Звярът от Жеводан
Градът Жеводан бил безшумно и насаме планинско кътче в южна Франция преди през 1764 година да се появи кръвожадният звяр, който убива повече от 3000 души – най-често дами и деца.
Първият човек забелязвал звяра е млада жена, която се грижела за добитъка си, когато била нападната. За благополучие животните, за които се грижела, съумели да прогонят звяра и тя да остане невредима. Следващата му цел обаче, нямала този шанс. Малко по-късно през 1764 година юноша на име Жан Буле бил погубен от животното.
Повече от 100 смъртни случая, при които жертвите били издрани с нещо като остри зъби и нокти, били приписани на звяра. Новините за ужасното смъртоносно страшилище привлякло вниманието на обществеността. Пресата непрекъснато оповестява в детайли за нападенията, описвайки звяра като сходно на вълк създание с червеникава и черна четина, необятни гърди, голяма уста и доста остри зъби.
Първоначално локалните управляващи, предвождани от Жан Баптист Дюхам, събират група от към 30 000 доброволци, които да заловят и убият чудовището. Те даже оферират заплащане, равняващо се на годишната заплата на голяма част от популацията на града за всеки, който успее да убие звяра. Но макар сериозните опити на жителите на Жеводан, офанзивите на чудовището не стопират.
Проблемът станал толкоз сериозен, че привлякъл вниманието на царя. Луи XV изпраща двама професионални ловци на вълци – Жан Шарл д‘Еневал и сина му Жан-Франсоа, които имали задачата да убият звяра. Те прекарали 4 месеца в опити да изпълнят сполучливо своята задача, само че планинският терен затруднявал напредването им и те не съумели да заловят чудовището.
Царят приключва задачата им и на тяхно място изпраща личния си охранител – Франсоа Антоан. Антоан и неговият екип от мъже съумели да убият вълк, който бил висок 80 сантиметра и дълъг цели 170 сантиметра дълъг. Те получават премията си от Луи XV и за къс интервал от време терорът над популацията на Жеводан бил преустановен.
Атаките обаче се възобновяват и след всяко нахлуване описанието на звяра ставало все по-фантастично от последното. Някои твърдели, че той имал свръхестествени качества, други, че можел да се движи на задните си крайници, а трети – че бил на половина вълк, на половина човек. Масовата нервност се засилвала, а повторна помощ от Луи XV нямало, по тази причина локалните вземат решение да се съберат и да решат казуса си един път вечно сами. Местен фермер на име Жан Каст излежавал присъда в пандиза, само че бил освободен, с цел да се включи в екипа и да залови звяра.
Жан Каст прострелва и убива огромен вълк и получава самопризнание за убийството на звяра от Жеводан, с което се поставя завършек на терора. Според някои митове стомахът на чудовището било отворено, а в него имало човешки остатъци – повода, заради която хората сметнали, че Каст е умъртвил същинския звяр.
Макар че офанзивите над жителите на Жедован стопират, хората не доближават до консенсус по отношение на това какъв тъкмо е бил звярът. Дебатите сред учени и историци не престават даже до през днешния ден. Каквато и да е истината, чудовището към момента не е забравено. То се трансформира в известна история, по която са основани голям брой книги, филми и телевизионни излъчвания.
