Последната любов на баба Дуня е в духа на Човек на име Уве
Готови ли сте за нова топла, трогателна и изключително комична история, която се развива в село Черново, намиращо се покрай авариралия Чернобил? Немската писателка от съветски генезис Алина Бронски ни повежда на занимателно, изпълнено с колоритни герои и още по-колоритни случки премеждие из страниците на романа „ Последната обич на баба Дуня” (ИК „ Сиела”).
Едва ли може да се каже, че сте добре пристигнали в село Черново, което се намира в непосредствена непосредственост до авариралата централа в град Чернобил – радиацията е невидима, само че убива. Но не всеки се опасява от нея! Прочутата из цялата страна баба Дуня е първата, която се е върнала след евакуацията, и никой, даже държавното управление, не може да промени решението ѝ. Скоро към нея се причисляват нейната съседка Маря, която „ си е леко мръднала с нейната коза и с петела”, Петров, който „ има рак от главата до петите” и чете Карлос Кастанеда на хамака в двора си, остарелият Сидоров, „ който е най-малко на 100 години”, горделив притежател на телефон, който проработва един път в годината, само че никой не може да си изясни по какъв начин, културното семейство Гаврилови, които не беседват с никого, и Леночка, която „ си стои нормално вкъщи, плете един безконечен шал и се усмихва, щом я заговориш”. Каква компания, а?
Ненадейно в Черново идва млад мъж, който води със себе си дете – красивата Аглая. Тя, счита баба Дуня, би трябвало да е смъртно болна, тъй като в Черново никой не идва на посетители, с изключение на биолози и фотографи, които са облечени в специфични защитни костюми и изследват или снимат региона след случая.
Пристигането на Аглая и татко ѝ в селцето трансформират другояче спокойния живот на чудатите му поданици радикално, а баба Дуня и компания ще би трябвало да се оправят с ред завършения, измежду които женитба, ликвидиране, навлизане на военни, арест, вдишване на виновност и несправедлива присъда, затвор, престой в болница, среща с обичната щерка и шокиращи фамилни разкрития.
„ Последната обич на баба Дуня” фактически е топла, пораждаща усмивка история в духа на „ Човек на име Уве” от Фредрик Бакман.
Алина Бронски е псевдоним на германка от съветски генезис, родена в Екатеринбург, Русия през 1978 година Прекарва детството си в немските градове Марбург и Дармщат. По-късно Бронски работи като текстописец и редактор във вестници. Автор е на няколко романа, посрещнати позитивно както от рецензията, по този начин и от читателите във и отвън Германия. „ Последната обич на баба Дуня” е най-новият ѝ разказ.
Преводът от немски език е на Жанина Драгостинова. Корицата на българското издание е от художника Дамян Дамянов.
Едва ли може да се каже, че сте добре пристигнали в село Черново, което се намира в непосредствена непосредственост до авариралата централа в град Чернобил – радиацията е невидима, само че убива. Но не всеки се опасява от нея! Прочутата из цялата страна баба Дуня е първата, която се е върнала след евакуацията, и никой, даже държавното управление, не може да промени решението ѝ. Скоро към нея се причисляват нейната съседка Маря, която „ си е леко мръднала с нейната коза и с петела”, Петров, който „ има рак от главата до петите” и чете Карлос Кастанеда на хамака в двора си, остарелият Сидоров, „ който е най-малко на 100 години”, горделив притежател на телефон, който проработва един път в годината, само че никой не може да си изясни по какъв начин, културното семейство Гаврилови, които не беседват с никого, и Леночка, която „ си стои нормално вкъщи, плете един безконечен шал и се усмихва, щом я заговориш”. Каква компания, а?
Ненадейно в Черново идва млад мъж, който води със себе си дете – красивата Аглая. Тя, счита баба Дуня, би трябвало да е смъртно болна, тъй като в Черново никой не идва на посетители, с изключение на биолози и фотографи, които са облечени в специфични защитни костюми и изследват или снимат региона след случая.
Пристигането на Аглая и татко ѝ в селцето трансформират другояче спокойния живот на чудатите му поданици радикално, а баба Дуня и компания ще би трябвало да се оправят с ред завършения, измежду които женитба, ликвидиране, навлизане на военни, арест, вдишване на виновност и несправедлива присъда, затвор, престой в болница, среща с обичната щерка и шокиращи фамилни разкрития.
„ Последната обич на баба Дуня” фактически е топла, пораждаща усмивка история в духа на „ Човек на име Уве” от Фредрик Бакман.
Алина Бронски е псевдоним на германка от съветски генезис, родена в Екатеринбург, Русия през 1978 година Прекарва детството си в немските градове Марбург и Дармщат. По-късно Бронски работи като текстописец и редактор във вестници. Автор е на няколко романа, посрещнати позитивно както от рецензията, по този начин и от читателите във и отвън Германия. „ Последната обич на баба Дуня” е най-новият ѝ разказ.
Преводът от немски език е на Жанина Драгостинова. Корицата на българското издание е от художника Дамян Дамянов.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ