Експериментът с град Ногалес разделен с ограда показва защо едни нации са богати, а други се провалят
Град Ногалес в Северна Америка е разграничен с ограда, сходно на Източен и Западен Берлин.
В Северната част Ногалес е в Съединени американски щати, в южната в Мексико.
Това е естествен експеримент, който демонстрира за какво някои страни са по-успешни и хората в тях живеят по-дълго и по-добре, в сравнение с в други.
Подобна е била обстановката и в Западен и Източен Берлин, в Северна и Южна Корея, в Западна и Източна Европа.
На север от оградата се намира американският град Ногалес, Аризона; южно от него се намира мексиканският град Ногалес, Сонора.
_%20327x%20557.png )
От американска страна междинният приход и продължителността на живота са доста по-високи, престъпността и корупцията са по-ниски, здравето и пътищата са по-добри.
Убийствата в мексиканския Ногалес са 6 пъти повече по отношение на Ногалес в Съединени американски щати, по отношение на броя на популацията.
При това единствено 2 % от закононарушенията в мексиканската част са последвани от наказателно обвиняване.
_%20293x%20556.png )
И въпреки всичко географската среда е идентична и на двете страни на оградата, а етническият състав на човешкото население е сходен.
Причините за тези разлики сред двамата Ногалес са разликите сред актуалните политически и стопански институции на Съединени американски щати и Мексико.
Този образец, който се разказва в проучването в книгата " Защо нациите се провалят " от Дарон Асемоглу и Джеймс Робинсън, илюстрира в дребен мащаб предмета на книгата. Силата, просперитетът и бедността на другите страни се разграничават доста по света.
Норвегия, най-богатата страна в света, е 496 пъти по-богата от Бурунди, най-бедната страна в света. Защо?
Това е централен въпрос на стопанската система. Различните икономисти имат разнообразни възгледи по отношение на относителното значение на изискванията и факторите, които вършат страните по-богати или по-бедни. Факторите, които те разискват най-вече, са по този начин наречените „ положителни институции “, които могат да бъдат избрани като закони и практики, които стимулират хората да работят интензивно, да станат стопански продуктивни и по този метод да обогатят себе си и своите страни. Те са в основата на анекдота за Ногалес и в центъра на „ Защо нациите се провалят “.
_%20287x%20548.png )
По думите на създателите:
Причината Ногалес, Аризона, да е доста по-богат от Ногалес, Сонора, е елементарна: това е заради доста другите институции от двете страни на границата, които основават доста разнообразни тласъци за жителите на Ногалес, Аризона, по отношение на Ногалес, Сонора. Сред положителните стопански институции, които стимулират хората да станат продуктивни, са отбраната на правата им на частна благосъстоятелност, предвидимото осъществяване на техните контракти, опциите за вложение и опазване на контрола върху парите им, контролът на инфлацията и отворен продан на валута. Например, хората са стимулирани да работят интензивно, в случай че имат благоприятни условия да влагат облагите си преференциално, само че не и в случай че имат малко такива благоприятни условия или в случай че облагите или облагите им евентуално ще бъдат иззети.
Най-силното доказателство в поддръжка на тази позиция идва от естествени опити, включващи граници: т.е. делене на идентична среда и в началото еднообразно човешко население от политическа граница, която в последна сметка води до делене на разнообразни стопански и политически институции, което основава разлики в благосъстоянието.
Освен Ногалес, образците включват контрастите сред Северна и Южна Корея и сред някогашната Източна и Западна Германия.
Много или множеството икономисти, в това число Acemoglu и Robinson, обобщават от тези образци за граничещи страни и вършат извода, че положителните институции също изясняват разликите в благосъстоянието сред нациите, които не са съседи и които се разграничават доста в своята географска среда и население. Няма подозрение, че положителните институции са значими за установяване на благосъстоянието на една страна. Но за какво някои страни се оказаха с положителни институции, до момента в който други не? Най-важният фактор зад тяхното пораждане е историческата дълготрайност на централизираното ръководство. До възхода на първите страни в света, започвайки към 3400 година прочие н. е., всички човешки общества са били групи, племена или вождове, без нито една от комплицираните стопански институции на държавните управления. Дългата история на държавното управление не подсигурява положителни институции, само че най-малко ги позволява; късата история ги прави доста малко евентуални. Човек не може просто ненадейно да вкара държавни институции и да чака хората да ги възприемат и да се откажат от тяхната дълга история на племенна организация.
Тази жестока действителност акцентира нещастието на актуалните народи, като Папуа Нова Гвинея, чиито общества до неотдавна бяха племенни. Петролните и минните компании там заплащат хонорари, предопределени за локалните земевладелци посредством селските водачи, само че водачите постоянно задържат възнагражденията за себе си. Това е по този начин, тъй като те са интернализирали практиката на своето общество, посредством която водачите на кланове преследват персоналните си ползи по отношение на ползите на личния си клан, вместо да съставляват ползите на всички. Различните продължителности на държавното управление по света са свързани с другата дълготрайност и продуктивност на земеделието, което е причина за възхода на държавните управления. Например, Европа стартира да придобива високопродуктивно селско стопанство преди 9000 години и държавно ръководство минимум преди 4000 години, само че субекваториална Африка закупи по-малко продуктивно селско стопанство едвам преди 2000 и 1800 години, а държавно ръководство даже по-скоро. Тези исторически разлики оказват голямо въздействие върху актуалното систематизиране на благосъстоянието. Ола Олсън и Дъглас Хибс демонстрираха, че като цяло нациите, в които селското стопанство е зародило преди доста хилядолетия - да вземем за пример европейските народи - са по-богати през днешния ден от нациите с по-кратка история на селското стопанство (напр. субекваториалните африкански нации) и че този фактор изяснява към половината от всички модерни национални разлики в благосъстоянието. Valerie Bockstette, Areendam Chanda и Louis Putterman потвърждават в допълнение, че в случай че се сравнят страни, които са били еднообразно небогати преди петдесет години (напр. Южна Корея и Гана), страните с дълга история на държавно ръководство (напр. Южна Корея) забогатяват по-бързо от тези с къса история (напр. Гана).
В Северната част Ногалес е в Съединени американски щати, в южната в Мексико.
Това е естествен експеримент, който демонстрира за какво някои страни са по-успешни и хората в тях живеят по-дълго и по-добре, в сравнение с в други.
Подобна е била обстановката и в Западен и Източен Берлин, в Северна и Южна Корея, в Западна и Източна Европа.
На север от оградата се намира американският град Ногалес, Аризона; южно от него се намира мексиканският град Ногалес, Сонора.
От американска страна междинният приход и продължителността на живота са доста по-високи, престъпността и корупцията са по-ниски, здравето и пътищата са по-добри.
Убийствата в мексиканския Ногалес са 6 пъти повече по отношение на Ногалес в Съединени американски щати, по отношение на броя на популацията.
При това единствено 2 % от закононарушенията в мексиканската част са последвани от наказателно обвиняване.
И въпреки всичко географската среда е идентична и на двете страни на оградата, а етническият състав на човешкото население е сходен.
Причините за тези разлики сред двамата Ногалес са разликите сред актуалните политически и стопански институции на Съединени американски щати и Мексико.
Този образец, който се разказва в проучването в книгата " Защо нациите се провалят " от Дарон Асемоглу и Джеймс Робинсън, илюстрира в дребен мащаб предмета на книгата. Силата, просперитетът и бедността на другите страни се разграничават доста по света.
Норвегия, най-богатата страна в света, е 496 пъти по-богата от Бурунди, най-бедната страна в света. Защо?
Това е централен въпрос на стопанската система. Различните икономисти имат разнообразни възгледи по отношение на относителното значение на изискванията и факторите, които вършат страните по-богати или по-бедни. Факторите, които те разискват най-вече, са по този начин наречените „ положителни институции “, които могат да бъдат избрани като закони и практики, които стимулират хората да работят интензивно, да станат стопански продуктивни и по този метод да обогатят себе си и своите страни. Те са в основата на анекдота за Ногалес и в центъра на „ Защо нациите се провалят “.
По думите на създателите:
Причината Ногалес, Аризона, да е доста по-богат от Ногалес, Сонора, е елементарна: това е заради доста другите институции от двете страни на границата, които основават доста разнообразни тласъци за жителите на Ногалес, Аризона, по отношение на Ногалес, Сонора. Сред положителните стопански институции, които стимулират хората да станат продуктивни, са отбраната на правата им на частна благосъстоятелност, предвидимото осъществяване на техните контракти, опциите за вложение и опазване на контрола върху парите им, контролът на инфлацията и отворен продан на валута. Например, хората са стимулирани да работят интензивно, в случай че имат благоприятни условия да влагат облагите си преференциално, само че не и в случай че имат малко такива благоприятни условия или в случай че облагите или облагите им евентуално ще бъдат иззети.
Най-силното доказателство в поддръжка на тази позиция идва от естествени опити, включващи граници: т.е. делене на идентична среда и в началото еднообразно човешко население от политическа граница, която в последна сметка води до делене на разнообразни стопански и политически институции, което основава разлики в благосъстоянието.
Освен Ногалес, образците включват контрастите сред Северна и Южна Корея и сред някогашната Източна и Западна Германия.
Много или множеството икономисти, в това число Acemoglu и Robinson, обобщават от тези образци за граничещи страни и вършат извода, че положителните институции също изясняват разликите в благосъстоянието сред нациите, които не са съседи и които се разграничават доста в своята географска среда и население. Няма подозрение, че положителните институции са значими за установяване на благосъстоянието на една страна. Но за какво някои страни се оказаха с положителни институции, до момента в който други не? Най-важният фактор зад тяхното пораждане е историческата дълготрайност на централизираното ръководство. До възхода на първите страни в света, започвайки към 3400 година прочие н. е., всички човешки общества са били групи, племена или вождове, без нито една от комплицираните стопански институции на държавните управления. Дългата история на държавното управление не подсигурява положителни институции, само че най-малко ги позволява; късата история ги прави доста малко евентуални. Човек не може просто ненадейно да вкара държавни институции и да чака хората да ги възприемат и да се откажат от тяхната дълга история на племенна организация.
Тази жестока действителност акцентира нещастието на актуалните народи, като Папуа Нова Гвинея, чиито общества до неотдавна бяха племенни. Петролните и минните компании там заплащат хонорари, предопределени за локалните земевладелци посредством селските водачи, само че водачите постоянно задържат възнагражденията за себе си. Това е по този начин, тъй като те са интернализирали практиката на своето общество, посредством която водачите на кланове преследват персоналните си ползи по отношение на ползите на личния си клан, вместо да съставляват ползите на всички. Различните продължителности на държавното управление по света са свързани с другата дълготрайност и продуктивност на земеделието, което е причина за възхода на държавните управления. Например, Европа стартира да придобива високопродуктивно селско стопанство преди 9000 години и държавно ръководство минимум преди 4000 години, само че субекваториална Африка закупи по-малко продуктивно селско стопанство едвам преди 2000 и 1800 години, а държавно ръководство даже по-скоро. Тези исторически разлики оказват голямо въздействие върху актуалното систематизиране на благосъстоянието. Ола Олсън и Дъглас Хибс демонстрираха, че като цяло нациите, в които селското стопанство е зародило преди доста хилядолетия - да вземем за пример европейските народи - са по-богати през днешния ден от нациите с по-кратка история на селското стопанство (напр. субекваториалните африкански нации) и че този фактор изяснява към половината от всички модерни национални разлики в благосъстоянието. Valerie Bockstette, Areendam Chanda и Louis Putterman потвърждават в допълнение, че в случай че се сравнят страни, които са били еднообразно небогати преди петдесет години (напр. Южна Корея и Гана), страните с дълга история на държавно ръководство (напр. Южна Корея) забогатяват по-бързо от тези с къса история (напр. Гана).
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ