Това място в Европа не е за изпускане: един много богат регион търси чужденци
Говорите ли белгийски? Не, тъй като подобен език няма. В Белгия се приказват три публични езика: френски, нидерландски и немски. Мнозина знаят, че южната част от страната, Валония, е френскоезична, а във Фландрия на север се приказва фламандски - на практика същият език като холандския/нидерландския в прилежащото кралство. По-малко прочут е обаче фактът, че в Белгия съществува още една равнопоставена езикова общественост: немскоезичната. Още през 18-ти век хората, живеещи в източната част на днешна Белгия, приказват немски диалекти. През Първата международна война те се бият на страната на Райха, само че Версайският кротичък контракт приписва тези територии на Белгия. Днес районът публично се споделя „ Немскоезична общност” и е прочут със съкращението DG. Много от хората там не харесват името.
Не желаят да ги бъркат с " Долче и Габана "
Името не харесва и Оливер Пааш, министър-председателят на Немскоезичната общественост. Според него районът се нуждае от ново име, с цел да подчертае тежестта си, а и обстоятелството, че - паралелно с Фландрия и Валония - е равнопоставена федерална провинция на Белгия. Защото когато чуят „ общност”, множеството хора въобще не си показват независима федерална територия със личен парламент и законодателство. „ А и съкращението DG незабавно се свързва с „ Долче и Габана” да вземем за пример. За имижда на нашия район това въобще не е хубаво”, прибавя Пааш.
„ Източна Белгия” - по този начин желае да се назовава в бъдеще Немскоезичната общественост DG. В съпоставяне с Фландрия и Валония (които сами по себе си не са изключително големи), този район е същинско джудже. Но неговите 77 хиляди жители си имат личен парламент, лична администрация, лични детски градини и учебни заведения, където се преподава на немски. Регионът граничи с Германия, с Люксембург, с Холандия и с Валония, а това, естествено, го трансформира в средище на разнообразни въздействия и култури. Източна Белгия се гордее и със мощната си стопанска система, безработицата тук е едвам седем %. Но популацията застарява, младежите са малко, а дефицитът на експерти става все по-осезаем, оплаква се министър председателят Пааш. Надеждата му е, че новото име ще направи района по-атрактивен.
" Прилежни сме като германците, само че живеем като французите "
„ Много ни трябват нови заселници. И по тази причина се опитваме да се представим пред света в най-благоприятна светлина.” Колкото повече хора схванат, че в Източна Белгия е хубаво, толкоз по-добре, показва Пааш и прибавя: „ Ние сме пресметливи като германците и живеем като французите. За нас с съображение се споделя, че сме доста прилежни и дисциплинирани. В същото време обаче умеем същински да се веселим.”
Немскоезичните белгийци честват карнавала тъкмо толкоз пъстро и бурно, колкото и германците в прилежащите федерални провинции. Тамошните хора всеобщо гледат футболните мачове от Бундеслигата, само че стане ли дума за национални тимове, постоянно викат за белгийските „ червени дяволи”. И от дълго време са привикнали с чувството, че са едно добре предпазено малцинство в периферията на Белгия. Тази роля даже им харесва. Както споделя Гюнтер Мателе, един от локалните хора: „ Имаме цялостна автономност. Чувстваме се супер, удовлетворени сме и живеем щастливо. Всичко е в действителност перфектно”.
Източник: Дойче Веле
Не желаят да ги бъркат с " Долче и Габана "
Името не харесва и Оливер Пааш, министър-председателят на Немскоезичната общественост. Според него районът се нуждае от ново име, с цел да подчертае тежестта си, а и обстоятелството, че - паралелно с Фландрия и Валония - е равнопоставена федерална провинция на Белгия. Защото когато чуят „ общност”, множеството хора въобще не си показват независима федерална територия със личен парламент и законодателство. „ А и съкращението DG незабавно се свързва с „ Долче и Габана” да вземем за пример. За имижда на нашия район това въобще не е хубаво”, прибавя Пааш.
„ Източна Белгия” - по този начин желае да се назовава в бъдеще Немскоезичната общественост DG. В съпоставяне с Фландрия и Валония (които сами по себе си не са изключително големи), този район е същинско джудже. Но неговите 77 хиляди жители си имат личен парламент, лична администрация, лични детски градини и учебни заведения, където се преподава на немски. Регионът граничи с Германия, с Люксембург, с Холандия и с Валония, а това, естествено, го трансформира в средище на разнообразни въздействия и култури. Източна Белгия се гордее и със мощната си стопанска система, безработицата тук е едвам седем %. Но популацията застарява, младежите са малко, а дефицитът на експерти става все по-осезаем, оплаква се министър председателят Пааш. Надеждата му е, че новото име ще направи района по-атрактивен.
" Прилежни сме като германците, само че живеем като французите "
„ Много ни трябват нови заселници. И по тази причина се опитваме да се представим пред света в най-благоприятна светлина.” Колкото повече хора схванат, че в Източна Белгия е хубаво, толкоз по-добре, показва Пааш и прибавя: „ Ние сме пресметливи като германците и живеем като французите. За нас с съображение се споделя, че сме доста прилежни и дисциплинирани. В същото време обаче умеем същински да се веселим.”
Немскоезичните белгийци честват карнавала тъкмо толкоз пъстро и бурно, колкото и германците в прилежащите федерални провинции. Тамошните хора всеобщо гледат футболните мачове от Бундеслигата, само че стане ли дума за национални тимове, постоянно викат за белгийските „ червени дяволи”. И от дълго време са привикнали с чувството, че са едно добре предпазено малцинство в периферията на Белгия. Тази роля даже им харесва. Както споделя Гюнтер Мателе, един от локалните хора: „ Имаме цялостна автономност. Чувстваме се супер, удовлетворени сме и живеем щастливо. Всичко е в действителност перфектно”.
Източник: Дойче Веле
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ