Константин Веселинов за ФрогНюз: AI ще върне времето и смисъла на...
Говорим с него в границите на изданието на, което този път бе отдадено на бизнеса, технологиите и хората в ерата на AI и Web3.
Както изяснява самият той, навлизането на изкуствения разсъдък в областта на сигурността към този момент не е въпрос на избор:
„ Това е като изгрева – той просто идва. Или се възползваш от това, че има изгрев и вършиш някаква работа, или седиш в пещерата и се оглеждаш плахо, че е изгряло слънцето “, споделя Веселинов.
Все повече компании и производители на принадлежности по киберсигурност внедряват AI. Но това води и до ново равнище на закани: офанзивите стават по-бързи, по-ефективни и по-трудни за засичане. Появяват се самостоятелни вируси, които се приспособяват, трансформират се, с цел да заобикалят отбраните.
„ Получава се AI против AI. Но изкуственият разсъдък самичък по себе си не е задоволителен. Важното е кой го образова, по какъв начин го употребява, накъде го насочва – всичко зависи от индивида “, акцентира специалистът.
Според него страната би трябвало интензивно да се включи в този развой и да насочи вниманието си към просветителната система:
„ Не би трябвало да разчитаме единствено на ентусиазма на хора, които сами се срещат с този комплициран инструмент. Трябва да научим децата по какъв начин да го употребяват вярно, с цел да са функционално по-грамотни. “
Веселинов, който е татко на две момчета, споделя, че днешните възпитаници са претрупани: учебно заведение, домашни, спорт. Но AI може да помогне, стига да се употребява вярно – не да написа домашни вместо тях, а да изяснява материал по понятен метод и да редуцира времето за асимилиране:
„ Ако министърът на образованието и този на електронното ръководство съберат екип от ИТ експерти, преподаватели по разнообразни предмети и създадат подготвени сътрудници на база образователната стратегия, учителят към този момент няма да е самичък. Той ще може да образова не 20, а 300 възпитаници персонализирано. Ще стане супервайзър – началник, а не просто преподавател. “
С помощта на изкуствения разсъдък образованието може да стане по-гъвкаво, по-достъпно и по-ефективно. Но би трябвало визия. „ Ако вземем ограничения в точния момент, ще можем да подкрепим учителите, да разтеглим достъпа до познание и да комбинираме изкуствения разсъдък с естествения. “
Веселинов не пести рецензия и към сегашната приложимост на AI от възпитаници:
„ Един прочут ми сподели, че синът му три месеца носил отлични оценки. Когато пристигнало контролното, се оказало, че не знае нищо. Писал си домашните с AI. Това е неправилен модел на потребление. “
Проблемът е систематичен – в класовете има по 30 възпитаници, които са на друго равнище, а учителят не може да се оправи с всички по едно и също време. Затова AI би могъл да поеме част от тежестта, да помогне с персонализацията на образованието.
„ Учителите се тормозят, че AI ще им вземе хляба. Няма. Той ще им помогне да си правят работата по-добре и с повече възпитаници. Ако за детето дилемите на дъската са неразбираеми, то стопира да слуша. Затова ни би трябвало платформа – онлайн, умна, с благоприятни условия за самоподготовка под наблюдаване на експерти. “
Веселинов е безапелационен:
„ Абсурдно е в средата на XXI в. да обсъждаме въвеждането на вяра в учебно заведение, вместо да приказваме за изкуствен интелект. Доста страни към този момент го вкарват. У нас – нищо. “
Недостигът на киберспециалисти е трагичен. Програмите са малко, няма стандартизация, а образованието постоянно е едва. AI може да помогне и тук – в профилирана подготовка и бързо наваксване на дефицити.
Веселинов споделя и за работата си с Националния тим по киберсигурност:
„ Това е самодейност на няколко запалянковци. При нас на квалификациите идват към 300 индивида, в Италия – над 5000. Да, те са по-големи, само че там има съществени селекции, академични тимове. Ние занапред образоваме участниците си. “
Въпреки това триумфите не липсват, а децата са стимулирани. Само че страната отсъства:
„ Смешно е – харчим пари защо ли не, само че за тези деца няма. А това е бъдещето на България. В международен мащаб главните тематики са AI и киберсигурност, а ние мислим по какъв начин да въведем вяра в учебно заведение. “
Експертът споделя, че се бори от години за въвеждане на киберсигурност в техническите гимназии:
„ Трябва методология, образователни предмети, образование, специалисти. Това, което се прави в този момент, е дилетанщина. Можем да взаимстваме модели или да създадем наши – няма значение. Важно е някой да стартира. Искам действителни стъпки от страната, не оправдания какъв брой е консервативна системата. Тя е такава, тъй като по този начин е направена. Да я създадем прогресивна. “
А дали България може да стане водещ хъб за киберсигурност?
„ Бих се радвал да го видя, само че трябват старания. Трябва инвестиция в образованието. Трябва да се каже гласно: желаеме това. На срещата на НАТО в Хага тематиката за киберсигурността беше категорично наранена. Но пирамидата стартира от образованието – не може бизнесът да образова от нулата. “
Вместо това частният бранш би трябвало да надгражда, да развива и да основава стойност. Но това е допустимо единствено когато има синергия с страната:
„ Много е значим таймингът. Това е като да отидеш на кино в 16 ч. с билет за 14 ч. – няма да те пуснат. Така сме и ние – закъсняваме. Вярно, политическа турбуленция има, само че концепцията за образованието би трябвало да е устойчива. Времето не чака. “
Константин Веселинов е измежду пионерите в киберсигурността в България и водеща фигура с над 20 години на практика опит в региона. Като шеф на CENTIO #Cybersecurity и водещ съветник по сигурността, той предлага стратегически взор върху уязвимостите на корпоративните системи и съответни решения за превъзмогването им.
Активен покровител за нововъведенията в образованието, Константин е съосновател на няколко юношески начинания, в това число образованието на Националния тим по киберсигурност на България.
Констанца Илиева
Както изяснява самият той, навлизането на изкуствения разсъдък в областта на сигурността към този момент не е въпрос на избор:
„ Това е като изгрева – той просто идва. Или се възползваш от това, че има изгрев и вършиш някаква работа, или седиш в пещерата и се оглеждаш плахо, че е изгряло слънцето “, споделя Веселинов.
Все повече компании и производители на принадлежности по киберсигурност внедряват AI. Но това води и до ново равнище на закани: офанзивите стават по-бързи, по-ефективни и по-трудни за засичане. Появяват се самостоятелни вируси, които се приспособяват, трансформират се, с цел да заобикалят отбраните.
„ Получава се AI против AI. Но изкуственият разсъдък самичък по себе си не е задоволителен. Важното е кой го образова, по какъв начин го употребява, накъде го насочва – всичко зависи от индивида “, акцентира специалистът.
Според него страната би трябвало интензивно да се включи в този развой и да насочи вниманието си към просветителната система:
„ Не би трябвало да разчитаме единствено на ентусиазма на хора, които сами се срещат с този комплициран инструмент. Трябва да научим децата по какъв начин да го употребяват вярно, с цел да са функционално по-грамотни. “
Веселинов, който е татко на две момчета, споделя, че днешните възпитаници са претрупани: учебно заведение, домашни, спорт. Но AI може да помогне, стига да се употребява вярно – не да написа домашни вместо тях, а да изяснява материал по понятен метод и да редуцира времето за асимилиране:
„ Ако министърът на образованието и този на електронното ръководство съберат екип от ИТ експерти, преподаватели по разнообразни предмети и създадат подготвени сътрудници на база образователната стратегия, учителят към този момент няма да е самичък. Той ще може да образова не 20, а 300 възпитаници персонализирано. Ще стане супервайзър – началник, а не просто преподавател. “
С помощта на изкуствения разсъдък образованието може да стане по-гъвкаво, по-достъпно и по-ефективно. Но би трябвало визия. „ Ако вземем ограничения в точния момент, ще можем да подкрепим учителите, да разтеглим достъпа до познание и да комбинираме изкуствения разсъдък с естествения. “
Веселинов не пести рецензия и към сегашната приложимост на AI от възпитаници:
„ Един прочут ми сподели, че синът му три месеца носил отлични оценки. Когато пристигнало контролното, се оказало, че не знае нищо. Писал си домашните с AI. Това е неправилен модел на потребление. “
Проблемът е систематичен – в класовете има по 30 възпитаници, които са на друго равнище, а учителят не може да се оправи с всички по едно и също време. Затова AI би могъл да поеме част от тежестта, да помогне с персонализацията на образованието.
„ Учителите се тормозят, че AI ще им вземе хляба. Няма. Той ще им помогне да си правят работата по-добре и с повече възпитаници. Ако за детето дилемите на дъската са неразбираеми, то стопира да слуша. Затова ни би трябвало платформа – онлайн, умна, с благоприятни условия за самоподготовка под наблюдаване на експерти. “
Веселинов е безапелационен:
„ Абсурдно е в средата на XXI в. да обсъждаме въвеждането на вяра в учебно заведение, вместо да приказваме за изкуствен интелект. Доста страни към този момент го вкарват. У нас – нищо. “
Недостигът на киберспециалисти е трагичен. Програмите са малко, няма стандартизация, а образованието постоянно е едва. AI може да помогне и тук – в профилирана подготовка и бързо наваксване на дефицити.
Веселинов споделя и за работата си с Националния тим по киберсигурност:
„ Това е самодейност на няколко запалянковци. При нас на квалификациите идват към 300 индивида, в Италия – над 5000. Да, те са по-големи, само че там има съществени селекции, академични тимове. Ние занапред образоваме участниците си. “
Въпреки това триумфите не липсват, а децата са стимулирани. Само че страната отсъства:
„ Смешно е – харчим пари защо ли не, само че за тези деца няма. А това е бъдещето на България. В международен мащаб главните тематики са AI и киберсигурност, а ние мислим по какъв начин да въведем вяра в учебно заведение. “
Експертът споделя, че се бори от години за въвеждане на киберсигурност в техническите гимназии:
„ Трябва методология, образователни предмети, образование, специалисти. Това, което се прави в този момент, е дилетанщина. Можем да взаимстваме модели или да създадем наши – няма значение. Важно е някой да стартира. Искам действителни стъпки от страната, не оправдания какъв брой е консервативна системата. Тя е такава, тъй като по този начин е направена. Да я създадем прогресивна. “
А дали България може да стане водещ хъб за киберсигурност?
„ Бих се радвал да го видя, само че трябват старания. Трябва инвестиция в образованието. Трябва да се каже гласно: желаеме това. На срещата на НАТО в Хага тематиката за киберсигурността беше категорично наранена. Но пирамидата стартира от образованието – не може бизнесът да образова от нулата. “
Вместо това частният бранш би трябвало да надгражда, да развива и да основава стойност. Но това е допустимо единствено когато има синергия с страната:
„ Много е значим таймингът. Това е като да отидеш на кино в 16 ч. с билет за 14 ч. – няма да те пуснат. Така сме и ние – закъсняваме. Вярно, политическа турбуленция има, само че концепцията за образованието би трябвало да е устойчива. Времето не чака. “
Константин Веселинов е измежду пионерите в киберсигурността в България и водеща фигура с над 20 години на практика опит в региона. Като шеф на CENTIO #Cybersecurity и водещ съветник по сигурността, той предлага стратегически взор върху уязвимостите на корпоративните системи и съответни решения за превъзмогването им.
Активен покровител за нововъведенията в образованието, Константин е съосновател на няколко юношески начинания, в това число образованието на Националния тим по киберсигурност на България.
Констанца Илиева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ