„Мафията“ запорира банковата сметка на Киро Брейка
ГПК разрешава " екзекуция преди присъда " – разкош, чужд в същинските правови страни
Случаят с блокираните банкови сметки на известния влогър Кирил Вълков (Киро Брейка) провокира вълна от насмешки и мнения в обществените мрежи. Но в случай че оставим настрани личността на пострадалия и " войната " му с юрист Христо Расташки, на повърхността изплува една страшна диагноза за българската правна система. Диагноза, която визира всеки елементарен жител – от пенсионера до притежателя на дребен бизнес.
Презумпция за виновност по банкова сметка
В прочувственото си послание Вълков назова протичащото се " обеден грабеж " и " гнет ". И въпреки юридическият термин да е " поръчителство на предстоящ иск ", резултатът е тъкмо подобен. Българският Граждански процесуален кодекс (ГПК) съдържа " атомна бомба ", която може да бъде пусната върху всеки: опцията сметките ви да бъдат запорирани на мига, единствено тъй като някой твърди, че му дължите пари или сте го обидили.
Вълков е прав да бъде гневен. В една естествена правова страна това е неприемливо.
Защо в Лондон и Берлин това не може да се случи?
Ако " враговете " на Брейка бяха завели делата във Англия, щяха да се сблъскат със стена. Там заповедта за заледяване на активи (Freezing Order) се издава извънредно мъчно. Ищецът би трябвало да потвърди пред съдията не просто, че е афектиран, а че ответникът интензивно крие пари за машинация.
Нещо повече – в Съединени американски щати и Западна Европа, в случай че искаш да блокираш парите на някого преди края на делото, си задължен да внесеш голяма парична гаранция. Тя служи като застраховка: в случай че загубиш делото, парите ти отиват непосредствено при жертвата като обезщетение за напрежението и блокирания бизнес.
В България тази " спирачка " липсва. У нас запорът е на ниска цена и наличен " спорт ". Достатъчно е да убедиш областен арбитър (било то в Троян или Тутракан), че искът ти е " евентуален ", и системата сработва като гилотина.
Капанът без излаз
Най-циничното в обстановката е неналичието на " защитен клапан ". В Германия законът автоматизирано пази средствата, нужни за " непретенциозен живот ". В България запорът постоянно пада " на едро " върху всички сметки. Човек се озовава в обстановка, в която не може да си купи самун, не може да заплати на юрист, с цел да се отбрани, и не може да заплати тока си.
Това трансформира правосъдната система в съвършения инструмент за рекет. Не е нужно да осъдиш някого, с цел да го съсипеш. Достатъчно е да му запорираш сметките за година-две, до момента в който делото се точи. Тогава той самичък ще пристигна да моли за съглашение.
Днес е Киро, на следващия ден сте вие
Лесно е да се смеем на инфлуенсъри, когато попаднат в клопката на системата. Но истината е, че Киро Брейка сега е лицето на един систематичен недостатък. Това, което той назовава " мафия ", в действителност е текст в държавен вестник, гласуван от депутати, които в никакъв случай не са се сблъсквали с действителността.
Докато този текст съществува в настоящия си тип, никой не е застрахован. Всеки " шушляк " (по думите на Вълков) с добър юрист и малко пари за държавна такса може да трансформира живота ви в пъкъл. И то изцяло законно.
Така че, когато Киро Брейка крещи против " селските тарикати ", той крещи против една система, която от дълго време е не запомнила, че правото съществува, с цел да пази хората, а не да ги мачка.
Случаят с блокираните банкови сметки на известния влогър Кирил Вълков (Киро Брейка) провокира вълна от насмешки и мнения в обществените мрежи. Но в случай че оставим настрани личността на пострадалия и " войната " му с юрист Христо Расташки, на повърхността изплува една страшна диагноза за българската правна система. Диагноза, която визира всеки елементарен жител – от пенсионера до притежателя на дребен бизнес.
Презумпция за виновност по банкова сметка
В прочувственото си послание Вълков назова протичащото се " обеден грабеж " и " гнет ". И въпреки юридическият термин да е " поръчителство на предстоящ иск ", резултатът е тъкмо подобен. Българският Граждански процесуален кодекс (ГПК) съдържа " атомна бомба ", която може да бъде пусната върху всеки: опцията сметките ви да бъдат запорирани на мига, единствено тъй като някой твърди, че му дължите пари или сте го обидили.
Вълков е прав да бъде гневен. В една естествена правова страна това е неприемливо.
Защо в Лондон и Берлин това не може да се случи?
Ако " враговете " на Брейка бяха завели делата във Англия, щяха да се сблъскат със стена. Там заповедта за заледяване на активи (Freezing Order) се издава извънредно мъчно. Ищецът би трябвало да потвърди пред съдията не просто, че е афектиран, а че ответникът интензивно крие пари за машинация.
Нещо повече – в Съединени американски щати и Западна Европа, в случай че искаш да блокираш парите на някого преди края на делото, си задължен да внесеш голяма парична гаранция. Тя служи като застраховка: в случай че загубиш делото, парите ти отиват непосредствено при жертвата като обезщетение за напрежението и блокирания бизнес.
В България тази " спирачка " липсва. У нас запорът е на ниска цена и наличен " спорт ". Достатъчно е да убедиш областен арбитър (било то в Троян или Тутракан), че искът ти е " евентуален ", и системата сработва като гилотина.
Капанът без излаз
Най-циничното в обстановката е неналичието на " защитен клапан ". В Германия законът автоматизирано пази средствата, нужни за " непретенциозен живот ". В България запорът постоянно пада " на едро " върху всички сметки. Човек се озовава в обстановка, в която не може да си купи самун, не може да заплати на юрист, с цел да се отбрани, и не може да заплати тока си.
Това трансформира правосъдната система в съвършения инструмент за рекет. Не е нужно да осъдиш някого, с цел да го съсипеш. Достатъчно е да му запорираш сметките за година-две, до момента в който делото се точи. Тогава той самичък ще пристигна да моли за съглашение.
Днес е Киро, на следващия ден сте вие
Лесно е да се смеем на инфлуенсъри, когато попаднат в клопката на системата. Но истината е, че Киро Брейка сега е лицето на един систематичен недостатък. Това, което той назовава " мафия ", в действителност е текст в държавен вестник, гласуван от депутати, които в никакъв случай не са се сблъсквали с действителността.
Докато този текст съществува в настоящия си тип, никой не е застрахован. Всеки " шушляк " (по думите на Вълков) с добър юрист и малко пари за държавна такса може да трансформира живота ви в пъкъл. И то изцяло законно.
Така че, когато Киро Брейка крещи против " селските тарикати ", той крещи против една система, която от дълго време е не запомнила, че правото съществува, с цел да пази хората, а не да ги мачка.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ