Ивайло Нойзи Цветков: Съдбата на Халите и културните паметници ми е кауза |
Градската среда и опазването на архитектурното завещание постоянно са били тематики, по които Ивайло Нойзи Цветков е бил зает. стана мотив Нойзи още веднъж да бъде издирван от медиите събеседник. Потърсихме го и ние и като с наш досегашен създател си приказваме на " ти ".
Защо те вълнува ориста на Халите?
Първо, да описвам рамката: вълнува ме ориста и развиването на цялата централна градска среда в моята родна София, и изключително така наречен “стар следосвобожденски център “, където попадат и Халите. Той има потребност от незабавно модернистко облагородяване, само че – наблягам – най-много посредством оптималното допустимо архитектурно предпазване и родовата градска памет и последователност. Боря се поредно още от 90-те за въпросното развиване – даже ще дам съответен образец от 1999-та, когато в сп. „ Егоист “ дружно с интернационалния стилист Емилиян Събев и група архитекти изготвихме план за превръщането на така наречен „ Мавзолей “ в изложба за модерно българско изкуство, в контраст на концепцията за взривяването му. Доста модернистки план и напълно „ в час “ за времето си, прочее. Разбира се, не успяхме по най-различни административни и политически аргументи (не забравяйте и подтекста на времето), по тази причина преглеждам настоящия съответен план за Халите като продължение на тази културна борба. И по-точно, по какъв начин да „ омъжим “ положителните частни планове за нужните културни регулации.
Какъв е методът да се подсигурява триумфа на един подобен капиталов план?
Много ясно – посредством следващ цивилен, общински и държавен надзор (от страна на културното министерство). Както и посредством чести оценки за развиването на плана – и, несъмнено, гласност във всеки един стадий.
Ти подкрепяш плана. Кои са враговете му съгласно теб и за какво те не го утвърждават?
Подкрепям плана най-много тъй като се срещнах в елементи с него, изключително в частта му за възобновяване на постройката на Халите в истинския й тип отпреди 111 години, плюс превъзходни планове като основаване на цифров музей на София в приземната част. Що се отнася до враговете му, ще кажа две неща: първо, като културолог, че възцаряването на персоналните отзиви над обстоятелствата е част от трагизма и последващия капиталов ступор в изискванията на закъснялата при нас Четвърта цифрова гражданска война, и второ, че при невъзможността на община и страна да се погрижат, съм уверен апологет на тезата, че частният интерес е единственият избавителен. Пак наблягам, при мощен надзор.
Каква би трябвало да е ролята на гражданското общество и по какъв начин да се разграничи популизма от нужния надзор?
Възможно най-ангажирана. Ние малко живеем „ личен фейсбук-живот “ в долния десен ъгъл на Европа и сме неволни жертви на повсеместния „ цифров “ хейт, по тази причина ще дам образец с сходен проблем отпреди години в датския град Одензе и родната къща на великия повествовател Ханс-Кристиан Андерсен. Датска компания реставрира въпросната къща и я трансформира в „ частен “ музей, посещаван от над половин милион туристи годишно. Така се прави със знаковите здания.
Какво е бъдещето на Халите? Какви са другите възможности, в случай че " Кауфланд " не поеме развиването им?
Аз не знам дали скоро сте били в нашите Хали – бъдещето без вложител по моему е мудна съсипия. Между другото, имам и още западни наблюдения и образци – Les Halles в Париж, най-големият закрит пазар във френската столица от времето на Бурбоните (между другото, нашите „ Хали “ са кръстени таман на Les Halles, единствено че е привнесено с другояче отпадащото на френски „ х “). Още през далечната 1971 парижката община, в публично-частно партньорство с Уестфийлд, даде зелена светлина за реновиране на паметната постройка – и когато за пръв път стъпих там през 1984, а и неведнъж след това, видях изгодите от това частен вложител да се грижи като добър собственик, в сходство с регулациите. Donc, т.е. затова, с опрощение за френския, по моему няма работеща опция. И един културен съвет: да не обръщаме внимание на популистките тежнения в тази ситуация, тъй като популизмът – културен или подсказан политически – в никакъв случай не е довел до нещо положително, в цялата ни история. Нека да се обединим за една чудесна идея, като софиянци, и да забележим по какъв начин някой прави нещо хубаво за многострадална София, най-накрая. И не поставям смешно дребосъче.
Защо те вълнува ориста на Халите?
Първо, да описвам рамката: вълнува ме ориста и развиването на цялата централна градска среда в моята родна София, и изключително така наречен “стар следосвобожденски център “, където попадат и Халите. Той има потребност от незабавно модернистко облагородяване, само че – наблягам – най-много посредством оптималното допустимо архитектурно предпазване и родовата градска памет и последователност. Боря се поредно още от 90-те за въпросното развиване – даже ще дам съответен образец от 1999-та, когато в сп. „ Егоист “ дружно с интернационалния стилист Емилиян Събев и група архитекти изготвихме план за превръщането на така наречен „ Мавзолей “ в изложба за модерно българско изкуство, в контраст на концепцията за взривяването му. Доста модернистки план и напълно „ в час “ за времето си, прочее. Разбира се, не успяхме по най-различни административни и политически аргументи (не забравяйте и подтекста на времето), по тази причина преглеждам настоящия съответен план за Халите като продължение на тази културна борба. И по-точно, по какъв начин да „ омъжим “ положителните частни планове за нужните културни регулации.
Какъв е методът да се подсигурява триумфа на един подобен капиталов план?
Много ясно – посредством следващ цивилен, общински и държавен надзор (от страна на културното министерство). Както и посредством чести оценки за развиването на плана – и, несъмнено, гласност във всеки един стадий.
Ти подкрепяш плана. Кои са враговете му съгласно теб и за какво те не го утвърждават?
Подкрепям плана най-много тъй като се срещнах в елементи с него, изключително в частта му за възобновяване на постройката на Халите в истинския й тип отпреди 111 години, плюс превъзходни планове като основаване на цифров музей на София в приземната част. Що се отнася до враговете му, ще кажа две неща: първо, като културолог, че възцаряването на персоналните отзиви над обстоятелствата е част от трагизма и последващия капиталов ступор в изискванията на закъснялата при нас Четвърта цифрова гражданска война, и второ, че при невъзможността на община и страна да се погрижат, съм уверен апологет на тезата, че частният интерес е единственият избавителен. Пак наблягам, при мощен надзор.
Каква би трябвало да е ролята на гражданското общество и по какъв начин да се разграничи популизма от нужния надзор?
Възможно най-ангажирана. Ние малко живеем „ личен фейсбук-живот “ в долния десен ъгъл на Европа и сме неволни жертви на повсеместния „ цифров “ хейт, по тази причина ще дам образец с сходен проблем отпреди години в датския град Одензе и родната къща на великия повествовател Ханс-Кристиан Андерсен. Датска компания реставрира въпросната къща и я трансформира в „ частен “ музей, посещаван от над половин милион туристи годишно. Така се прави със знаковите здания.
Какво е бъдещето на Халите? Какви са другите възможности, в случай че " Кауфланд " не поеме развиването им?
Аз не знам дали скоро сте били в нашите Хали – бъдещето без вложител по моему е мудна съсипия. Между другото, имам и още западни наблюдения и образци – Les Halles в Париж, най-големият закрит пазар във френската столица от времето на Бурбоните (между другото, нашите „ Хали “ са кръстени таман на Les Halles, единствено че е привнесено с другояче отпадащото на френски „ х “). Още през далечната 1971 парижката община, в публично-частно партньорство с Уестфийлд, даде зелена светлина за реновиране на паметната постройка – и когато за пръв път стъпих там през 1984, а и неведнъж след това, видях изгодите от това частен вложител да се грижи като добър собственик, в сходство с регулациите. Donc, т.е. затова, с опрощение за френския, по моему няма работеща опция. И един културен съвет: да не обръщаме внимание на популистките тежнения в тази ситуация, тъй като популизмът – културен или подсказан политически – в никакъв случай не е довел до нещо положително, в цялата ни история. Нека да се обединим за една чудесна идея, като софиянци, и да забележим по какъв начин някой прави нещо хубаво за многострадална София, най-накрая. И не поставям смешно дребосъче.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ