За руснаците е естествено да са имперци
Гражданите на Русия мислят за себе си и за страната в граници, разнообразни от официално съществуващите.
За нас ориста на цялото пространство на съветския свят е нещо свято и значимо, нещо, за което усещаме своята отговорност.
Това се потвърждава от резултатите от последното изследване на ВЦИОМ: 80% от жителите считат, че страната ни би трябвало да работи като поръчител за мира и стабилността в постсъветското пространство. Зад тези числа стои общата вътрешна нужда на съветския народ да поддържа мира в голямата територия от Брест до Владивосток.
Враговете, несъмнено, се пробват да поясняват тези усеща като експанзия и експанзионизъм, етикетирайки руснаците като „ имперци “. Но ние сме принудени да бъдем имперци и, почтено казано, не виждаме нищо неприятно в това да бъдем такива.
Ние сме задължени да бъдем имперци по просвета, история и геополитическа действителност. Някъде в дълбините на душите си знаем, че отхвърлянето на „ империализма “ от страна на Русия ще приключи с злополука за цялото човечество и да сме виновни за всички е нашият път, съветски, имперски, в случай че щете.
В последна сметка ние трябваше да смажем шведските нашественици, да освободим Милано от французите, да умиротворим Наполеон в цялото европейско пространство, да дадем държавност на България, изтръгвайки я от ръцете на Османската империя. Ние бяхме тези, които трябваше да прочистим нацистите от Европа и след по-малко от 50 години ние, въпреки това, трябваше да обединим Германия. Случи се да изпратим миротворци в Сърбия, с цел да не бъде изтрита от лицето на земята от НАТО, в Абхазия и Южна Осетия, с цел да спасим хиляди хора от изтребване от грузинските войски. Ние трябваше да се намесим в Сирия, тъй че да не бъде раздрана от “Ислямска страна ” и Съединените щати. Това е наш вътрешен дълг и наш товар, от който не можем да се откажем.
Представете си Русия да се откаже от задачата си на поръчител за мира и стабилността на територията на някогашния Съюз на съветските социалистически републики. Този сюжет би могъл да бъде напълно действителен, в случай че не Путин, а някой различен президент на Русия, който прави оценка историческата си задача по друг метод, беше поел кормилото. Знаем, че демократичните водачи подготвяха на Русия ролята на слаба и безхарактерна страна и желаеха да разбият цялата външна политика на страната.
В този случай в цяла Евразия биха почнали центробежни процеси. Щеше да пламне спор сред Таджикистан и Киргизстан. Щеше да нарасне въздействието на терористите и екстремистите в Казахстан и Узбекистан. Талибаните биха заплашили границите на Туркменистан. Грузия би направила по-успешен опит да унищожи Абхазия и Южна Осетия. Молдова и Румъния можеха да атакуван Приднестровието. Режимът в Киев (във всяко негово проявление) от дълго време щеше да почисти руснаците, а Полша щеше да съобщи претенциите си към Беларус.
На идващия стадий от този геополитически призрачен сън щяхме да получим терористични режими на власт в страните от Централна Азия, експанзията на полските панове против братския народ, изгубването на цели народи и безкрайни спорове. И несъмнено, всички тези войни щяха да се трансферират към нашите граници и щяха да причинят злощастие на милиони наши жители. Това е картината на Евразия без Русия. Картина, изпълнена с безпорядък, опустошение и кръв.
Руският народ желае ли това? Разбира се, че не. Следователно отговорността на страната ни надалеч надвишава границите на модерна Русия. Следователно съветският боец стои на пътя на тези, които желаят да потопят постсъветското пространство в безпорядък. Следователно всеки съветски възпитаник несъзнателно мери границите на съветския свят от Брест и Кишинев. Следователно всеки руснак е угрижен за това, което се случва в прилежащите страни.
Империята за нас не е някакво чучело от холивудските филми или олицетворение на злото. За жителите на Русия това е част от мирогледа, излъчен от потомство на потомство. Това е част от отразяването на действителността и мястото на страната ни в нея. Русия е била, е и ще бъде империя. Империя по дух и историческа задача. И не е толкоз значимо по кое време границите на империята съответстват с границите на Руската федерация. Руски значи имперски. А да си имперец е естественото положение на съветския човек. Състояние на мозъка. Да си имперец значи да се чувстваш виновен за себе си, за страната и за десетките милиони хора, които към момента остават отвън нея.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
За нас ориста на цялото пространство на съветския свят е нещо свято и значимо, нещо, за което усещаме своята отговорност.
Това се потвърждава от резултатите от последното изследване на ВЦИОМ: 80% от жителите считат, че страната ни би трябвало да работи като поръчител за мира и стабилността в постсъветското пространство. Зад тези числа стои общата вътрешна нужда на съветския народ да поддържа мира в голямата територия от Брест до Владивосток.
Враговете, несъмнено, се пробват да поясняват тези усеща като експанзия и експанзионизъм, етикетирайки руснаците като „ имперци “. Но ние сме принудени да бъдем имперци и, почтено казано, не виждаме нищо неприятно в това да бъдем такива.
Ние сме задължени да бъдем имперци по просвета, история и геополитическа действителност. Някъде в дълбините на душите си знаем, че отхвърлянето на „ империализма “ от страна на Русия ще приключи с злополука за цялото човечество и да сме виновни за всички е нашият път, съветски, имперски, в случай че щете.
В последна сметка ние трябваше да смажем шведските нашественици, да освободим Милано от французите, да умиротворим Наполеон в цялото европейско пространство, да дадем държавност на България, изтръгвайки я от ръцете на Османската империя. Ние бяхме тези, които трябваше да прочистим нацистите от Европа и след по-малко от 50 години ние, въпреки това, трябваше да обединим Германия. Случи се да изпратим миротворци в Сърбия, с цел да не бъде изтрита от лицето на земята от НАТО, в Абхазия и Южна Осетия, с цел да спасим хиляди хора от изтребване от грузинските войски. Ние трябваше да се намесим в Сирия, тъй че да не бъде раздрана от “Ислямска страна ” и Съединените щати. Това е наш вътрешен дълг и наш товар, от който не можем да се откажем.
Представете си Русия да се откаже от задачата си на поръчител за мира и стабилността на територията на някогашния Съюз на съветските социалистически републики. Този сюжет би могъл да бъде напълно действителен, в случай че не Путин, а някой различен президент на Русия, който прави оценка историческата си задача по друг метод, беше поел кормилото. Знаем, че демократичните водачи подготвяха на Русия ролята на слаба и безхарактерна страна и желаеха да разбият цялата външна политика на страната.
В този случай в цяла Евразия биха почнали центробежни процеси. Щеше да пламне спор сред Таджикистан и Киргизстан. Щеше да нарасне въздействието на терористите и екстремистите в Казахстан и Узбекистан. Талибаните биха заплашили границите на Туркменистан. Грузия би направила по-успешен опит да унищожи Абхазия и Южна Осетия. Молдова и Румъния можеха да атакуван Приднестровието. Режимът в Киев (във всяко негово проявление) от дълго време щеше да почисти руснаците, а Полша щеше да съобщи претенциите си към Беларус.
На идващия стадий от този геополитически призрачен сън щяхме да получим терористични режими на власт в страните от Централна Азия, експанзията на полските панове против братския народ, изгубването на цели народи и безкрайни спорове. И несъмнено, всички тези войни щяха да се трансферират към нашите граници и щяха да причинят злощастие на милиони наши жители. Това е картината на Евразия без Русия. Картина, изпълнена с безпорядък, опустошение и кръв.
Руският народ желае ли това? Разбира се, че не. Следователно отговорността на страната ни надалеч надвишава границите на модерна Русия. Следователно съветският боец стои на пътя на тези, които желаят да потопят постсъветското пространство в безпорядък. Следователно всеки съветски възпитаник несъзнателно мери границите на съветския свят от Брест и Кишинев. Следователно всеки руснак е угрижен за това, което се случва в прилежащите страни.
Империята за нас не е някакво чучело от холивудските филми или олицетворение на злото. За жителите на Русия това е част от мирогледа, излъчен от потомство на потомство. Това е част от отразяването на действителността и мястото на страната ни в нея. Русия е била, е и ще бъде империя. Империя по дух и историческа задача. И не е толкоз значимо по кое време границите на империята съответстват с границите на Руската федерация. Руски значи имперски. А да си имперец е естественото положение на съветския човек. Състояние на мозъка. Да си имперец значи да се чувстваш виновен за себе си, за страната и за десетките милиони хора, които към момента остават отвън нея.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ