Христо Христов реди юбилейна изложба в Градската художествена галерия - Варна
Градската художествена изложба “Борис Георгиев ” - Варна показва от 18 май до 6 юни галерия на едно от одобрените варненски имена в актуалното българско изкуство - Христо Христов. Авторът е известен и със своите статуи, и от ден на ден със своите платна живопис, които през годините добиват ясно изразен нереален изказ. Изложбата има прочут детайл на равносметка, тъй като е юбилейна - отбелязва 60-годишнината на актьора. Включва над 25 статуи, към 40 платна живопис, измежду които и по-големи формати, основани най-вече в последните десетина години.
Събитието е подкрепено от Община Варна.
Исках да покажа повече по-нови неща - от това, което сътворявам сега. Много малко са старите творби - тях ги вардя за по-нататък, за другите годишнини (смее се). Човек в тази възраст стартира да се замисля, само че не е ретроспективна изложбата, има време. За скулптурите съм избрал и по-стари произведения - от последните 15-20 години, само че ще има и нови, които в този момент съм правил, до момента в който в живописта всичко е от последните пет години, даже множеството ще бъдат от последната година. Имам в ателието някои остарели работи живопис, които са били и в чужбина на изложения, само че не желая още да ги демонстрирам във Варна. Пазя ги. Искам в тази галерия да се види какво работя в този момент.
Как определяте посоката си в живописта от последните години?
Станах малко по-цветен, по-буен, вместо да усмирявам с годините, аз по-буйно взех да рисувам.
С повече независимост?
Да, с повече независимост - фигурите започнаха да поизчезват, по-абстрактни станаха нещата. То е нужда, човек не може да управлява това. Както самата картина желае, по този начин я правиш.
Как виждате този 5-годишен интервал в посоката на цялото Ви творчество?
Аз се усещам добре в нещата, които върша, доставят ми наслаждение, това е най-важното, не съм се замислял какво да бъде и по какъв начин да бъде. Интересен ми е цветът, доста ми е забавен. Преди отделях внимание повече на рисунката, повече на формата, а в този момент - на цвета. В скулптурата процесите са по-бавни, там е по-сложно.
Там продължавате една много дълга линия.
Е, в случай че се проследят работите от студентския ми интервал, има промени, само че по-късно в действителност последвам една линия. Чувствам се добре в това, което върша сега. За мен това е най-важното, на драго сърце го върша, нямам самообладание да дойда в ателието.
В кой миг решавате по какъв начин ще се изразявате - дали като ваятел, или като живописец?
Когато се уморя от глината, гипса, бронза - от този поминък, ми се прищява малко да се отдалеча, да върша нещо друго. Така си виждаш нещата от отдалеченост. После пък противоположното - от живописта се връщам към скулптурата. Някои работи, мислиш, че би трябвало още да ги работиш, само че като ги оставиш да престоят няколко месеца, виждаш, че тя е подготвена работата, няма какво да я пипаш повече. Човек се пренасища, има други неща, преяжда с едно, след това желае нещо друго към този момент..., не знам при другите по какъв начин е, само че при мен е по този начин - когато върша статуя, ми се рисува, когато рисувам, ми се работи статуя.
Вие сте късметлия, тъй като можете да се изразявате и по двата метода.
Преди рисувах на хартия, първата ми галерия във Варна беше на хартия, само че един сътрудник ми сподели: “Ти за какво не ги направиш на платно тези неща? ” Първо в “Буларт ” бях посочил на хартия огромни формати - в действителност и хартията е забавна.
Скулпторите обичат рисунката...
Да, рисунката е в основата на всичко. Докато си пиеш кафето, една рисунка може да ти даде концепцията. Тя е спонтанна, не я мислиш, ръката те води като че ли от единствено себе си.
Какво друго с изключение на ръката Ви води в тематиките, кое буди Вашето ентусиазъм?
Всичко може да ти повлияе, с цел да направиш една работа. Една детска игра може да ти даде концепция да направиш статуя. В последните години положителните връзки ми работят доста позитивно на работата, има ли негативни страсти, не мога да работя. Когато всичко е умерено, идва ти по-силно предпочитание за работа.
Христо Христов
Христо Христов е роден на 22 май 1963 година във Варна. През 1982 година приключва Специализираното учебно заведение за художествена обработка на камъка в село Кунино. През 1994 година приключва компетентност „ Скулптура “ в Националната художествена академия в София, където е студент на проф. Димитър Бойков. От същата година е член на СБХ.
От 1994 година излага творбите си в изложба Georg на остров Зюлт, Германия. През 1996 година, в столичната изложба „ Макта “, показва своята първа независима галерия. Автор е на статуетката на годишните награди „ Спортен Икар “ на фондация “Български спорт “, които създава от 1977 година През 2000 година става лауреат на премията „ Златно перо “ за принос към българската просвета. Участва и в няколко симпозиума по статуя – „ Море от форми “ (2002, 2003) в Златни пясъци, Международен симпозиум – камък (2003), Вунсидел, Германия и други През 2002 година негови пластики са включени в общата галерия в постройката на Европейския парламент в Брюксел (в кабинета на еврокомисаря по разширението на Европейски Съюз Гюнтер Ферхойген). Сред монументалните произведения, направени от статуя, е и пластиката, която от 2003 година е експонирана в двора на Националното музикално учебно заведение „ Любомир Пипков “, София. През 2019 година бронзовата пластика „ Полет “ на Христо Христов е сложена на площад " Атлантическа взаимност " в градинката до Градската художествена изложба във Варна. Творбата е част от сбирката „ Музей навън “ в морския град.
Христо Христов е лауреат на Първа премия в състезанието „ Регионални награди „ Алианц България “ за статуя 2010, както и на Първа премия от Биеналето на дребни форми в Плевен.
Изложби:
2021 - независима галерия, изложба Le Papillon, Варна.
2020 - независима галерия, Художествен музей “Георги Велчев ”, Варна.
2018 - независима галерия, Градска художествена изложба - Варна.
2015 - „ По-високо от Слънцето “ Heoher als Die Sonne, БКИ Дом „ Витгенщайн “, Виена.
2015 - „ По-високо от Слънцето “ Heoher als Die Sonne, БКИ в Прага.
2013 - Посолство на Република България, Хага, Холандия.
2013 - независима галерия, абатство Свети Адалберт, Холандия.
2011 - независима галерия, изложба Le Papillon, Варна.
2009 - независима галерия, изложба „ 1908 “, София.
2009 - независима галерия, изложба „ Аросита “, София.
2008 - независима галерия, изложба Le Papillon, Варна.
2006 - независима галерия, Кметство на град Бон, Германия.
2005 - независима галерия, Български културен институт в Берлин, Германия.
2004 - независима галерия, изложба „ Буларт “, Варна.
2002 - независима галерия, изложба „ Артамонцев “, София.
2001 - показва свои произведения в изложба Celine, Париж, Франция.
2001 - независима галерия в хотел Hilton, София.
2000 - независима галерия, изложба „ Цар Освободител “, София.
1999 - независима галерия, Български културен институт в Берлин, Германия.
1998 - независима галерия, изложба „ 3.14 “, Берген, Норвегия.
1996 - независима галерия, Обединена българска банка, София.
Събитието е подкрепено от Община Варна.
Исках да покажа повече по-нови неща - от това, което сътворявам сега. Много малко са старите творби - тях ги вардя за по-нататък, за другите годишнини (смее се). Човек в тази възраст стартира да се замисля, само че не е ретроспективна изложбата, има време. За скулптурите съм избрал и по-стари произведения - от последните 15-20 години, само че ще има и нови, които в този момент съм правил, до момента в който в живописта всичко е от последните пет години, даже множеството ще бъдат от последната година. Имам в ателието някои остарели работи живопис, които са били и в чужбина на изложения, само че не желая още да ги демонстрирам във Варна. Пазя ги. Искам в тази галерия да се види какво работя в този момент.
Как определяте посоката си в живописта от последните години?
Станах малко по-цветен, по-буен, вместо да усмирявам с годините, аз по-буйно взех да рисувам.
С повече независимост?
Да, с повече независимост - фигурите започнаха да поизчезват, по-абстрактни станаха нещата. То е нужда, човек не може да управлява това. Както самата картина желае, по този начин я правиш.
Как виждате този 5-годишен интервал в посоката на цялото Ви творчество?
Аз се усещам добре в нещата, които върша, доставят ми наслаждение, това е най-важното, не съм се замислял какво да бъде и по какъв начин да бъде. Интересен ми е цветът, доста ми е забавен. Преди отделях внимание повече на рисунката, повече на формата, а в този момент - на цвета. В скулптурата процесите са по-бавни, там е по-сложно.
Там продължавате една много дълга линия.
Е, в случай че се проследят работите от студентския ми интервал, има промени, само че по-късно в действителност последвам една линия. Чувствам се добре в това, което върша сега. За мен това е най-важното, на драго сърце го върша, нямам самообладание да дойда в ателието.
В кой миг решавате по какъв начин ще се изразявате - дали като ваятел, или като живописец?
Когато се уморя от глината, гипса, бронза - от този поминък, ми се прищява малко да се отдалеча, да върша нещо друго. Така си виждаш нещата от отдалеченост. После пък противоположното - от живописта се връщам към скулптурата. Някои работи, мислиш, че би трябвало още да ги работиш, само че като ги оставиш да престоят няколко месеца, виждаш, че тя е подготвена работата, няма какво да я пипаш повече. Човек се пренасища, има други неща, преяжда с едно, след това желае нещо друго към този момент..., не знам при другите по какъв начин е, само че при мен е по този начин - когато върша статуя, ми се рисува, когато рисувам, ми се работи статуя.
Вие сте късметлия, тъй като можете да се изразявате и по двата метода.
Преди рисувах на хартия, първата ми галерия във Варна беше на хартия, само че един сътрудник ми сподели: “Ти за какво не ги направиш на платно тези неща? ” Първо в “Буларт ” бях посочил на хартия огромни формати - в действителност и хартията е забавна.
Скулпторите обичат рисунката...
Да, рисунката е в основата на всичко. Докато си пиеш кафето, една рисунка може да ти даде концепцията. Тя е спонтанна, не я мислиш, ръката те води като че ли от единствено себе си.
Какво друго с изключение на ръката Ви води в тематиките, кое буди Вашето ентусиазъм?
Всичко може да ти повлияе, с цел да направиш една работа. Една детска игра може да ти даде концепция да направиш статуя. В последните години положителните връзки ми работят доста позитивно на работата, има ли негативни страсти, не мога да работя. Когато всичко е умерено, идва ти по-силно предпочитание за работа.
Христо Христов
Христо Христов е роден на 22 май 1963 година във Варна. През 1982 година приключва Специализираното учебно заведение за художествена обработка на камъка в село Кунино. През 1994 година приключва компетентност „ Скулптура “ в Националната художествена академия в София, където е студент на проф. Димитър Бойков. От същата година е член на СБХ.
От 1994 година излага творбите си в изложба Georg на остров Зюлт, Германия. През 1996 година, в столичната изложба „ Макта “, показва своята първа независима галерия. Автор е на статуетката на годишните награди „ Спортен Икар “ на фондация “Български спорт “, които създава от 1977 година През 2000 година става лауреат на премията „ Златно перо “ за принос към българската просвета. Участва и в няколко симпозиума по статуя – „ Море от форми “ (2002, 2003) в Златни пясъци, Международен симпозиум – камък (2003), Вунсидел, Германия и други През 2002 година негови пластики са включени в общата галерия в постройката на Европейския парламент в Брюксел (в кабинета на еврокомисаря по разширението на Европейски Съюз Гюнтер Ферхойген). Сред монументалните произведения, направени от статуя, е и пластиката, която от 2003 година е експонирана в двора на Националното музикално учебно заведение „ Любомир Пипков “, София. През 2019 година бронзовата пластика „ Полет “ на Христо Христов е сложена на площад " Атлантическа взаимност " в градинката до Градската художествена изложба във Варна. Творбата е част от сбирката „ Музей навън “ в морския град.
Христо Христов е лауреат на Първа премия в състезанието „ Регионални награди „ Алианц България “ за статуя 2010, както и на Първа премия от Биеналето на дребни форми в Плевен.
Изложби:
2021 - независима галерия, изложба Le Papillon, Варна.
2020 - независима галерия, Художествен музей “Георги Велчев ”, Варна.
2018 - независима галерия, Градска художествена изложба - Варна.
2015 - „ По-високо от Слънцето “ Heoher als Die Sonne, БКИ Дом „ Витгенщайн “, Виена.
2015 - „ По-високо от Слънцето “ Heoher als Die Sonne, БКИ в Прага.
2013 - Посолство на Република България, Хага, Холандия.
2013 - независима галерия, абатство Свети Адалберт, Холандия.
2011 - независима галерия, изложба Le Papillon, Варна.
2009 - независима галерия, изложба „ 1908 “, София.
2009 - независима галерия, изложба „ Аросита “, София.
2008 - независима галерия, изложба Le Papillon, Варна.
2006 - независима галерия, Кметство на град Бон, Германия.
2005 - независима галерия, Български културен институт в Берлин, Германия.
2004 - независима галерия, изложба „ Буларт “, Варна.
2002 - независима галерия, изложба „ Артамонцев “, София.
2001 - показва свои произведения в изложба Celine, Париж, Франция.
2001 - независима галерия в хотел Hilton, София.
2000 - независима галерия, изложба „ Цар Освободител “, София.
1999 - независима галерия, Български културен институт в Берлин, Германия.
1998 - независима галерия, изложба „ 3.14 “, Берген, Норвегия.
1996 - независима галерия, Обединена българска банка, София.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ