Говорейки за език и слово, винаги ще се стараем да

Говорейки за език и слово, постоянно ще се стараем да разграничаваме тези понятия преди още мисловната рутина на делника да ги слее. 
Словото ще считаме на първо място за духовно разбиране. Увереност ни дават първите редове на книгата Битие: „ В начало Бог сътвори небето и земята... ”, осветлени от първите редове на Йоановото евангелие: „ В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото. То беше в начало у Бога. Всичко посредством Него стана, и без Него не стана нито едно от това, което е станало. ” 
В началото сътвори Бог и първоначално беше Словото - творящата мощ на Словото Божие. 
Тук Словото ни минимум не се схваща като език или диалект. Бог е Слово и Словото твори; Словото не е тирада, а разумна креативна мощност, която църковният език назовава също Премъдрост Божия. 
Сетне Словото е обещано на индивида като незабравим възвишен залог: 
„ И сътвори Бог индивида по Свой облик ” (Бит. 1:27). 
В какво се заключава понятието образ Божи? Разбира се не в някакво образно сетивно оприличаване. 
Образът Божи в индивида се заключава в три съществени неща: в свободната воля, в способността за творчество и в дара на словото. И трите постоянно са свързани: в словото постоянно има независимост и творчество. 
Виждаме, че в индивида словото към този момент има езиков израз. 
По-нататък съгласно книгата Битие Бог дава на Адам свободно да даде наименования на всички останали одушевени твари на мирозданието. И Бог приема този негов пръв вербален и свободен креативен акт. (Вж. Бит. 2:20). 
Виждаме, че на човешката книжовност също е дадена креативна мощ, въпреки и лимитирана. 
Когато човекът злоупотребява с дадената му независимост и стартира да живее в противоречие с Божията воля, трагично понижава и силата на човешкото слово, макар че тя в никакъв случай не секва напълно. 
Не закъснява и първият проведен човешки акт срещу Бога: градежът на Вавилонската кула: „ Ще си построим град и кула, висока до небесата ” (Бит. 11:4). Израз на сатанинска горделивост, акт на духовна празнина и суетна деятелност - подобен е безумният блян на тленния човек самичък да завладее Творението и да заеме мястото на Бога. 
Резултатът от това безумство е т. нар. смесване на езиците. Книгата „ Битие ” даже резервира само число - разбъркване на езика (Бит. 11:7). 
Това навежда на мисълта, че надали незабавно са се появили разнообразни езици в света. Може бе преди този момент се случва нещо друго, по-драматично и по-съществено: човеците изгубват единомислието между тях. Вървейки срещу Божията воля, всеки стартира да следва своето лично мнение, да обслужва своите лични прищевки. Иначе казано, хората резервират речта си, само че отпадат от това, което същински ги сплотява - Словото. 
Стига се до едно отчасти уединяване на човешкия език от заложеното в индивида слово - с всички катаклизми, настъпили надлежно в човешката персона. 
Така в следствие от сложни аргументи, свързани с всеобщото проваляне, става допустимо в известна степен езикът да бъде и безсловесен - парадоксална безсловесност на езика! В Псалтира неслучайно на нечестивите се дава характерност посредством тяхната тирада или по-точно - посредством тяхната безсловесност. За тях се споделя, че „ вият като псета ” (Пс. 58), или че говорът им е брътвеж, и т. н. 
Ние претърпяваме мъчително тази езикова безсловесност. 
Функциите и качествата на самия език стават нестабилни и елементарно клонящи към крах. 
Едни от тях остават сродни с градивното, креативно начало - описателната или художествената тирада, например Други обаче се обвързват с падението и прегрешението - злословие, празнодумство и т. н. Нещо повече, в словото на индивида се появяват активно деструктивни трендове: обидата, клетвата, клеветата, заклинанието, магичните формули (които неведнъж са и нечленоразделни). 
Иначе казано, тъмните и безсловесни страни на душата също се стремят да намерят вербален израз. Получава се нещо като антислово. Това също е парадоксално, само че удостоверява, че индивидът даже в своето проваляне остава словесно създание. Божият облик може да бъде мощно потъмнен, само че не може да бъде премахнат. 
В светлината на тези разбирания за език и слово откриваме известна 
ограниченост на актуалните понятия. За нас нормално езикът е единствено част от това, което в действителност е: средство за комуникация (в бита, в работата, в бизнеса и рекламата), средство за описание (публицистика, наука), средство за развлечение (цялата известна литература, която се развива толкоз бързо за сметка на същински стойностната). Липсва ни обаче съзнанието за езика като слово и като първостепенна функция на Словото. Намаляло е неговото значение като средство за личностна идентификация (самосъзнание, културна и духовна идентичност), като средство за словесно реализиране на личността и - не на последно място - като средство за другарство с Бога (молитвен живот, величаене, богослужение в света - също словесно). 
От всичко това ние в една или друга степен се лишаваме.  Известна едностранчивост бележи и развиването на модерния език. То е основно в утилитарна посока, което в следствие води до усилено диференциране вътре в самия него; до отделяне на отделни негови форми със своя характерна лексика и семантика. Създават се предпоставки за едно езиково разделяне, което към този момент не е сред хора, говорещи разнообразни езици, само че сред носителите на един и същи език. Говорим в действителност за белег на разделения в манталитета, полезностите и идентичността вътре, в едно и също общество. 
Сякаш всеки народ е почнал да строи по една своя лична „ вавилонска кула ”, при която към този момент не езиците се смесват, а всеки език в себе си девалвира. Това ще рече, че отслабва способността му да изчерпва в дълбочина понятията. Резултатът е в две направления. 
Намалява смисъла на езика като универсално средство за цялостно другарство и схващане в общността на своите носители, като пълноценно сплотяващо звено сред тях. 
Парадоксално, езикът престава да бъде проводник на Словото и се трансформира в затруднение за индивида при осмислянето на съществени екзистенциални въпроси - живот, съществуване, гибел, религия, истина, положително, зло. В последна сметка, става известно, че отчуждението от Бога може да е обвързвано и с езиков проблем. 
Една от главните аргументи за всичко това през днешния ден е глобализацията на езика 
От една страна, тя води до лесни и светкавични връзки на световно ниво, само че от друга - до усложнения в общуването в непосредствен проект. 
Глобализацията на езика е обвързвана тясно с придържането към утилитарните функционалности на словото за сметка на останалите. Причините са известни и към този момент банални: развиване на известията, урбанизация, индустриализация, нови технологии и т. н. 
В този подтекст следва да очертаем и езиковите трудности, появяващи се в нашия роден език. Първо, несъгласието сред неестествено бързо формиращите се нови публични връзки и въздействието им върху фамилията. Все по-често се натрапва неразбирането сред поколенията, най-често сред родители и деца. Недоумението на родителите, че децата им от една избрана възраст нататък „ от български не схващат ”. Вярно е, че това са и естествени спорове, свързани с възрастови разлики. Но има и друго. 
Оказва се, че животът отвън фамилията в действителност се подчинява на напълно разнообразни правила на другарство, свързани с разрушаването на йерархичния модел, който щеш не щеш е основополагащ за фамилията и дома. С други думи: обществото и фамилията вървят по разнообразни пътища; не се развиват еднакво; появили са се двойни ценности - едни, които обществото споделя, и други, които съхраняват фамилията. Това води, несъмнено, до дестабилизиране на по-консервативното по природа - фамилията. Издигнатите в следствие езикови бариери сред поколенията са неизбежни. Диалогът сред родители и подрастващи е нарушен и по аргументи, свързани не толкоз с разликата във възрастта, колкото със споменатото ценностно раздвоение. Вкъщи се приказва „ на един език ”, разбирай: ценностната система е една, думите имат един смисъл, значат едни понятия, до момента в който на открито неведнъж езикът е „ различен ”, изразяващ други правила и полезности. Един елементарен образец: у дома думи като моля, заповядай, извинявай, прощавай и други имат доста по-буквално и доста по-голямо значение, в сравнение с на открито в някои нови обществени среди, където арогантността е модел за подражателство. 
Друг обуславящ фактор е протичането на живота на актуалния човек в избрани, повече или по-малко затворени среди със собствен език, със своя лексика и ментално-езикови особености. Такива са средите на тесните специалисти със собствен характерен нрав, а оттова - и език, и метод на другарство. Това е обвързвано и с промяната и преразпределянето на професиите в света. Много от старите „ типичен ” специалности са съвсем отмрели. Затова пък се появяват други със странни имена и действия като дилъри, супервайзъри, мениджъри, дизайнери и т. н. Това са среди, които имат и съответно отношение към езика, и съответна просвета на другарство. Освен това, те не са приемници на никакви обичаи досега. Те образуват самите себе си в този момент. В динамичния и неустойчив развой на идентификация отчуждението също споделя своята дума. Хората нямат предпочитание да поддържат връзка със среди, към които не принадлежат, и не го вършат. 

В този смисъл, да създадем една отпратка към агората на древните 
елинизирани градове. Установяваме, че тя няма собствен аналог в актуалното глобализирано общество. В агората в миналото се е случвало тъкмо това, което актуалните хора заобикалят: там са се срещали разнообразни хора, напуснали за малко естествената си фамилна и професионална среда, за да общуват. Те успявали да намират и разискват универсални тематики, които вълнували всички. На агората хората преставали да бъдат „ експерти ” и се осъществявали като общуващи същества, като хора в един по-вселенски смисъл на думата. На агората господства сплотяващото гражданско начало - там всички са жители и това създава универсални ползи. Неслучайно огромните екзистенциални въпроси в древността може да са били поставяни от философските школи, само че са били обсъждани точно на агората. Затова там се е развивал и един много по-универсален език с голям капацитет. По-късно, към този момент в християнизираните общества, този метод на другарство намира последователност - и във Византия, и в ренесансовото общество, та чак до балканската чаршия. Днес даже огромните екзистенциални въпроси последователно се затварят в средите на тесни специалисти - философи, богослови и пр. Днес няма агора. Даже и чаршията към този момент е на изгубване. Обществените места като цяло не са същите. В тях не се приказва, не се пуши, не се нарушава анонимността... И се образува вакуум. Универсалните форми на другарство освен от далечното, само че и от близкото минало, последователно се подменят с световни. Между едните и другите има диаметрална противопоставеност. 
Универсалната среда винаги е в непосредствен проект. Тя е място на другарство на разнообразни равнища, само че където настройката е да се преодоляват разлики и да се култивира единодушие в разнообразието на отзиви и възгледи. В глобалната среда нещата са визирани в далечен, общ проект. Без значение дали има, или няма физическо скупчване на хора. В нея анонимността е принцип. Глобална среда да вземем за пример е компютърният екран, който в действително време свързва двама души в разнообразни точки на планетата, само че милиони ползватели на Интернет в този момент остават анонимни. Глобална среда е и модерното кафене, където се идва с избрани хора, само че на място никой никого не познава и прилежащи маси в никакъв случай не поддържат връзка. В световната среда под всякакви форми се развива клубното начало. Хората поддържат връзка, разграничени по ползи, прегрупирани. Често пъти обаче вместо същинско другарство те търсят собствен отражател, посредством който просто да придобият увереност за темелите на личния си аз. Ето за какво те избират да се обособяват в общества, сред които връзката да е слаба и официална. Подобно диференциране се оказва допустимо таман в изискванията на глобализация, когато към този момент не е по този начин необходимо хората да се търсят персонално и да се нуждаят интензивно един от различен. Неизбежно следва и езикова смяна: през днешния ден като че ли езикът върви също към отделяне на обособени езикови системи със своя лексика и най-много - с друг смислов багаж на едни и същи думи. 
Например думи като любов, независимост, приятелство, тъждество, правдивост... 
Да вземем любов - тази толкоз многозначна дума! В едни публични среди тя се схваща като мощна емоционална привързаност към каквото и да било, а в частност - към различен човек. В други среди по-скоро се отъждествява с еротично прекарване. Трети я схващат като хармония сред душа и физика. А някои под обич схващат: „ да положиш душата си за близък ” или пък от благоговение към високото разбиране даже заобикалят да го разискват намерено. Има и такива, които схващат съвършената обич като съвършено безстрастие, разграничавайки от нея всяка нетрайна земна обвързаност! Ясно е какъв брой доста би трябвало да внимава гимназиалният преподавател, когато приказва на възпитаниците си за обич. За свещеника - да не приказваме.  Но в глобализираното общество като че ли не остава конгрес, в който представители на тези среди да поддържат връзка, с цел да изяснят дружно, да „ сверят ” понятието с думата или да обогатят думата с повече понятия. Вместо това, получава се или разговор сред еднообразно мислещи, който е равен, само че нискоефективен, или случаен конфликт сред хора, които на един и същи език просто не се схващат. През последните години постоянно сме очевидци на това по разнообразни радио- и телевизионни излъчвания, в които единствено приключването на ефирното време поставя завършек на безсмислени и безплодни диалози. 

Достигаме до третия фактор, създаващ предпоставки за езикови бариери: медиите. Очаква се таман медиите да отстраняват езикови загради. На процедура се получава противоположното. Първо, медиите не са същински свързващо звено нито сред обособени хора, нито сред обществени среди. Това е по този начин, тъй като те са консервативни и затворени системи, а не отворени и налични, както подсказва обикновената логичност. Медиите са непроницаеми за непрофесионалисти и медийният език е също езикът на една обособена и затворена среда - една от тези, за които се загатна нагоре! Дори когато тя излъчва послания, това нито е другарство, нито би могло да бъде. Обратната, открита и свободна връзка с публиката съвсем постоянно е симулирана. Тя е мнима. На процедура публиката (читатели, фенове, слушатели) си седи няма, езиково безсилна вкъщи и приема. В езиково отношение тя може да бъде образувана, само че мъчно може да образува, да въздейства интензивно. Освен това, медиите преследват избрани цели, които в доста случаи са комерсиални. Това е принцип, мощно влияещ на техния език (поне в България през последното десетилетие). От друга страна, динамизмът на множеството медии (ежедневни издания, рубрики, излъчвания, излъчвания и т.н.) не разрешава по-задълбочено и по-отговорно отношение към езика. В резултат от всичко това, днешните медии провокират мощна понятийна и езикова обезценка. Езикови клишета се основават и тиражират непрекъснато. Те доближават до публиката наготово и се възприемат елементарно. Същото е и с чуждиците, макар че те от време на време може и да обогатяват, а освен да ощетяват езика. Проблемът с чуждиците е, когато те се трансфорат в езикови паразити или станат езикови шаблони, което се случва най-често. Така езиковият шаблон се внедрява в речника на хората, като лишава силата на словото, трансформирайки го в „ тирада за едно-кратна приложимост ”. Нещо, което също можем да определим като тежест, потискаща нашата езикова характерност. 
…

Маргиналните среди са най-податливи на медийното езиково въздействие, може би тъй като са най-инертни. Често пъти хората са принудени да бъдат инертни. И те си измислят интензивности: гледат телевизия, не - дрогират се с телевизия, разпалват се от спорт, вкопчват се във вестника. Разговорите при общуването им са мнения върху вестникарските тематики или телевизионните излъчвания, чийто език те подсъзнателно стартират да имитират. Да не приказваме за цялата всеобща развлекателна литература или за филмовия език. 
Образованието ще сложим като следващ фактор за възникване на езикови трудности в българския език. Първо, просветителните критерии, които се слагат пред подрастващите. Формулата е: английски плюс компютри. Без тях никой не може да се смята за надеждно просветен. И това всички го одобряваме като нещо единствено по себе си позитивно. Но: какъв британски и какви компютри, и по какъв начин британският и компютрите езиково си взаимодействат? По тези въпроси към този момент не можем да останем равнодушни. Английският на нашите възпитаници е най-вече компютърният британски и той нормално до това равнище се развива. Познанията по компютри, от своя страна, като по предписание минават през компютърните игри. В тях езикът е значим, тъй като се постанова да се схващат инструкции, команди и варианти. Но в реалност това е език на първосигнално равнище. Формално видяно, децата учат език и получават компютърна просветеност, а в действителност са застрашени от езиково обедняване. 

Друг учебен проблем е писмената просвета на българина. В учебно заведение ние не се учим да се показваме добре в писмен тип. Навикът да поддържаме връзка документално, коства ми се, съвсем се е изгубил. Това се дължи и на развитите механически средства за връзка - при съществуването на ес-ем-ес, мейл и телефонна връзка, писмото и картичката губят предходното си значение. 
Но, въпреки това, навиците за документално другарство са въпрос и на културни обичаи, свързани с развиването и съхранението на езика. В това отношение образованието ни има още какво да направи. Езикова преграда е, когато речникът на хората е безпаричен, също така цялостен с паразитни чуждици, а езиковите им привички са на първосигнално равнище. Тази беднотия не може да не се отрази както на общуването посред им, по този начин и на тяхното личностно самоопределяне и съзнание. 
Разбира се, че езикови бариери на ниво обикновено другарство не може да има. Хората постоянно ще се схващат, когато се питат какъв брой е часът, и постоянно всички ще схващат прогнозата за времето или какво написа в менюто, когато са на ресторант. 
Бариерите са по-дълбоко и по-сложни. Би могло да се каже: бариерите даже не са в езиковите промени сами по себе си, те са в частичната загуба на словото в нас като изконно разбиране. 
В този смисъл те не са постоянно сред обособени човеци или сред обособени обществени групи. Езикови бариери от време на време се издигат вътре в нас самите. Те ни пречат да опознаем и изразим по-добре, по-словесно себе си. Не на последно място - затрудняват достъпа ни до Бога, Който Сам е Слово и Който е вложил словото в нас.

Източник: dveri.bg
Картини: Игор Белковский