Господин Константинов, втората половина на 2021 г. и началото на

Господин Константинов, втората половина на 2021 година и началото на 2022 година и още веднъж лятото се характеризират с необикновен растеж на цените на европейските електроенергийни тържища. Как се отрази това на работата на БНЕБ (IBEX)? Цените на електрическата сила не зависят и не се дефинират от самата борса и нейната оперативна активност. Надявам се, че от ден на ден хора стартират да схващат, че цените са функционалност на офертите, които се подават от комерсиалните участници – било то предложения „ купува “, или предложения „ продава “. Борсата по никакъв метод не въздейства на параметрите на тези предложения. Разбира се, стига те да са според разпоредбите и да извършват условията за поръчителство. Единственото, което се отразява върху работата на борсата при тези по-високи цени, е засилен надзор от най-различни институции. През предишното лято коментирахме инспекциите, които бяха афиширани в общественото пространство от разнообразни органи и тогава споделих, че те са естествени за работата на борсата, работим с тези институции и сме в непрестанен контакт с тях. Когато има повишени цени, тази активност става доста по-интензивна. Тогава екипът е повече административно претрупан. Не мисля че има друго отражение на работата на борсата. Що се касае за ликвидност, за количества, които се търгуват, не мисля, че има някаква основна смяна през последната половин година. Офертите се резервират в същия диапазон. Радваме се на огромен брой участници на пазар „ Ден напред “. Броят им към този момент е над 100. Повече от тях са всекидневно дейни, както в българската пазарна зона, по този начин и в целия район - от Централна Европа до Югоизточната част на континента. И да, когато цените вървят нагоре, се следи още по-засилена комерсиална интензивност и динамика. Промениха ли високите цени на електрическата енергия европейските електроенергийни тържища модела на работа? Какви са наблюденията ви? Категорично не. Още повече, че високите цени не са местен, локален феномен. Те се следят в цяла Европа. Това, несъмнено, породи много полемики и за метода на работа на „ Ден напред “, което е добре, тъй като, когато нещо се дискутира значи, че има блян към възстановяване. Така или другояче, на европейско равнище, се стигна до извода, че пазарът работи добре. Високите цени не се коренят в работата на пазара, за което има много съответни мнения, както на Европейската комисия по този начин и на Асоциацията на европейските енергийни регулатори (ACER), в които ясно се показва, че пазарът не е провинен за ценовите равнища. Пазарът не е проблем и не поражда проблеми, водещи до високи цени и по тази причина напътствието до всички страни - членки на Европейски Съюз е да не вършат грешката да трансформират метода на работа на пазара. Образно казано - да не се пробват да въздействат на пазара принудително. Каква е равносметката от обединяването в сегмента „ Ден напред “ с пазарите на Гърция и Румъния? Ако помните, надали не бяхме упрекнати, че сме създали тези обединяване без да пита и по този метод сме съдействали за увеличение на цените. Бих желал да споделя нещо значимо. През тази година се означи 20-годишнината от основаването на организацията Europex, в която членуват безусловно всички борсови оператори в Европа, в това число и ние. Казвам това, тъй като преди 20 години мотивът за основаването на тази асоциация е концепцията за пазарните обединявания, оповестена за първи път обществено през 2002 година. Тогава това е било несъмнено като гениално. Сега го одобряваме за нещо нормално, тъй като пазарните обединявания, като се изключи че по натурален път се оправят с концентрацията на локалните пазари свързвайки ги, покачват неведнъж и конкуренцията. При тези пазарни обединявания, българските участници имат достъп до купувачи и продавачи от цяла Европа и прозрачността на потоците сред страните се усилва. Колкото и нескромно да звучи, Българската самостоятелна енергийна борса (БНЕБ) има изключителна заслуга за това да се вижда какви потоци се обменят сред България и Румъния и България и Гърция, което ясно се разгласява на нашата интернет страница. Всяка заран се оповестяват трансграничните права за транспорт – по този начин наречените потенциали, в MW за всеки час. Видимо е какво е свободно за търговия според информацията на електроенергийните преносни оператори на България, Румъния и Гърция. След това, когато мине тръжната сесия, се вижда каква част от тези свободни потенциали са били употребени и в каква посока. До скоро нямаше такава информация, макар, че и преди пазарното обединяване също имаше огромни обмени. Например, сред България и Румъния свързаността е извънредно добра. Над 2000 MW всеки час може да се обменя сила, както в посока експорт от България към Румъния, по този начин и в посока импорт от Румъния към България. Това не се виждаше, до момента в който в този момент се схваща доста ясно. Така, че като директен отговор на вашия въпрос бих споделил, че равносметката е извънредно позитивна, тъй като по този метод автоматизирано се преборихме с концентрацията. Знаете, че българският пазар е извънредно съсредоточен, най-много в частта предложение, тъй че се увеличи конкуренцията, както и прозрачността. Това е извънредно значимо за подобен вид пазари - съвсем в действително време да има информация за участниците, с цел да са наясно какво се случва. Има ли обособени зони, които оказват въздействие при търговията? Такава е българската пазарна зона, тъй като ние сме сериозен производител и несъмнено влияем на целия пазар, на целия район. Мога да дам за образец реакцията при излизането в ремонт на „ АЕЦ Козлодуй “ – цените в целия район се покачиха. Самият факт, че обменът с Румъния и Гърция сумарно в някои часове доближава 3000 MW, приказва за това, че България сигурно въздейства на пазара в цяла югоизточна Европа. Сигурен съм, че се наблюдават индустриалните и ремонтни стратегии на всички наши генериращи мощности. Господин Константинов още веднъж се приказва за смяна на Правилата за търговия с електрическа сила на проведения борсов пазар. Според вас, в случай че има промени, в каква посока би трябвало да бъдат? Определено имаме срещи с регулатора и обсъждаме необятен кръг от въпроси. От наша позиция намираме нужда от смяна на Правилата за търговия с електрическа сила на проведен борсов пазар. Още през април внесохме заявление в Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР). Регулаторът е този, който утвърждава такива Правила, само че това става посредством процедура, съпроводена от публично разискване. Очакваме насрочване на съвещание. Предвиждаме съответни промени за усъвършенстване и улеснение на работата на борсовия пазар. Те са главно три. Първо предлагаме въвеждане на по този начин нареченото „ самофактуриране “. Тоест, борсовият оператор да може да фактурира от името на продавача продадената от него електрическа енергия през борсата. По този метод ще се усъвършенства метода на заплащане. То ще става автоматизирано и по-бързо. Предлагаме и алтернатива за пряк дебит от сметките на чистите купувачи. Тоест, когато даден покупател, купува сила от борсата, няма да е належащо да следи заплащанията. Образно казано, самата борса ще има право на достъп до сметката на купувача и да усвои цената на закупената сила. На трето място предвиждаме въвеждане на автоматизирана инспекция на офертите сега на тяхното входиране в електронните системи за търговия. Проверката се състои в това, дали офертата е изцяло обезпечена по отношение на разпоредбите, което пък ще даде опция на комерсиалните участници сами да дефинират лимита си за поръчителство. В момента борсата дефинира предел за поръчителство, базирайки се на исторически данни за държанието на комерсиалните участници в избрани дни обратно във времето, което не всеки път е съответно, тъй като някой търговски участник не всеки път има потребност да купува огромни количества, както го е правел предходни дни, което прави обезпечението ненужно високо. Оптимизирането, което предвиждаме, ще даде опция участникът самичък да си понижи лимита, тъй че да си освободи финансови средства за други действия и в същото време да извършва разпоредбите на борсата, тъй че да купува съответни понижени размери по този начин, както възнамерява. Казано другояче, това са механически удобства за работата на комерсиалните участници. Тези оферти са изпратени от нас в КЕВР, чакаме публичното разискване. Вероятно ще има оферти и от някои други търговски участници. Ще бъде ли осъществено въвеждането на 15-минутно балансиране и 15-минутен период на доставка и какъв ще бъде резултатът? Това е другата значима смяна, която сме заложили в Правилата - въвеждането на 15-минутните артикули. Осъществяваме това в отговор на задължението на Електроенергийния систематичен оператор (ЕСО) за въвеждането на 15-минутно балансиране, което е условие, според европейски правилник. Ще въведем артикул с 15 минутен период на доставка на пазар „ В рамките на деня “ първо на пазарното обединяване на българо-румънската граница, считано от 01.10.2022 г, според взаимна пътна карта на БНЕБ и ЕСО, съгласувана с КЕВР. Сега продуктите са в границите на един час. Важно е да се означи, че те също ще се запазят. Но ще има и такива със период на доставка 15 минути. Всъщност, регистрирането на графиците в ЕСО ще бъде единствено на 15 минути. В момента текат проби, както на нашата система в сегмент „ В рамките на деня “ на 15-минутните артикули, по този начин и в тестовата система на ЕСО за вписване на графици. Предвижда се въвеждане и на единна цена за балансираща сила. Какво значи това? До колкото съм осведомен, от страна на КЕВР и ЕСО се възнамерява въвеждането на единна цена за небаланс. В момента имаме две цени - цена за дефицит и друга, друга цена за остатък. Това не е вярно, тъй като арбитража сред двете цени няма логическо пояснение, а и в цяла Европа се практикува с една цена за небаланс, без значение дали става въпрос за остатък, или за дефицит. В момента следим мощно килнат пазар на балансираща сила. Получава по този начин, че в съвсем всички часове, цената за дефицит е по-ниска от пазарната цена. Това е неуместно. Цената за дефицит би трябвало да бъде допустимо най-скъпата и да подтиква пазарните участници да възнамеряват задоволително добре, с цел да не бъдат в дефицит. А сега де факто изискванията на балансиращия пазар подтикват пазарните участници да са в дефицит, тъй като неговата цена е по-ниска от цената на „ Ден напред “. Този проблем би трябвало да се реши с въвеждането на тази единна цена за балансираща сила. Какви са плановете, които следва да реализира БНЕБ през актуалната година и какъв ще бъде резултатът от тях? Тестването за въвеждането на 15-те минути тече сега в нашата система на пазар „ В рамките на деня “ и в системата за вписване на графици на ЕСО. Надявам се по-късно да бъде въведена единната цена за балансираща сила и да бъде поправена методиката, по която тази цена се пресмята, тъй че да не се позволява цената на балансиращата сила за дефицит да е по-ниска от пазарната цена, което не е естествена обстановка. Другият значим план, който чакаме е довеждане докрай на пазарното обединяване с Гърция на сегмент „ В рамките на деня “. Обединението е планувано за идващото тримесечие. Изключително значимо е, тъй като по този метод ще приключим и с пазарната интеграция в границите на Европейския съюз. Това значи, че ще има още една граница, или казано по различен метод още един канал за търговия в действително време през Гърция и Италия към цяла Европа, несъмнено съгласно наличните за търговия потенциали. Както е сега през Румъния, ще дублираме този канал в южната част през Гърция и северните граници на Италия. Така ще бъдат забележими предложения от всички страни. Както през Румъния, пазарните участници виждат предложения от Испания, Португалия, Норвегия. Това ще понижи пазарната централизация, дълбочината на пазара ще се усили и ще има доста повече предложения, които са дейни и ще могат да бъдат изпълнени. Ако някой изпадне в остатък, или дефицит не би трябвало да има проблем да осъществя силата или да си набави тази, която му е нужна, при още по-голяма бистрота. Напоследък се появяват мнения за доста висока централизация на първичната сила на борсовия пазар, което се отразява на участниците. Така ли е и, какво би трябвало да се направи за разчупване на този модел? Предполагам, че се има поради, че в случай че примерно се търгуват в даден час 100 MWh сила, 90 MWh се оферират от един участник. По този метод той може да диктува и цената на всички 100 MWh. В режим на пазарно обединяване, както на пазар „ Ден напред “, по този начин и „ В рамките на деня “, както говорихме първоначално, този проблем се взема решение по натурален път. Предвид фрапантното увеличение на броя на участниците, надлежно броя на дейните предложения, по този начин наречената дълбочина на пазара, все още да вземем за пример, не следим такава пазарна централизация на пазар „ В рамките на деня “, където се работи в режим на пазарно обединяване с Румъния. Ето за какво не мисля, че това е проблем. Първоначално, изключително в режим на изолирана работа и без пазарни обединявания в действителност се наблюдаваше централизация, и това бе ясно за всички. Дори Европейска комисия я наблюдаваше, само че при съществуване на пазарно обединяване, този въпрос се взема решение по натурален път. Какво ще се случи при поява на втора енергийна борса, каквито планове бяха огласени по-рано през тази година? От много време се приказва за това. Засега законът не го разрешава, само че ние гледаме на сходна концепция със успокоение, минимум, тъй като към този момент сме натрупали много опит. Но, мисля, че това е въпрос на държавна политика. Държавата би трябвало да реши дали това ще е в отбрана на интерес й. От една страна е добре да има конкуренция. От друга към този момент имаме извънредно добре развъртян и интегриран пазар. На този стадий не би било подходящо сравняване с газовия пазар, да вземем за пример. Самият факт, че в нито една страна на Европейски Съюз няма две локални тържища, приказва задоволително. Никъде в Европа няма две локални тържища за електрическа сила. Където има две тържища постоянно едната е локална, другата е една от огромните европейски такива. Важното е, че ние и всички други борсови оператори работим по безусловно идентични, унифицирани в границите на Европа правила.