Град Селебрейшън – утопията на Disney
Град Селебрейшън (от англ. celebration – празнуване) в началото е умислен от Уолт Дисни по-различно, в сравнение с е сегашният град. Уолтър си показва „ перфектения “ град на бъдещето, в който технологията и действителният живот са в хомогенна и незабележима симбиоза, а всички вероятни грижиха са посрещнати. Тази концепция е послужила за основа на парка Епкот в Дисни ленд, само че Майкъл Айснер (изпълнителен шеф на Disney по това време) си показва Селебрейшън като сборен облик на класическия американски град, носталгично местенце, което да връща хората в (предполага се) едно по-добро време.
Кадър от откриващата гала на Епкот, 1 октомври 1981
Селебрейшън не отговаряше навръх първичните проекти на Уолт за футуристичен град под голям стъклен купол, само че той е умислен с концепцията за основаване на едно напълно, утопично общество; град, който да гледа с великански розови очила към предишното.
Селебрейшън има класическия американски тип, който се пази (както ще видим) извънредно прецизно
Построен единствено на няколко благи от Магическото кралство върху гробище на алигатори, Селебрейшън би трябвало да бъде „ съвършен “ и по тази причина компанията не пести пари. Тя харчи към 2,5 милиарда $, с цел да извърши визията си. Наемат се едни от най-големите архитектурни мозъци, които да проектират всяка постройка в града. Хора като Робърт Вентури и Сезар Пели проектират здания даже толкоз елементарни като банки и пощенски станции. Към тях Disney наема и специалисти по градоустройство и графични дизайнери, които да съблюдават къде ще бъдат строени постройките и по какъв начин са декорирани. Например, компания за графичен дизайн е натоварена със задачата да сътвори табели, които да указват кое в коя посока е из града. Disney е толкоз впечатлена от работа им, че наемат същата компания да проектира и други неща като капаците на шахтите и маркировката из градския парк.
В този ред на мисли, може би най-изненадващото нещо за Селебрейшън е, че дълги години нищо в града не е брандирано. В Селебрейшън няма билбордове, няма известни заведения, няма реклама. По подигравка на ориста Disney, една от най-големите мегакомпании на Земята, употребява точно това, с цел да продава парцели на евентуални поданици, преди планът да отвори порти в средата на 90-те години.
Пазарската улица
През идващите няколко години цените постепенно стартират да падат и през днешния ден те са почти изравнени със междинните цени на жилищата в района. Що се отнася до това какъв брой хора живеят там: съгласно последното броене от 2010 година сега в града живеят 7 247 поданици. Официалният уеб страница на Селебрейшън обаче показва друга цифра – към 9 000. По отношение на демографията градът се състои от към 90% бели поданици (в съпоставяне с към 58% в близките райони) като съвсем няма човек, който не е във връзка, което може се дължи на Декларацията на заветите.
Декларацията на заветите е документ от 166 страници, който бъдещите поданици на Селебрейшън би трябвало да подпишат. Така те се съгласяват да съблюдават редица правила, които включват: по какъв начин можете да паркирате колата си пред къщата; какъв брой огромни е позволено да са храстите ви; какъв тип компост е разрешено да се използва; какъв брой кора би трябвало да има към избрани растения; възбрана повече от двама души да спят в една и съща спалня; домакински любим може да бъде изгонен от града без експлицитното позволение на притежателя на дома, в случай че се смята, че основава проблеми, и още необикновен брой други ограничавания, правила и забрани. Разбира се, както сподели Айснер, когато Disney отвори града: „ Първият принцип на Селебрейшън е, че никой не е задължен да живее там. “
Като приказваме за неестественост, крайностите, до които Disney стига при градежа, с цел да бъде града „ съвършен “, са просто поразителни. Из целия град има пластмасови дървета, в които има високоговорители, от които свири асансьорна музика от 40-те и 50-те години. През зимата постоянно се пуска подправен сняг. Всяка есен се внасят мъртви листа и шума, с цел да наподобява градът по-живописен. През 90-те години даже се носят клюки, че Disney наема артисти да се разхождат из мястото, единствено с цел да наподобява по-приветливо за бъдещите купувачи. Компанията също се опита да накара хората постоянно да организират събирания на верандите си и по този начин да се социализират, само че напъните й са най-вече несполучливи. Както означи един от жителите: „ Обществото не работи по този начин. Хората желаеха вместо това да си седят у дома и да гледат телевизия. “
През 2003 година Disney продава огромна част от Селебрейшън на частен покупател, a от 2004 година съвсем нищо от него към този момент не е благосъстоятелност на корпорацията. Това става за смут на мнозина живущи, които се опасяваха, че утопията им ще се трансформира в предградие като всяко друго като ги няма от Disney. Това за в този момент обаче не се е случило, най-много с помощта на Декларацията, която още е в действие и на самите поданици, които се борят против всяка смяна със зъби и нокти.
