестивално-прощаващи се с епохата „ Тодор Живков “ по площадите не дооценяваха, че над 1 милион души в България бяха членове на Българска комунистическа партия. Те се почувстваха застрашени от някакво сриване и се получи противоположния резултат.
Борисов е сценарист, а Трифонов – единствено реализатор
Слави Трифонов и „ ИТН “ мъчно могат да повторят триумфа на Борисов, тъй като Трифонов физически отсъства. Една партия вид „ Бойко Борисов “, която поражда като фенклуб, се нуждае безусловно от звездата на фенклуба. Следователно партията на Слави Трифонов мъчно може да повтори този триумф, защото той не участва. Има и една основна разлика и тук би трябвало да призная на Бойко Борисов, че той е не просто реализатор на своята роля, той е и своят сценарист. Той е и сценарист, и реализатор, самичък си написа сюжетите, фигуративно казано. Борисов е импровизиран, до момента в който Трифонов е реализатор, а сценаристите му стоят зад него, нямат същата известност като него, не са тези икони какъвто е Слави Трифонов, и затова не могат да лидират в същинския смисъл на думата.
Гласуваме за "симпатяги “, а не за месии
За разлика от доста анализатори, не бих използвал думата избавител за Трифонов, а една друга дума, която в последно време се набива в съзнанието ми – това е „ фенклуб “. Не може в България хората да не престават да нямат ясното схващане, че политическите избори са разнообразни от избори за любим. Това не са избори за подиума, а различен тип. В този смисъл не можеш да гласуваш за някой, тъй като е симпатяга. Това не е политически избор. Многобройни са хората, които гласоподаваха за Слави Трифонов, и които гласоподават навръх този принцип.
Ако попитате типичния гласоподавател на „ ИТН “: За какво гласувахте на тези избори, първият отговор ще бъде: Да падне Бойко Борисов. Добре, вторият въпрос: А като падне Бойко Борисов какво желаете? Ами да пристигна Слави. Накрая третият въпрос: А като пристигна Слави какво очаквате? Отговорът най-вероятно би бил: Ами да бъде Слави!
Най-жалкото е, че в България не престават да гласоподават на правилото на фенклуба. Тук най-вероятно е една от най-дълбоките вини на Бойко Борисов. Той внедри този метод на гласоподаване. Гласува се не тъй като партия ГЕРБ е дясна или лява, а за Борисов, който доста добре им споделя нещата, доста добре се държи и е звезда. За страдание, нещата не престават, въпреки и в по-малки мащаби. За Трифонов въпреки всичко гласоподаваха единствено 17%, до момента в който Борисов се ползваше с доста по-мощна изборна поддръжка. Но в случай че съберем гласовете на клиентелата на Борисов и гласовете на фенклуба на Слави Трифонов, ние получаваме едно солидно болшинство от хора, които не гласоподават политически. Българите не гласоподават за месии, а за тарикати, за симпатяги, за нашия човек, само че това не са политически избори, заради тая причина сме в неприятно състояние.
Не можеш да пребориш статуквото с гласовете на статуквото
"Демократична България “ е единствената партия от така наречените протестни партии, както започнаха да ги назовават, която има някаква стратегия, която има някаква визия, приказва за някакви промени в решаващи сфери на българския политически живот. И в този смисъл тя, несъмнено, не е просто партия на митинга, както редица казионни медии я дефинират, тъй като една от нейните съставляващи ДСБ е по-отдавнашна партия, в сравнение с партията на господин Борисов. Така, че това е една стратегия за смяна на статуквото в България. Уви, тя няма тази електорална мощност сега, с цел да може да реализира сходна смяна.
На тези избори наблюдавахме едно солидно гласоподаване срещу десетилетното статукво и тук нямам поради единствено ГЕРБ, абонираната за второ място, когато не е първа, Българска социалистическа партия също загуби мощност, Движение за права и свободи значително загуби своя капацитет да бъде безконечен и подмолен диригент. Върху тези три партии бе нанесен удар – това е един явен сигнал, който хората дадоха. За страдание, не съумяха всички да се обединят към тази идея и заради тази причина задачата е на половина изпълнена. Статуквото е стопирано, то не може да ръководи, само че и тези, които желаят да смъкват статуквото нямат задоволителна мощ. Двете групи са взаимно парализирани. Поради тази причина, за разлика от мнозина, които започнаха да се подиграват и ще продължат да се подиграват – нищо не могат да създадат тези в този парламент, бих призовал да бъдем малко по-трезви – а, какво могат да създадат в този парламент? Партиите на статуквото нищо не могат да създадат, първо, тъй като са съперничещи между тях клиентели и тъй като хората ги удариха, те нямат задоволително количество гласове. Какво могат да създадат другите, за които непрекъснато издевателстват – що не вземете да извършите държавно управление? Тези три обединения против статуквото разполагат с 92 депутати. За държавно управление са нужни 121.
Не можеш да преборваш статуквото благодарение на гласовете на статуквото. Поради тази причина започнах да се отнасям малко по-спокойно към тези връщания на мандатите. Въпреки всички опасности, които следват от едни скорошни нови избори, наподобява това е пътят. Не знаем какво ще се случи. Не знаем дали статуквото ще бъде победено, тъй като има воля за това, или статуквото ще победи, тъй като то към момента има мощ да продължи да съществува.
Елит против народ
Интелектуалците се отдръпнаха от политиката освен поради манталитетна нецензурност, която внедри ГЕРБ, те се отдръпнаха и поради нещо, което е извънредно рисково и заслужава обстоен разбор. В България започнаха да проникват фашизоидни настроения. Един от ранните признаци на фашизоидността е разделянето на хайлайф и народ и тяхното опълчване, стигматизирането на елита. Елитниците, жълтопаветниците, умните и красивите – всичко това са определяния, които целят някого, който афишират за хайлайф и който поради това стигматизират, възпявайки и въздигайки някакъв митичен народ – народът е умен, народът е обичаен, народът е почвата и кръвта, преданието, та дори и християнските обичаи започнаха да му преписват в последно време. Елитът е безроден, извратен в днешно време, алчен, далечен от националните сетива. Така са работили при настъплението на нацизма в Германия, по същия метод общо взето работи и другият тип тоталитаризъм – комунистическият, и там народът се опоетизира, а елитът слугува някому – било на фашистите и така нататък През последните 4 години това стартира да се внедрява и в България, изключително с наличието на по този начин наречените патриотични партии в Народно събрание.
Има доста прилики, само че и доста разлики сред сегашната обстановка, основала се след парламентарните избори на 4 април, и обстановката опреди 31 години, когато гласувахме за 7 Велико Народно заседание. Общото е, че и тогава, и през днешния ден една немалка част от хората гласоподаваха за края на едно много дълготрайно статукво. След 10 ноември 1989 година хората се прощаваха с едно дълголетно и тоталитарно статукво. Това, с което през днешния ден съвсем 1 милион български жители желаят да се простят, наподобява по някакъв метод на епохата на Тодор Живков. Самият министър председател Бойко Борисов през последните години замязя на Тодор Живков и като нрав, и като евтина тарикатщина, и като хвалби, които хората започнаха да възприемат по същия метод като вятър и мъгла, както възприемаха непрекъснатите триумфи на развития социализъм по времето на Живков. Хората започнаха да се простят със същия възторг, фестивалност и подигравка с Бойко Борисов, както се прощаваха с Тодор Живков. Дотук обаче е приликата, тъй като обстановката, която се сътвори след 4 април е надалеч по-сложна и по-различна.
Трудната смяна
През миналите повече от 30 години българската народна власт завоюва много неща, с много неща си казахме довиждане. Днес обаче е мъчно да се разделим със настоящето статукво, тъй като то има своите многочислени клиенти. Не споделям последователи, а клиенти, тъй като почналата като фенклуб на Бойко Борисов партия ГЕРБ, прилика с фенклуба на Слави Трифонов в днешно време, последователно се трансформира в една гигантска клиентела, която съумя да изземе даже остарялата клиентела на Българска социалистическа партия и на нейните остарели фрагменти, заради тази причина мъчно можем да се извиним с нея без един съдбоносен и всеобщ избор.
В това отношение обстановката отново си наподобява с онази след 1989 година, тъй като и тогава имаше един доста огромен оптимизъм – прощаваме се, край, свършихме. Първите избори бяха извоювани от Българска социалистическа партия, тъй като всички фестивално-прощаващи се с епохата „ Тодор Живков “ по площадите не дооценяваха, че над 1 милион души в България бяха членове на Българска комунистическа партия. Те се почувстваха застрашени от някакво сриване и се получи противоположния резултат.
Борисов е сценарист, а Трифонов – единствено реализатор
Слави Трифонов и „ ИТН “ мъчно могат да повторят триумфа на Борисов, тъй като Трифонов физически отсъства. Една партия вид „ Бойко Борисов “, която поражда като фенклуб, се нуждае безусловно от звездата на фенклуба. Следователно партията на Слави Трифонов мъчно може да повтори този триумф, защото той не участва. Има и една основна разлика и тук би трябвало да призная на Бойко Борисов, че той е не просто реализатор на своята роля, той е и своят сценарист. Той е и сценарист, и реализатор, самичък си написа сюжетите, фигуративно казано. Борисов е импровизиран, до момента в който Трифонов е реализатор, а сценаристите му стоят зад него, нямат същата известност като него, не са тези икони какъвто е Слави Трифонов, и затова не могат да лидират в същинския смисъл на думата.
Гласуваме за "симпатяги “, а не за месии
За разлика от доста анализатори, не бих използвал думата избавител за Трифонов, а една друга дума, която в последно време се набива в съзнанието ми – това е „ фенклуб “. Не може в България хората да не престават да нямат ясното схващане, че политическите избори са разнообразни от избори за любим. Това не са избори за подиума, а различен тип. В този смисъл не можеш да гласуваш за някой, тъй като е симпатяга. Това не е политически избор. Многобройни са хората, които гласоподаваха за Слави Трифонов, и които гласоподават навръх този принцип.
Ако попитате типичния гласоподавател на „ ИТН “: За какво гласувахте на тези избори, първият отговор ще бъде: Да падне Бойко Борисов. Добре, вторият въпрос: А като падне Бойко Борисов какво желаете? Ами да пристигна Слави. Накрая третият въпрос: А като пристигна Слави какво очаквате? Отговорът най-вероятно би бил: Ами да бъде Слави!
Най-жалкото е, че в България не престават да гласоподават на правилото на фенклуба. Тук най-вероятно е една от най-дълбоките вини на Бойко Борисов. Той внедри този метод на гласоподаване. Гласува се не тъй като партия ГЕРБ е дясна или лява, а за Борисов, който доста добре им споделя нещата, доста добре се държи и е звезда. За страдание, нещата не престават, въпреки и в по-малки мащаби. За Трифонов въпреки всичко гласоподаваха единствено 17%, до момента в който Борисов се ползваше с доста по-мощна изборна поддръжка. Но в случай че съберем гласовете на клиентелата на Борисов и гласовете на фенклуба на Слави Трифонов, ние получаваме едно солидно болшинство от хора, които не гласоподават политически. Българите не гласоподават за месии, а за тарикати, за симпатяги, за нашия човек, само че това не са политически избори, заради тая причина сме в неприятно състояние.
Не можеш да пребориш статуквото с гласовете на статуквото
"Демократична България “ е единствената партия от така наречените протестни партии, както започнаха да ги назовават, която има някаква стратегия, която има някаква визия, приказва за някакви промени в решаващи сфери на българския политически живот. И в този смисъл тя, несъмнено, не е просто партия на митинга, както редица казионни медии я дефинират, тъй като една от нейните съставляващи ДСБ е по-отдавнашна партия, в сравнение с партията на господин Борисов. Така, че това е една стратегия за смяна на статуквото в България. Уви, тя няма тази електорална мощност сега, с цел да може да реализира сходна смяна.
На тези избори наблюдавахме едно солидно гласоподаване срещу десетилетното статукво и тук нямам поради единствено ГЕРБ, абонираната за второ място, когато не е първа, Българска социалистическа партия също загуби мощност, Движение за права и свободи значително загуби своя капацитет да бъде безконечен и подмолен диригент. Върху тези три партии бе нанесен удар – това е един явен сигнал, който хората дадоха. За страдание, не съумяха всички да се обединят към тази идея и заради тази причина задачата е на половина изпълнена. Статуквото е стопирано, то не може да ръководи, само че и тези, които желаят да смъкват статуквото нямат задоволителна мощ. Двете групи са взаимно парализирани. Поради тази причина, за разлика от мнозина, които започнаха да се подиграват и ще продължат да се подиграват – нищо не могат да създадат тези в този парламент, бих призовал да бъдем малко по-трезви – а, какво могат да създадат в този парламент? Партиите на статуквото нищо не могат да създадат, първо, тъй като са съперничещи между тях клиентели и тъй като хората ги удариха, те нямат задоволително количество гласове. Какво могат да създадат другите, за които непрекъснато издевателстват – що не вземете да извършите държавно управление? Тези три обединения против статуквото разполагат с 92 депутати. За държавно управление са нужни 121.
Не можеш да преборваш статуквото благодарение на гласовете на статуквото. Поради тази причина започнах да се отнасям малко по-спокойно към тези връщания на мандатите. Въпреки всички опасности, които следват от едни скорошни нови избори, наподобява това е пътят. Не знаем какво ще се случи. Не знаем дали статуквото ще бъде победено, тъй като има воля за това, или статуквото ще победи, тъй като то към момента има мощ да продължи да съществува.
Елит против народ
Интелектуалците се отдръпнаха от политиката освен поради манталитетна нецензурност, която внедри ГЕРБ, те се отдръпнаха и поради нещо, което е извънредно рисково и заслужава обстоен разбор. В България започнаха да проникват фашизоидни настроения. Един от ранните признаци на фашизоидността е разделянето на хайлайф и народ и тяхното опълчване, стигматизирането на елита. Елитниците, жълтопаветниците, умните и красивите – всичко това са определяния, които целят някого, който афишират за хайлайф и който поради това стигматизират, възпявайки и въздигайки някакъв митичен народ – народът е умен, народът е обичаен, народът е почвата и кръвта, преданието, та дори и християнските обичаи започнаха да му преписват в последно време. Елитът е безроден, извратен в днешно време, алчен, далечен от националните сетива. Така са работили при настъплението на нацизма в Германия, по същия метод общо взето работи и другият тип тоталитаризъм – комунистическият, и там народът се опоетизира, а елитът слугува някому – било на фашистите и така нататък През последните 4 години това стартира да се внедрява и в България, изключително с наличието на по този начин наречените патриотични партии в Народно събрание.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ