Кристалина Георгиева: Присъединяване на България към еврозоната
Господин министър-председател Желязков, министър Петкова, господин Радев, скъпи посетители: положително утро. В изгода на нашите интернационалните посетители ще приказвам на британски език.
Г-н министър-председател Желязков, г-жо министър Петкова, господин шеф Радев, скъпи посетители: положително утро. В духа на българското гостолюбие и от почитание към интернационалните ни посетители, ще приказвам на британски.
Скъпа Кристин, скъпи Паскал, скъпи Валдис, за мен е наслаждение да се причисля към вас в София по този щастлив мотив, в навечерието на присъединението на България към еврозоната. За мен, като началник на МВФ – институцията, която изигра решаваща роля в основаването на валутния ръб на България в края на 90-те години – и като българка, този мъчно реализиран триумф е мотив за горделивост и наслада.
На 1 януари 2026 г. шефът Радев, който към този момент взе участие в съвещанията на ЕЦБ по паричната политика, ще получи право на глас в Управителния съвет на ЕЦБ, не единствено по въпроси на паричната политика, само че и по въпроси от региона на банковия контрол, финансовата непоклатимост, платежните системи и издаването на евро, в това число на цифрово евро.
И макар че ЕЦБ взема решения с консенсус и доста рядко посредством присъствено гласоподаване, придобиването на право на глас е стъпка с голяма значимост: България към този момент има цялостни пълномощия да взе участие във вземането на решения, които засягат еврозоната, а заради ролята на еврото като световна валута, и действието на интернационалната парична система.
Така че, когато на 1 януари си пожелаем „ Честита Нова година “, това в действителност ще бъде благополучен миг за паричната политика на България. От мъчителните мемоари за хиперинфлацията до дисциплината на валутните бордове и привързването на лв. – първо към немската марка, а по-късно към еврото – от прехвърлянето на суверенитета върху националната паричната политика на Централната банка на Федерална република Германия, а по-късно и на ЕЦБ, България ще продължи да пази ценовата си непоклатимост, но вече с място на масата за взимане на решения.
Присъединяването към еврозоната ще остане в историята като събитие с голяма значимост за България – паралелно с присъединението ѝ в Европейския съюз през 2007 година.
Какво можем да чакаме и какво още би трябвало да се направи?
За да разберем по-добре какво ни чака през идващите месеци, дано разгледаме опита на последната страна, приела еврото, Хърватия, която направи тази крачка през 2023 г.
Рейтинговите агенции повишиха суверенния рейтинг на Хърватия с няколко степени, опирайки се на намаляването на валутния риск и на новопридобития достъп на страната до европейски финансови механизми за поддръжка.
Разходите по държавните заеми на Хърватия понижиха, като бързо се приближиха до междинните за еврозоната. Това от своя страна докара до намаление на разноските по заемите за частния бранш в страната — развиване, което подтиква кредитополучателите, само че в същото време поражда нови опасности за финансовата непоклатимост.Туризмът в Хърватия, който към този момент процъфтяваше, получи спомагателен подтик, защото посетителите можеха да се възползват от удобството да не обменят пари в непозната национална валута.В Хърватия фактически беше регистриран прочут инфлационен резултат от „ закръгляване “ на цените при преизчислението им в евро, който беше еднократен и в границите на към 0,2–0,4 процентни пункта, без да се регистрират предварителните нараствания на цените, деноминирани в куни. Това покачване беше по-малко, в сравнение с мнозина се притесняваха, и подхожда на опита на други страни при присъединението им към еврозоната, въпреки че Хърватия бе първата страна, която вкара еврото в интервал на висока инфлация.
България е подготвена за еврото – още повече, като се има поради дългогодишният й опит с валутния ръб. Двойното обозначаване на цените към този момент е въведено в подготовка за 1 януари, наблюдението върху цените е в ход, а национална осведомителна акция за прехода от лев към евро подкрепя жителите и бизнеса да се приготвят за всички аспекти на прекосяването към еврото. Не е изненадващо, че има известна носталгия по националната валута – и даже известна политизация към нея.
Нека го кажем напряко: България спечели от европейската интеграция и ще завоюва допълнително от присъединението към еврозоната. Планът за възобновяване и резистентност, обновен взаимно с Европейската комисия, към този момент дава резултати. Виждаме осезателен прогрес в промените и вложенията. Икономическият подтик е мощен. Безработицата е на исторически най-малко. Реалните приходи порастват.
От основно значение е, че фискалната дисциплинираност е запазила обществения дълг на България сред най-ниските в Европейския съюз — едвам 24% от Брутният вътрешен продукт през предходната година, което е малко в съпоставяне със междинната стойност за Европейски Съюз от 65%. Благодарение на тази дисциплинираност страната разполага със забележителен фискален запас, който може да бъде употребен за антициклична политика при бъдещи стопански разтърсвания.
Бих споделила, че с толкова солиден фундамент — и при изискване че политиката остане благоразумна — България има всички учредения да чака редица от позитивните резултати, които Хърватия към този момент усети с приемането на еврото. Сред тях е и засиленият интерес от задгранични туристи, подготвени да отворят портфейлите си по красивите ѝ плажове и из цялата страна.
Но вместо да се впуснем във вихъра на улично тържество, дано поговорим за това какво още би трябвало да се направи:
Първо, наш дълг у дома е да признаем, че положителната парична политика е нужна причина, само че надалеч не единственото изискване за сближаване на приходите с тези в Европейски Съюз.
Второ, имаме дълг към Европа, който произтича от това, че България към този момент има по-силен глас като пълновръстен член на европейското семейство на нациите.
Нека първо забележим какво се случва вкъщи.
Фактите са обстоятелства: макар че животът в България след присъединението на страната към Европейски Съюз се е подобрил, страната не е измежду най-успешните в Голямата европейска машина за конвергенция.
Когато България стартира договарянията за участие в Европейски Съюз през 2000 г., нейният Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, измерен по паритет на покупателната дарба, беше по-малко от една трета от междинния за Съюза. До 2024 година този индикатор се е повишил до към две трети от междинния за Европейски Съюз. Това е несъмнено важен прогрес, който донесе реална промяна за хората.
Но той не беше — и към момента не е — задоволителен. От Чешката република до балтийските страни и Румъния, други страни се оправиха доста по-добре.
Затова дано подчертаем: въпреки приемането на еврото да е значима стъпка, единствено по себе си то не подсигурява по-висок витален стандарт. Предизвикателството остава на дневен ред. Сега задачата — и това би трябвало да бъде източник на възторг за всички българи — е да се схване еврото, да се съчетае с рационални политики и да се катапултира процесът на икономическа конвергенция на последващо равнище. Като най-малко, дано България се стреми към стабилно по-високи темпове на напредък, тъй че в границите на идващото десетилетие приходът на глава от популацията да доближи междинното равнище за Европейския съюз.
Разбира се, идващият въпрос е как да реализираме това.
Както и другите страни, България е изправена пред краткосрочни провокации: ръстът на заплатите изпреварва растежа на продуктивността, което понижава рентабилността и конкурентоспособността и води до краткосрочно повишение на инфлацията; взрив в кредитирането, в това число за ипотеки, при бързо повишаване на цените на жилищата; и други индикатори за стопанска система, която сега работи на цялостни обороти.
И даже в по-голяма степен от други страни, България е изправена пред сериозни средносрочни и дълготрайни провокации: застаряващо население, приключване на човешки капитал, както и обилни потребности в областта на инфраструктурата и защитата — всичко това ускорява натиска върху фискалните разноски. Макар растежът да надвишава междинния за Европейски Съюз, той към момента не е задоволителен, с цел да обезпечи задоволително висококачествени работни места и фискални доходи.
Краткият отговор на въпроса по какъв начин да се реализира по-добро развиване, макар всички провокации, е явен: чрез отговорни политики, ориентирани към изстудяване на стопанската система, отбрана на икономическата и финансовата непоклатимост, както и повишение на продуктивността, конкурентоспособността и растежа на частния бранш.
Позволете ми да обобщя целите на вътрешната политика на България в сегашния миг, като ги сведа до три съществени задания:
Задача номер едно: циклично стягане на фискалната политика. Фискалната дисциплинираност служи добре на България през последните десетилетия, само че през днешния ден целите са три: умерено повишение на заплатите в обществения бранш за изстудяване на вътрешното търсене; увеличение на пенсионните вноски за ограничение на недостига в пенсионната система; и разширение на висококачествените обществени вложения, с цел да може евентуалното предложение да навакса търсенето.
Задача номер две: наблюдение на рисковете за финансовата непоклатимост. Напрегнатите оценки на недвижимите парцели изискват изключително внимание и могат да наложат в допълнение стягане на макропруденциалната политика, за ограничение на кредитния напредък и попречване на прегряване на стопанската система. През 2024 година Българската национална банка вкара уместни ограничения, ориентирани към кредитополучателите. Сега тя би трябвало да бъде подготвена да ги затегне в допълнение.
Задача номер три: ускоряване на структурните и управническите промени. Това е от решаващо значение за повишение на продуктивността и трайно повишаване на действителните приходи. Сред целите би трябвало да бъдат активизирането на неизползвания трудов капацитет и привличането на задгранични гении като отговор на застаряването на популацията и емиграцията. Инвестициите следва да се насочат към обучение и изкуствен интелект, а промените — към създаване на институции, бистрота и положително ръководство, в това число в държавните предприятия.
Реформите в никакъв случай не са лесни, само че напредъкът е жизненоважен. При съществуване на необятно публично присъединяване, откровена и безапелационна връзка, както и решителни ограничения в поддръжка на изоставащите, напредъкът е изцяло изпълним. Фискалните и структурните промени могат да работят в синхрон, създавайки удобен кръговрат от интензивен напредък и по-ефективно разходване на обществените средства.
С използването на положителни политики, приемането на еврото може да ускори както икономическата динамичност, по този начин и устойчивостта на страната, в това число посредством на новите защитни механизми – регистрирани от рейтинговите организации. Присъединяването към евросистемата значи, че българските банки ще могат да получават ликвидна поддръжка от Европейската централна банка посредством главните интервенции по рефинансиране, а при крайна необходимост – и посредством механизма за незабавна ликвидна помощ. Освен това, приемането на еврото дава опция на България да се причисли към Европейския механизъм за непоклатимост – най-голямата районна финансова конвенция в света. Страната би трябвало да направи това без отсрочване.
Привилегиите вървят ръка за ръка с отговорностите – по тази причина бих желала да завърша, като загатна някои от ангажиментите на България към Европа.
На първо място, България има дълг да се справи уверено със личните си недостатъци, изключително в региона на ръководството. От своя страна, Европа носи отговорността да упорства за действителен прогрес.
Второто обвързване на България е да предизвиква активно по-дълбоката икономическа и финансова интеграция в Европа – и то с удвоена увереност, поради сегашния интервал на дълбока световна неустановеност. Светът минава през значими трансформации, движени от промени в геополитиката, интернационалната търговия, демографските процеси и софтуерния прогрес.
Не е достатъчно Европейският съюз да бъде зона на благосъстояние, обучение и гений, която се помирява с действителен напредък на Брутният вътрешен продукт от едвам малко над 1% годишно, до момента в който прекалено много от най-хубавите хрумвания и забележителна част от спестяванията си се насочват към непознати пазари – с цел да се облагодетелстват други от техните изгоди.
Много се говори за това какво може и би трябвало да направи Европа, с цел да възвърне своята динамичност и да увеличи конкурентоспособността си. Изречени са хиляди думи, написани са десетки отчети. Да, има прогрес. Но той е прекомерно муден.
Никъде това не проличава по-ясно, в сравнение с в концепцията за европейския банков съюз — област, която има директно значение както за частното трансгранично шерване на риска, по този начин и за механизма на предаване на паричната политика. Виждаме страни, които са подчинили банковите си системи на висококачествения контрол на Единния контролен механизъм, само че не получават в подмяна предстоящите трансгранични банкови привилегии. Виждаме приемащи страни, които към момента не се доверяват на по-големите юрисдикции. И виждаме страни, които остават твърдо привързани към слепи за външния свят структури в банковия бранш.
Всичко това би трябвало да се промени. По-новите държави-членки на Европейски Съюз, като България, чиито банкови системи са по-слабо развити, би трябвало да се нареждат в четвърта категория: като мотори на смяната, които интензивно упорстват за основаването на единен европейски съюз за спестявания и вложения.
Ето и моето обръщение към България: използвайте гласа си в Европейски Съюз, а в този момент и в еврозоната. Ако желаете по-ефективно банково и финансово ходатайство и по-добри благоприятни условия за започващи предприятия, нововъведения и напредък — апелирам, настоявайте за доизграждане на единния пазар на Европейски Съюз и единната европейска финансова система.
В този дух, посланието ми към моята обичана България – в навечерието на историческото ѝ присъединение към еврозоната – е просто и го насочвам както към българския народ, по този начин и към Европа: извлечете най-хубавото от това участие. Бъдете мощ за позитивна смяна!
Благодаря ви от сърце!
Г-н министър-председател Желязков, г-жо министър Петкова, господин шеф Радев, скъпи посетители: положително утро. В духа на българското гостолюбие и от почитание към интернационалните ни посетители, ще приказвам на британски.
Скъпа Кристин, скъпи Паскал, скъпи Валдис, за мен е наслаждение да се причисля към вас в София по този щастлив мотив, в навечерието на присъединението на България към еврозоната. За мен, като началник на МВФ – институцията, която изигра решаваща роля в основаването на валутния ръб на България в края на 90-те години – и като българка, този мъчно реализиран триумф е мотив за горделивост и наслада.
На 1 януари 2026 г. шефът Радев, който към този момент взе участие в съвещанията на ЕЦБ по паричната политика, ще получи право на глас в Управителния съвет на ЕЦБ, не единствено по въпроси на паричната политика, само че и по въпроси от региона на банковия контрол, финансовата непоклатимост, платежните системи и издаването на евро, в това число на цифрово евро.
И макар че ЕЦБ взема решения с консенсус и доста рядко посредством присъствено гласоподаване, придобиването на право на глас е стъпка с голяма значимост: България към този момент има цялостни пълномощия да взе участие във вземането на решения, които засягат еврозоната, а заради ролята на еврото като световна валута, и действието на интернационалната парична система.
Така че, когато на 1 януари си пожелаем „ Честита Нова година “, това в действителност ще бъде благополучен миг за паричната политика на България. От мъчителните мемоари за хиперинфлацията до дисциплината на валутните бордове и привързването на лв. – първо към немската марка, а по-късно към еврото – от прехвърлянето на суверенитета върху националната паричната политика на Централната банка на Федерална република Германия, а по-късно и на ЕЦБ, България ще продължи да пази ценовата си непоклатимост, но вече с място на масата за взимане на решения.
Присъединяването към еврозоната ще остане в историята като събитие с голяма значимост за България – паралелно с присъединението ѝ в Европейския съюз през 2007 година.
Какво можем да чакаме и какво още би трябвало да се направи?
За да разберем по-добре какво ни чака през идващите месеци, дано разгледаме опита на последната страна, приела еврото, Хърватия, която направи тази крачка през 2023 г.
Рейтинговите агенции повишиха суверенния рейтинг на Хърватия с няколко степени, опирайки се на намаляването на валутния риск и на новопридобития достъп на страната до европейски финансови механизми за поддръжка.
Разходите по държавните заеми на Хърватия понижиха, като бързо се приближиха до междинните за еврозоната. Това от своя страна докара до намаление на разноските по заемите за частния бранш в страната — развиване, което подтиква кредитополучателите, само че в същото време поражда нови опасности за финансовата непоклатимост.Туризмът в Хърватия, който към този момент процъфтяваше, получи спомагателен подтик, защото посетителите можеха да се възползват от удобството да не обменят пари в непозната национална валута.В Хърватия фактически беше регистриран прочут инфлационен резултат от „ закръгляване “ на цените при преизчислението им в евро, който беше еднократен и в границите на към 0,2–0,4 процентни пункта, без да се регистрират предварителните нараствания на цените, деноминирани в куни. Това покачване беше по-малко, в сравнение с мнозина се притесняваха, и подхожда на опита на други страни при присъединението им към еврозоната, въпреки че Хърватия бе първата страна, която вкара еврото в интервал на висока инфлация.
България е подготвена за еврото – още повече, като се има поради дългогодишният й опит с валутния ръб. Двойното обозначаване на цените към този момент е въведено в подготовка за 1 януари, наблюдението върху цените е в ход, а национална осведомителна акция за прехода от лев към евро подкрепя жителите и бизнеса да се приготвят за всички аспекти на прекосяването към еврото. Не е изненадващо, че има известна носталгия по националната валута – и даже известна политизация към нея.
Нека го кажем напряко: България спечели от европейската интеграция и ще завоюва допълнително от присъединението към еврозоната. Планът за възобновяване и резистентност, обновен взаимно с Европейската комисия, към този момент дава резултати. Виждаме осезателен прогрес в промените и вложенията. Икономическият подтик е мощен. Безработицата е на исторически най-малко. Реалните приходи порастват.
От основно значение е, че фискалната дисциплинираност е запазила обществения дълг на България сред най-ниските в Европейския съюз — едвам 24% от Брутният вътрешен продукт през предходната година, което е малко в съпоставяне със междинната стойност за Европейски Съюз от 65%. Благодарение на тази дисциплинираност страната разполага със забележителен фискален запас, който може да бъде употребен за антициклична политика при бъдещи стопански разтърсвания.
Бих споделила, че с толкова солиден фундамент — и при изискване че политиката остане благоразумна — България има всички учредения да чака редица от позитивните резултати, които Хърватия към този момент усети с приемането на еврото. Сред тях е и засиленият интерес от задгранични туристи, подготвени да отворят портфейлите си по красивите ѝ плажове и из цялата страна.
Но вместо да се впуснем във вихъра на улично тържество, дано поговорим за това какво още би трябвало да се направи:
Първо, наш дълг у дома е да признаем, че положителната парична политика е нужна причина, само че надалеч не единственото изискване за сближаване на приходите с тези в Европейски Съюз.
Второ, имаме дълг към Европа, който произтича от това, че България към този момент има по-силен глас като пълновръстен член на европейското семейство на нациите.
Нека първо забележим какво се случва вкъщи.
Фактите са обстоятелства: макар че животът в България след присъединението на страната към Европейски Съюз се е подобрил, страната не е измежду най-успешните в Голямата европейска машина за конвергенция.
Когато България стартира договарянията за участие в Европейски Съюз през 2000 г., нейният Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, измерен по паритет на покупателната дарба, беше по-малко от една трета от междинния за Съюза. До 2024 година този индикатор се е повишил до към две трети от междинния за Европейски Съюз. Това е несъмнено важен прогрес, който донесе реална промяна за хората.
Но той не беше — и към момента не е — задоволителен. От Чешката република до балтийските страни и Румъния, други страни се оправиха доста по-добре.
Затова дано подчертаем: въпреки приемането на еврото да е значима стъпка, единствено по себе си то не подсигурява по-висок витален стандарт. Предизвикателството остава на дневен ред. Сега задачата — и това би трябвало да бъде източник на възторг за всички българи — е да се схване еврото, да се съчетае с рационални политики и да се катапултира процесът на икономическа конвергенция на последващо равнище. Като най-малко, дано България се стреми към стабилно по-високи темпове на напредък, тъй че в границите на идващото десетилетие приходът на глава от популацията да доближи междинното равнище за Европейския съюз.
Разбира се, идващият въпрос е как да реализираме това.
Както и другите страни, България е изправена пред краткосрочни провокации: ръстът на заплатите изпреварва растежа на продуктивността, което понижава рентабилността и конкурентоспособността и води до краткосрочно повишение на инфлацията; взрив в кредитирането, в това число за ипотеки, при бързо повишаване на цените на жилищата; и други индикатори за стопанска система, която сега работи на цялостни обороти.
И даже в по-голяма степен от други страни, България е изправена пред сериозни средносрочни и дълготрайни провокации: застаряващо население, приключване на човешки капитал, както и обилни потребности в областта на инфраструктурата и защитата — всичко това ускорява натиска върху фискалните разноски. Макар растежът да надвишава междинния за Европейски Съюз, той към момента не е задоволителен, с цел да обезпечи задоволително висококачествени работни места и фискални доходи.
Краткият отговор на въпроса по какъв начин да се реализира по-добро развиване, макар всички провокации, е явен: чрез отговорни политики, ориентирани към изстудяване на стопанската система, отбрана на икономическата и финансовата непоклатимост, както и повишение на продуктивността, конкурентоспособността и растежа на частния бранш.
Позволете ми да обобщя целите на вътрешната политика на България в сегашния миг, като ги сведа до три съществени задания:
Задача номер едно: циклично стягане на фискалната политика. Фискалната дисциплинираност служи добре на България през последните десетилетия, само че през днешния ден целите са три: умерено повишение на заплатите в обществения бранш за изстудяване на вътрешното търсене; увеличение на пенсионните вноски за ограничение на недостига в пенсионната система; и разширение на висококачествените обществени вложения, с цел да може евентуалното предложение да навакса търсенето.
Задача номер две: наблюдение на рисковете за финансовата непоклатимост. Напрегнатите оценки на недвижимите парцели изискват изключително внимание и могат да наложат в допълнение стягане на макропруденциалната политика, за ограничение на кредитния напредък и попречване на прегряване на стопанската система. През 2024 година Българската национална банка вкара уместни ограничения, ориентирани към кредитополучателите. Сега тя би трябвало да бъде подготвена да ги затегне в допълнение.
Задача номер три: ускоряване на структурните и управническите промени. Това е от решаващо значение за повишение на продуктивността и трайно повишаване на действителните приходи. Сред целите би трябвало да бъдат активизирането на неизползвания трудов капацитет и привличането на задгранични гении като отговор на застаряването на популацията и емиграцията. Инвестициите следва да се насочат към обучение и изкуствен интелект, а промените — към създаване на институции, бистрота и положително ръководство, в това число в държавните предприятия.
Реформите в никакъв случай не са лесни, само че напредъкът е жизненоважен. При съществуване на необятно публично присъединяване, откровена и безапелационна връзка, както и решителни ограничения в поддръжка на изоставащите, напредъкът е изцяло изпълним. Фискалните и структурните промени могат да работят в синхрон, създавайки удобен кръговрат от интензивен напредък и по-ефективно разходване на обществените средства.
С използването на положителни политики, приемането на еврото може да ускори както икономическата динамичност, по този начин и устойчивостта на страната, в това число посредством на новите защитни механизми – регистрирани от рейтинговите организации. Присъединяването към евросистемата значи, че българските банки ще могат да получават ликвидна поддръжка от Европейската централна банка посредством главните интервенции по рефинансиране, а при крайна необходимост – и посредством механизма за незабавна ликвидна помощ. Освен това, приемането на еврото дава опция на България да се причисли към Европейския механизъм за непоклатимост – най-голямата районна финансова конвенция в света. Страната би трябвало да направи това без отсрочване.
Привилегиите вървят ръка за ръка с отговорностите – по тази причина бих желала да завърша, като загатна някои от ангажиментите на България към Европа.
На първо място, България има дълг да се справи уверено със личните си недостатъци, изключително в региона на ръководството. От своя страна, Европа носи отговорността да упорства за действителен прогрес.
Второто обвързване на България е да предизвиква активно по-дълбоката икономическа и финансова интеграция в Европа – и то с удвоена увереност, поради сегашния интервал на дълбока световна неустановеност. Светът минава през значими трансформации, движени от промени в геополитиката, интернационалната търговия, демографските процеси и софтуерния прогрес.
Не е достатъчно Европейският съюз да бъде зона на благосъстояние, обучение и гений, която се помирява с действителен напредък на Брутният вътрешен продукт от едвам малко над 1% годишно, до момента в който прекалено много от най-хубавите хрумвания и забележителна част от спестяванията си се насочват към непознати пазари – с цел да се облагодетелстват други от техните изгоди.
Много се говори за това какво може и би трябвало да направи Европа, с цел да възвърне своята динамичност и да увеличи конкурентоспособността си. Изречени са хиляди думи, написани са десетки отчети. Да, има прогрес. Но той е прекомерно муден.
Никъде това не проличава по-ясно, в сравнение с в концепцията за европейския банков съюз — област, която има директно значение както за частното трансгранично шерване на риска, по този начин и за механизма на предаване на паричната политика. Виждаме страни, които са подчинили банковите си системи на висококачествения контрол на Единния контролен механизъм, само че не получават в подмяна предстоящите трансгранични банкови привилегии. Виждаме приемащи страни, които към момента не се доверяват на по-големите юрисдикции. И виждаме страни, които остават твърдо привързани към слепи за външния свят структури в банковия бранш.
Всичко това би трябвало да се промени. По-новите държави-членки на Европейски Съюз, като България, чиито банкови системи са по-слабо развити, би трябвало да се нареждат в четвърта категория: като мотори на смяната, които интензивно упорстват за основаването на единен европейски съюз за спестявания и вложения.
Ето и моето обръщение към България: използвайте гласа си в Европейски Съюз, а в този момент и в еврозоната. Ако желаете по-ефективно банково и финансово ходатайство и по-добри благоприятни условия за започващи предприятия, нововъведения и напредък — апелирам, настоявайте за доизграждане на единния пазар на Европейски Съюз и единната европейска финансова система.
В този дух, посланието ми към моята обичана България – в навечерието на историческото ѝ присъединение към еврозоната – е просто и го насочвам както към българския народ, по този начин и към Европа: извлечете най-хубавото от това участие. Бъдете мощ за позитивна смяна!
Благодаря ви от сърце!
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ