Гоце Секуловски: Борим се да върнем източно църковното пеене в богослуженията в Македония
Гоце Секуловски: Борим се да върнем източно църковното пеене в богослуженията в Македония
Борим се да върнем източно църковното пеене в богослуженията в Македония. Това сподели диригентът на църковния хор „ Света Петка “ от Прилеп Гоце Секуловски, който взе присъединяване в кръгла маса в Богословския факултет по случай 130 години от основаването на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ и навършването на 180 години от рождението на старозагорския митрополит Тодор Кусев, съобщи кореспондент на БГНЕС.
В кръглата маса взеха присъединяване и потомци на митрополита, който позволява въпроса за седалището на Българската екзархия и укрепва националната автономия на българското учебно просветно дело.
„ Преди 19 година създадохме хор за източно църковно пеене в Прилеп, който го кръстиха на името на старозагорския митрополит Методи Кусев (бел. ред. – Тодор Кусев, който откакто става духовник приема името Методи). Искахме да го кръстим на него тъй като към момента в Македония се пее на сръбски, а ние желаеме да се върнем към източно църковно пеене, което се е пеело в Македония, Гърция, България. То е общоправославно пеене на всички православни нации “, сподели за БГНЕС диригентът.
Секуловски акцентира, че задачата на този хор към момента не е изпълнена, само че битката продължава и ще я водят до момента в който могат и добави, че новият хор, който дирижира е основан преди 3 години и е изработен за новата черква „ Света Петка ”, която е нов храм в Прилеп.
„ Тя е в неовизантийски жанр и там създадохме този хор, който поддържа византийската и църковно славянската обичаи “, акцентира още той.
Диригентът акцентира, че малко се знае за Кусев в Македония, само че той е ярка персона за тях, изиграла значима роля през Възраждането.
„ Занаятчиите и богатите в Прилеп съумяват да повлияят и върху архитектурата в Прилеп, изграждайки Саат кулата, новите конаци на манастира във Варош и „ Успение на Пресвета Богородица “, прочут като Трѐскавец. Те са имали задоволително средства, с цел да не им пречат турските управляващи в построяването на християнските обекти. Интересен факт е, че Саат кулата е по-висока от турската джамия, а по това време това не беше разрешено “, добави още Секуловски.
Той изясни, че Саат кулата е часовникова кула, която и през днешния ден работи, само че към този момент е електронна. /БГНЕС
Борим се да върнем източно църковното пеене в богослуженията в Македония. Това сподели диригентът на църковния хор „ Света Петка “ от Прилеп Гоце Секуловски, който взе присъединяване в кръгла маса в Богословския факултет по случай 130 години от основаването на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ и навършването на 180 години от рождението на старозагорския митрополит Тодор Кусев, съобщи кореспондент на БГНЕС.
В кръглата маса взеха присъединяване и потомци на митрополита, който позволява въпроса за седалището на Българската екзархия и укрепва националната автономия на българското учебно просветно дело.
„ Преди 19 година създадохме хор за източно църковно пеене в Прилеп, който го кръстиха на името на старозагорския митрополит Методи Кусев (бел. ред. – Тодор Кусев, който откакто става духовник приема името Методи). Искахме да го кръстим на него тъй като към момента в Македония се пее на сръбски, а ние желаеме да се върнем към източно църковно пеене, което се е пеело в Македония, Гърция, България. То е общоправославно пеене на всички православни нации “, сподели за БГНЕС диригентът.
Секуловски акцентира, че задачата на този хор към момента не е изпълнена, само че битката продължава и ще я водят до момента в който могат и добави, че новият хор, който дирижира е основан преди 3 години и е изработен за новата черква „ Света Петка ”, която е нов храм в Прилеп.
„ Тя е в неовизантийски жанр и там създадохме този хор, който поддържа византийската и църковно славянската обичаи “, акцентира още той.
Диригентът акцентира, че малко се знае за Кусев в Македония, само че той е ярка персона за тях, изиграла значима роля през Възраждането.
„ Занаятчиите и богатите в Прилеп съумяват да повлияят и върху архитектурата в Прилеп, изграждайки Саат кулата, новите конаци на манастира във Варош и „ Успение на Пресвета Богородица “, прочут като Трѐскавец. Те са имали задоволително средства, с цел да не им пречат турските управляващи в построяването на християнските обекти. Интересен факт е, че Саат кулата е по-висока от турската джамия, а по това време това не беше разрешено “, добави още Секуловски.
Той изясни, че Саат кулата е часовникова кула, която и през днешния ден работи, само че към този момент е електронна. /БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ