Гостите на музеите вече не ходят по групи и искат

Гостите на музеите към този момент не вървят по групи и желаят прекарвания, а освен сложени табла с надписи с информация, споделиха за Българска телеграфна агенция шефът на Музея за нова история на Варна Траян Димитров и екскурзоводът в културната институция Стефка Мухтарова.

След пандемията хората започнаха да пътуват най-вече независимо, станаха известни уикендтуровете, добави Димитров. По думите му през последните години за българите може да се каже, че преоткриват личната си страна, съобщи Българска телеграфна агенция.

Индивидуалните туристи стават от ден на ден, те не чакат някой да им прави стратегия, да ги провежда, да ги води, сподели още Димитров. По думите му групите от по 50-100 души, които се „ изсипват “ от рейсовете, с цел да посетят някоя забележителност, към този момент също са в предишното. Днес туристите желаят сами да си дефинират програмата, да съчетават плажа с културни преживявания, само че които те са избрали, изясни Димитров. И акцентира, че от тази позиция задачата на музеите е да трансформират визията си, да станат по-атрактивни, да участват по-активно в интернет пространството. Проблемът, съгласно Димитров, е че няма задоволително реклама на културните институти. По думите му за това е виновна освен страната, само че и обособените градове, които не разпространяват това, което имат и с което могат да притеглят повече посетители. Като образец той уточни обстоятелството, че Варна се гордее с най-старото обработено злато в света, а на никое място няма билбордове, които да го демонстрират. Няма дейна реклама нито на летището, нито на автогарата, та когато туристите дойдат и не знаят какво да чакат, да видят и да се разсъни любознанието им, изясни Димитров. И акцентира, че в действителност музеите се борят за всеки клиент и по тази причина имат потребност от поддръжка и на национално, и на локално равнище. Ние не сме нощни заведения, предлагаме духовна храна, а тя не е търсена стока, сподели още Димитров.

Музеите няма по какъв начин да станат съвременни, до момента в който страната има нулево отношение към културата и се отпускат смешни бюджети, добави специалистът. По думите му екипът на институцията, чийто началник е, поставя старания и прави каквото може. „ Кандидатстваме пред разнообразни финансови принадлежности, стараем се да присъстваме в обществените мрежи, вършим видеотурове “, изясни Димитров. Той акцентира, че е належащо самите музеи да показват не просто сухи документи, а да има визуализации, да пресъздават средата на предишното. Според него това би привлякло и младото потомство, тъй като то не желае да чете, а възприема образно.

Като проблем Димитров уточни и това, че музеите нямат бюджет, с цел да обогатяват фондовете си. Има доста хора, в това число антиквари, които ни оферират забавни и скъпи неща, само че няма по какъв начин да ги купим, изясни специалистът. По думите му хубавото е, че към момента се намират и жители, които мислят за бъдещето и подаряват на музея, с цел да се запази паметта за поколенията.

За музея той разяснява още, че постройката се нуждае от ремонт, изключително покривът й, тъй като е пред рухване. Екипът е направил план, с който кандидатства за финансиране. Димитров подчертава, че е наложително да бъде непокътната фасадата на постройката. По думите му със обстановката е осведомена и кметската администрация, само че към момента не е ясно дали в бюджета за тази година ще бъдат заделени някакви средства за опазването на музея.

Не единствено у нас, а в международен мащаб, наклонността е културните туристи да желаят прекарвания, а не просто набор от информация, добави екскурзоводът Стефка Мухтарова. По думите й прекарванията се свързват с младостта, а всеки желае да е млад, въпреки и единствено по дух. От позиция на опциите за прекарвания музеите имат бъдеще, стига да оферират страсти на гостите си, а не просто картинки и един човек, който стои по средата и приказва, бе позицията на екскурзоводката. Като проблем тя уточни, че в страната няма висше учебно заведение, което да приготвя експерти по културен мениджмънт. Необходими са повече такива специалисти, които да могат да показват историята, пречупена през културологичен взор, аргументира се Мухтарова. Тя акцентира още, че на първо място музейните чиновници би трябвало да схванат, че хората, които влизат в музея, не са гости, а посетители и не желаят да бъдат обслужвани, а обгрижени.

Според нея, въпреки нашите музеи да не разполагат с атрактивни високи технологии, са привлекателни за туристите. От личната си процедура споделя, че е говорила с доста западни посетители, които са удовлетворени, че имат директен контакт с хората, работещи в музея, и могат да задават въпроси. Съвременните туристи търсят подтекста, желаят да схванат за какво нещо се е случило, а не да слушат дати, години и числа, изясни Мухтарова. И акцентира, че всеки екскурзовод би трябвало да схваща и от логика на психиката, с цел да съумее да ангажира гостите, да им даде страст, а не просто да им приказва на техния език.

Наблюденията на Мухтарова демонстрират, че през последните три години броят на българите, които посещават музея, непрестанно пораства. Според нея това изисква да се премисли и политиката за почивните дни на културните институции. Музеите не работят на празници, а тъкмо тогава хората излизат от домовете си и могат да дойдат, да доведат децата си, или учители да създадат посещаване с учениците си, заключи Мухтарова.