Госпожи и господа! С инатливия си характер Милен Цветков държеше

Госпожи и господа! С инатливия си темперамент Милен Цветков държеше фанатично на това послание. Не “дами и господа “, а “госпожи и господа “. Така смяташе, че е вярно, и по този начин го споделяше всякога, когато излезеше по Българска национална телевизия. В началото на 90-те години на предишния век хората в България към момента гледаха единствено една телевизия – националната. Нямаше “Нова “, нямаше Би Ти Ви. Кабеларките занапред щяха да набират клиенти по кварталите. Нямаше фейсбук, нито ютюб, тъй като просто нямаше интернет.

Милен Цветков, за който в Българска национална телевизия се смяташе, че е изобретение на именитата Бригита Чолакова, влизаше непосредствено в домовете на хората в най-гледаното време. И хората ужасно го харесваха. В един миг той отсече, че не може повече да търпи цензура и се махна.

Нямаше в коя друга телевизия да отиде, а тогавашната му другарка (не помня дали се бяха оженили) таман беше забременяла. Но това не го спря. Просто си потегли. Отиде да работи в село Горни Лозен до София. Любимецът на милиони телевизионни фенове стана отговорник за направление

“Кренвирши, прясна наденица, филе и жарен врат “ в един колбасарски завод. Беше 1995 година С Милен по това време бяхме доста близки другари, по тази причина с Руми Тонева се вдигнахме с нейната кола и отидохме да го забележим на новото му работно място. Тя му направи страхотни фотоси, които след това публикувахме – той в бяла престилка измежду стелажи със колбаси. Усмихнат, дръзновен, непукист!

Тогава написах в  “24 часа “, че на Запад фантазията на всеки колбасар е да стане телевизионна звезда, до момента в който България е единствената страна, в която може да се случи противоположното. Материалът завършваше с откъс от него: “Централната емисия вести е скучна и феновете си мислят, че това е по виновност на водещите. Затова тези, които ръководят, да си поемат отговорността. Сега съвестта ми е чиста. Тук няма прикрито – покрито – знаеш от какъв брой месо какъв брой колбас излиза “.

Милен Цветков бе избрал да емигрира. Не единствено от цензурата, от суетата, изобщо от цялата система, от всичко, против което неговата чепата същина и несклоняем дух стачкуваха. Емигрира в Горни Лозен. Не знам дали изкара цяла година там. Дъщеря му Калина таман се беше родила и той събра партакешите и отпътуваха за Пловдив. Камен Воденичаров, с който бяха учили дружно в първите класове, беше отворил клуб на име “Казабланка “ и му бе предложи да е шеф.

Ей по този начин, на подбив, откакто беше колбасар, Милен Цветков стана и кръчмар. Един ден отидохме да го забележим в Пловдив. Вечерта в “Казабланка “ пихме по един огромен “Джак Даниелс “ с доста лед и прясно мляко (мимолетна изгъзица на ония шантави години) и по едно време той си погледна часовника и сподели, че би трябвало да си иде до квартирата. Както всяка вечер по това време, той излезе от задимения клуб и отиде да къпе дребната Калина.

После я остави на майка ѝ да я приспи, а той се върна, с цел да работи цяла нощ. Тези минути с детенцето го караха да се усеща добре и може би отвличаха съзнанието му от телевизионните бесове, които без подозрение все по този начин не му даваха мира. Защото и кръчмарството не съумя да го задържи за по-дълго. Той беше и в строителния бизнес, и в още два-три сектора, само че малкия екран бе неговото същинско предопределение и по тази причина след всяко безумно бягство, той отново намираше път, с цел да се завърне към нея. Всеки път, когато ставаше я колбасар, я кръчмар, той в действителност го правеше, с цел да остане публицист.

Защото малкия екран бе негова орис. От дете. Още откогато татко му по изключение една вечер го оставил да гледа “По света и у нас “. Това той ми го е разправял още като се запознахме.

Навремето като стажант в “24 часа “ правех една графа, която се споделяше “Първите седем години “. Поради тази причина знам детските мемоари на доста хора, а на някои даже към момента им вардя фотосите от детската градина. И на Милен включително.

Та описа ми по какъв начин след една по-буйна игра с други хлапетии в квартала се прибрал у дома с кървяща глава, спукана от удар с тухла. Тази вечер, защото е ранен и бинтован, татко му великодушно го оставил да поседи в хола и след края на “Лека нощ, деца “.

Така за първи път в живота си гледах “По света и у нас “, и то в тежко несъответстващо положение, описа ми тогава с типичния си комизъм Милен. Явно по този начин се е случила тази магия сред него и новинарството, която по този начин и не го пусна до края.

“Сега дремя умерено освен тъй като съм изтощен от бачкане, а тъй като не мисля за непотребни неща. Много обичам сътрудниците си от малкия екран, само че единствено като се сетя за избрани хора в новините, се усещам благополучен, че към този момент не съм там. Тия хора страдат от ексхибиционизъм, а тъкмо те, които нямат никакъв нюх за вести, в никакъв случай няма да си отидат. Ако бях останал, трябваше или да се трансформира в монумент, или да съсипя съвестта и душeвността си “.

Тези думи на Милен Цветков са от 1996 година Но със същата тежест биха могли да бъдат и от по-скоро. Спи умерено, друже. Съвестта ти е чиста.

Инфо:пловдив24