Готви ли се Китай за пилотирани полети до Луната?
Готвят ли се китайците за пилотирани задачи до Луната?
Това е въпрос, който е постоянно задаван в западните медии. През последните 15 години се наслушахме на редица предсказания, че китайците ще изпратят пилотиран транспортен съд до Луната през 2005, 2008, 2010 година. Нито веднъж тези предсказания не се сбъднаха. Ясно е, че сходни клюки напълно съзнателно се раздухват в Съединени американски щати от всякакви лобисти, с цел да изплашен американското държавно управление, което да даде повече пари на НАСА. От друга страна, китайските галактически ръководители постоянно са твърдяли, че до 2020 година лунните полети на Китай ще са напълно роботизирани. И до този миг китайската публична информация не се е разминавала с действителността, към този момент са осъществени три задачи – “Чанг’e 1 ”, “Чанг’e 2 ” и “Чанг’e 3 ” (последната от които осъществя наред роботизирано кацане с доставка на луноход). Нито веднъж Китай не сподели, че възнамерява действително пилотируема задача за близко бъдеще.
Лунната капсула на Китай, която е предопределена за роботизиран възвращаем полет до Луната. Тя наподобява съмнително сходна на капсулите на пилотираните галактически кораби “Шенчжоу ”. Credit: CASC
В края на месец юни обаче Китай разгласява фотография, на която се вижда по какъв начин техници тестват възвращаема капсула за лунна задача. Капсулата ще лети до Луната в края на 2014 или през 2015 година, известно време преди същинската възвращаема задача за роботизирано снабдяване на скали от Луната. Въпросната фотография още веднъж докара до редица спекулации в медиите – единствено че този път спекулациите не могат да бъдат отминати с лека ръка.
Защото показаната капсула е прекомерно огромна за роботизирана възвращаема лунна задача. Китай няма потребност от толкоз огромна капсула, с цел да достави на Земята проби от Луната. Толкова е огромна, че един човек съвсем може да влезе вътре, въпреки че явно не е предопределена за тази цел. И също така капсулата наподобява прекалено много на корабите “Шенчжоу ”, които се употребяват за пилотирани полети в Китай.
През 70-те години на предишния век Съюз на съветските социалистически републики организира няколко възвращаеми задачи до Луната, които сполучливо донесоха на Земята проби от естествения ни сателит, напълно в роботизиран режим. Възвращаемите капсули на тези задачи са били дребни. През последните 15 години НАСА събра проби от безоблачен вятър (мисия “Дженезис ”) и проби от комета (мисия “Стардъст ”), а в този момент възнамерява да вземе проби от метеорит (мисия “Озирис-Рекс ”). Капсулите на тези задачи са също дребни.
В съпоставяне с това китайската възвращаема капсула е много огромна. Преди известно време страната оповести някои от детайлите на спускаемата роботизирана задача през 2017 година, и те се разграничават от досегашните практики. Мисията ще включва орбитален и спускаем модул. Но спускаемият модул след излитането си от Луната няма да отлети непосредствено до Земята, а първо ще се скачи с орбиталния модул, който лети към Луната. Моделът на задачата е подобен с този на “Аполо ”, само че в роботизиран вид.
Значи ли това, че Китай възнамерява пилотирана задача до Луната? Все още не, само че това, което е явно, е че роботизираната лунна стратегия стартира да се трансформира в тестова технология за по-нататъшни пилотируеми задачи. Нещо като равномерен преход сред двете.
Една от вероятните задачи за “Чанг’e 4 ” (в края на 2014 или през 2015) е да се изстреля уред, който още няма да каца на Луната, само че ще лети до нея, ще направи сплотяване с нея и ще се върне назад на Земята. Подобен циркумлунарен уред е подобен с задачите “Зонд ” на Съюз на съветските социалистически републики и отваря път на китайците за пилотирана задача до Луната без кацане, само че с облитането й.
Според Морис Джоунс, галактически анализатор, сходна задача може да е реалност до 2025 година, което към този момент е в графата “обозримо бъдеще ”. Това не значи, че китайците незабавно ще се втурнат да изпращат хора до Луната. По-вероятно е да изчакат да разработят новата си тежкотоварна ракета – “Лонг Марч 5 ” (която още не е готова) и да проведат няколко изстрелвания с нея, с цел да се уверят, че е постоянна. Ще проведат първо роботизираната си възвращаема задача и евентуално ще изстрелят модулна галактическа станция, преди да се насочат към Луната.
Да, китайците създават технология, която ще им разреши да изпратят хора до Луната, само че знаем, че китайската галактическа стратегия се развива с мудни и методични стъпки. Китай организира пилотирана галактическа задача приблизително един път на две години. И няма изгледи това статукво скоро да се промени.
Но както споделя Дуейн Дей, не че НАСА работи по-бързо. НАСА също не се надпреварва с никого до Луната, само че наподобява, че пилотираните й проекти се менят със промяната на всеки нов президент. Така че НАСА просто се върти в кръг.
Но в случай че две костенурки се надпреварват, нищо чудно да завоюва тази, която върви в права линия (сиреч, китайската). Така че все по-вероятно наподобява до 2030 година идващите хора, които стъпят на Луната, да не са западняци, а китайци.
Източници: SpaceDaily, The Space Review
