Напусна жена си след 35 години брак, и отидох към млада красота и сега живеякато в затвора
Говоренето за това не е елементарно, само че наподобява належащо.
Жена ми и аз живеехме 35 години, преживяхме доста дружно. Имаме прелестни деца: синове и щерка. Всеки от тях в този момент има чудесна работа, брак – с помощта на жена ми, която през всичките тези години се молеше неуморно за тях.
След пенсионирането с жена ми взехме решение да влагаме спестявания в един – и резултатът надмина упования ми: в никакъв случай в живота си не бях виждал такива пари, съвсем полудях от наслада. Изведнъж станах член на „ клуба милиардери “ и животът ми се промени. Изглеждаше, че единствената жена – тази, с която живеем толкоз доста години – не е достатъчно…
Преместихме се в влиятелен регион, сменяхме колите си на нови, първокласни. Започнах да бъда поканен на значими събития, частни приеми. Младите хубавици танцуваха към мен и всичките ми нови познати имаха млади приятелки.
Първата ми жена в никакъв случай в живота ми не ме караше да пострадвам. Тя ме поддържаше “в тъга и наслада ”. Фактът, че нашите деца са израснали сполучливи и щастливи хора, е напълно нейната заслуга. И аз … просто не мога да обясня по какъв начин се е случило.
Посещавах Доли и майка й: на същата възраст, както и на жена ми, тя подготви вечеря. И откакто стартира да споделя, че се грижи за щастието на дъщерята (тя сама е разведена). Тя и Доли ми даде три месеца да обясня всичкото и да оставя жена си, другояче няма да се забележим още веднъж. Пълзях ли на колене, обещавайки да подредя всичко? Не помня
След завръщането си у дома започнах да упреквам жена си за всички вероятни и немислими неща. От толково каране – и аз в действителност започнах да я ненавиждам гневно. Събрах фамилен съвет, който да отвори очите си към нея. Списъкът с нейните „ грехове ” включва както наднорменото тегло, по този начин и фанатичната религия. Казах, че молитвите й са нищо повече от вълшебства, упреквах я по отношение на пастора …
Тя отричаще всичките нища които съм казвал, а след това сподели: Знам какво има, имаш млада русокоска, за която се бориш. Сега всеки я атакува. По-малката ми сестра, от която жена ми един път излезе от ужасна обстановка и отгледала личната си щерка, я удари.
Съпругата напусна в същия ден къща. Повечето от нещата в къщата й принадлежаха, само че тя не взе нищо. Децата се пробваха да се намесят, само че моите причини и неистини също ги убедиха.
Чувствах се като крал – тъкмо две седмици, до момента в който траеме медения ни месец с Долли.
Не, това, несъмнено, е нещо особено: когато кралицата на хубостта ви съпровожда на празненства. Но това е всичко. Аз пребивавам в пъкъла в този момент.
Доли се разтваря, профан, безсърдечна. Тя ме раздира. Ние даже не вършим секс: започнах да имам нарушаване на ерекцията. Сигурен съм, че има някой.
Не мога да призная това на никоя жива душа. Липсва ми жена. От нейната добрина.
Никой не следи какво хапвам, тъй че аз се разболях със всевъзможни заболявания. Доли не работи, седи вкъщи. Тя ми роди дете – сигурен ли съм, че това е моето дете? – Но общуването с него не ми носи такава наслада, както един път другарство с деца и внуци.
Децата се отдалечиха от мен. А майка им – тя е добре. Господ постоянно чуваше нейните молебствия и им отговаряше. Без мен тя наподобява по-млада и по-щастлива.
“Направих ужасна неточност, само че се опасявам да призная на някого ”
Доли на процедура постави завършек на връзката ми със фамилията ми. Чувствам се като пандизчия – в душата и в личния си дом. Направих ужасна неточност, само че се опасявам да го призная на някого. Страдам – и се усмихвам – в някои неща не мога даже да призная това.
Дори в случай че Доли беше ангел, в този момент разбирам, че всичко има своето време. Залезът пристигна в живота ми – няма смисъл да желая да бъда с някой, който претърпява изгрев слънце. С цялото си предпочитание не мога да опиша мъж на върха в пубертета. Забравете за Виагра: не ни хрумва да търсим лекарство, което да форсира естествения напредък на детето – за какво се нуждаем от лекарство, което ще забави естествения знак на времето?
Бих дал всичко, с цел да върна времето. Представям си какъв брой прелестно би било да остарее с това, което беше идващото в младостта му. Завиждам на двойки, които са претърпели сложни времена и са останали дружно в преклонна възраст.
Все още не изгубвам вяра да се върна при жена си, само че тя не желае да ме вижда. Изпратих й дарове – тя ги върна. Тя споделя, че ми е дала прошка, само че тя не желае да има нещо общо с мен.
Господи, помогни ми …
